Решение № 347 от 10.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. В.Т., 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20234100100292 по описа за 2023 година

Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.430 ал.1 от ТЗ вр. по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за просрочена главница, искове по чл.430 ал.2 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за просрочена договорна лихва за претендираните периоди, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за просрочена наказателна лихва, иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва и иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за непогасени разноски за връчване на покани чрез ЧСИ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до пълното изплащане на задълженията.

Ищецът „Първа Инвестиционна Банка“ АД със седалище гр.София, чрез пълномощниците си – И.Г.С. – Управител на ПИБ АД Клон Варна и П. Б. юрисконсулт, излага твърдения в ИМ, че между ищеца като кредитора от една страна и ответника П. И. П. и покойната му съпруга – С.К. П.а, от друга, е сключен Договор № *** за банков кредит, на основание на който на вторите - кредитополучатели е предоставен кредит в размер на 11250 евро, усвоен на 203.2011г. с краен срок на погасяване 21.03.2021г. Сочи, че длъжниците не извършили плащания и останали непогасени главница от 11250 евро, договорна лихва от 405,46лв., като били начислени и наказателна лихва и 1 направени разноски за връчване на уведомления чрез ЧСИ. Кредитът е отнесен в просрочие от 21.04.2021г. Поради смъртта на кредитополучателя С.К. П.а, вземането за 1/2 ид.ч. от кредита е насочено към единият й наследник – И. П.ова П.а-Б..Твърди, че са изпратени покани до задължените лица, но в срока, предоставен в поканите, не постъпили плащания за погасяване на просрочените задължения, поради което по подадено от Банката – ищец заявление по чл.417 ГПК против ответниците е образувано Ч.гр.д.№12821/2022г. по описа на РС Варна, по което против длъжниците е издадена заповед по чл.417 ГПК и ИЛ за исковите суми, като договорната и наказателната лихва са редуцирани до непогасения по давност период 27.09.2019г.-26.09.2022г. като за периода на извънредното положение 13.03.2020г. до 13.05.2020г. не е начислявана наказателна лихва, както и за непогасени разноски за връчване на покани чрез ЧСИ в размер на 105,33 евро.

Излага, че против издадената заповед по чл.417 ГПК само ответникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което обуславя правния интерес у ищеца от предявяване на установителните искове само срещу това лице.

С постъпилата искова молба са изложени твърдения, от които ищеца счита, че произтича претендираното право. Индивидуализиран е видът на търсената защита. Направени са доказателствени искания. Приложени са към исковата молба писмени документи като писмени доказателства.

Съдът е провел изискуемата се процедура по размяна на книжата по ГПК. Не е постъпил отговор на исковата молба от ответника в указания срок. Съдът е постановил определение по реда на чл. 140 ГПК. В същото е приел като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи, описани в същата. В проведеното по делото открито съдебно заседание, за което страните са редовно призовани, за ищеца се явява процесуален представител, ответникът лично и надлежно призован не се явява, а изпраща процесуален представител. Процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковите претенции така, както са предявени и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът с протоколно определение от 04.07.2023г. е приел, че са налице визираните в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК предпоставки, прекратил е съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не следва да мотивира решението си 2 по същество. Необходимо е само да обсъди дали са налице визираните с посочените правни норми предпоставки.

Налице са предпоставките, визирани с разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно:

Не е постъпил отговор на исковата молба от ответника в указания срок, при редовно връчване на ответника лично на исковата молба и приложенията към нея. Ответникът не изпрати представител в първото по делото съдебно заседание, за което е редовно призован отново лично, без да е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е указал на ответника, че ако не представи в указания срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Исковите претенции са процесуално допустими и вероятно основателни.

Съображенията за този извод са следните:

От твърдяните факти в исковата молба и направеното искане, съдът счита, че е сезиран с обективно-кумулативно съединени искови претенции с правно основание: чл.430 ал.1 от ТЗ вр. по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за просрочена главница, искове по чл.430 ал.2 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за просрочена договорна лихва за претендираните периоди, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за просрочена наказателна лихва, иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва и иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за непогасени разноски за връчване на покани чрез ЧСИ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до пълното изплащане на задълженията.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК и на чл. 128 от ГПК за редовно предявен иск. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи упражняването на 3 правото на иск. В процесуалния и материалния закон е регламентирана защита на твърдяното нарушено право. Изложеното обосновава процесуалната допустимост на исковите претенции.

Твърдените факти в исковата молба, съдържанието на приложените към исковата молба документи, приети от съда като писмени доказателства, и посочените правни норми, като правно основание на исковите претенции, обосновават вероятната основателност на исковите претенции.

По изложените съображения предявените искови претенции следва да бъдат уважени така, както са предявени.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 1086,88 лв.

Водим от горното Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. П. с ЕГН **********, с адрес гр. П., УЛ."М.", общ. П., обл. В.Т., че дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул.“Драган Цанков“ №37, с ЕИК 831094393, по Договор за банков кредит № *** общо сумата от 20116,34 евро /двадесет хиляди сто и шестнадесет евро и 34 евроцента/, от които: 11 250 евро – просрочена главница по договора, договорна лихва от 405,46 евро за периода 27.09.2019г.-21.03.2021г., наказателна лихва от 8355,55 евро за периода 27.09.2019г.-12.03.2020г. и 14.05.2020г.-26.09.2022г., разноски за връчване на уведомления чрез ЧСИ в размер на 105,3 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда - 27.09.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, предмет на издадена Заповед № 6642/17.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и ИЛ по Чгр.д.

№12821/2022г. по описа на РС Варна.

ОСЪЖДА П. И. П. с ЕГН **********, с адрес гр. П., УЛ."М.", общ. П., обл.

В.Т. ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул.“Драган 4

Цанков“ №37, с ЕИК 831094393, сума в размер на 393,44лв./триста деветдесет и три лева и четиридесет и четири ст./ разноски за държавна такса и 25лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени по заповедното производство по Чгр.д. №12821/2022г. по описа на РС Варна.

ОСЪЖДА П. И. П. с ЕГН **********, с адрес гр. П., УЛ."М.", общ. П., обл.

В.Т. ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул.“Драган Цанков“ №37, с ЕИК 831094393, сумата от 1086,88 лв. /хиляда и осемдесет и шест лева и осемдесет и осем ст./ разноски по исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се уведоми ответната страна за правото си по чл.240 ГПК в едномесечен срок от връчването на решението да поиска от Великотърновския апелативен съд отмяна на същото или да оспори с иск същото право.

Съдия при Окръжен съд – В.Т.: _______________________ 5