Решение № 2160 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2160 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря С. М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20241110201819 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 14 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Б. Н. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-023692 от 10.10.2023г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са наведени конкретни доводи, с които жалбоподателят счита атакуваното НП за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Оспорва да е имал вина за настъпилото ПТП. От страна на процесуалния му представител се претендират разноски на основание чл.

38 ЗАдв.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на административнонаказващия орган, в които са изложени доводи за законосъобразност на атакуваното НП. Моли се същото да бъде потвърдено. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства 1 и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 21.09.2023г. около 12:50ч. жалб. В. Б. Н. управлявал МПС – товарен автомобил „** в гр. София, по ул. „Николай Райнов” с посока от ул. „Цигов чарк“ към ул. „Кирил Пърличев”. С него в автомобила бил свидетелят**. На кръстовището с ул. „Железопътна” при наличие на пътен знак Б1 - "Пропусни движещите се по пътя с предимство!", не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се по път с предимство (по ул. „Железопътна”) лек автомобил „** управляван от свид. И. А.. Автомобилът, управляван от жалбоподателя, се ударил в областта на задна дясна част отстрани на лекия автомобил „**”. Преди настъпване на удара, свидетелят А., почти бил отминал улицата, от която В. Н. се опитвал да навлезе в кръстовището, за да завие наляво по ул. „Железопътна”. Преди удара свидетелят А. се движел в неговото си платно в колона от автомобили и не предприемал изпреварване, тъй като в насрещното платно, имало движещи се МПС.

От своя страна, преди удара, жалбоподателят бил навлязъл на около един метър в кръстовището, но явно не съобразил преминаващия автомобил „**”, отнел предимството му, навлизайки в кръстовището, и се ударил в него.

Двамата водачи се оттеглили на място, където да не пречат на пътния поток.

Свидетелят А. предложил на жалбоподателя да подпишат двустранен протокол, но жалбоподателят отказал. Бил подаден сигнал на тел. 112 във връзка с ПТП и на място пристигнал екип на ОПП-СДВР, в чийто състав бил младши автоконтрольор Александър Георгиев. Служителите на ОПП-СДВР снели писмени обяснения от двамата водачи, които попълнили декларации.

За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП от **, в който били описани следните щети по двата автомобила: по автомобила на свидетеля А. – „**”: задна дясна врата, заден десен калник; по автомобила на жалб. Н. – **– предна броня, преден ляв калник. Била съставена скица на ПТП.

Младши автоконтрольор ** съставил срещу жалб. Н. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Препис от акта му бил връчен.

Срещу акта постъпили писмени възражения, които били приети за неоснователни и на 10.10.2023г. било издадено атакуваното НП.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свид. И. А., който е пряк очевидец на инцидента, като водач на лек автомобил **. Свидетелят дава логични и вътрешно безпротиворечиви показания относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, като сочи, че непосредствено преди настъпване на ПТП самият той се е движел в 2 колона от автомобили по път с предимство и не е предприемал изпреварване, поради наличие на движещи се в насрещното платно автомобили. Показанията на този свидетел намират подкрепа в останалия доказателствен материал, в частност – протокол за ПТП. В тази насока съдът ще обърне внимание, че протоколът за ПТП е съставен още същия ден и в него са отразени като вид и местонахождение щети по лекия автомобил, управляван от свидетеля А., които отговарят на механизма, посочен именно от него. На този механизъм отговарят и щетите, установени от екипа на ОПП-СДВР на мястото на инцидента и по автомобила на жалбоподателя.

Относно щетите върху двата автомобила няма пречка СРС да се позове именно на описаното в протокола за ПТП, тъй като в тази част документът съдържа сведения, които длъжностното лице е възприело лично и непосредствено след ПТП.

Въз основа на твърденията на свид. А., както и пътната схема, представена от СО, която съдът кредитира изцяло, по безспорен начин се установява, че улицата, по която се е движел жалб. Н., е била без предимство, като това обстоятелство е било установено с пътен знак Б1 - "Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Т.е., при така установената вертикална пътна маркировка, явно е, че към момента на ПТП пътят, по който се е движел автомобила на свид. А., е бил с предимство спрямо този, по който се е движел жалбоподателя.

С оглед на това, съдът не прие за основателни възраженията и твърденията на жалбоподателя - докато е предприемал самият той маневра навлизане в кръстовището да е бил изпреварван от свид. А., поради което вина за ПТП да има именно това лице.

Тези твърдения освен, че се опровергават от показанията на свид. А., който се явява и трето незаинтересовано от изхода на делото лице, не намират подкрепа и в останалия, събран по делото доказателствен материал.

Така, твърденията на жалбопадателя в горния смисъл се опровергават и от разпита на другия свидетел Паскалев, който също е очевидец на ситуацията, при която е настъпило ПТП, и сам сочи, че другият автомобил /управляван от свид. А./ се е движел по път с предимство. В тази част съдът не намери основание да дискредитира показанията на свид.

Паскалев, тъй като същите кореспондират на твърденията на самия А.. Съдът единствено отхвърли твърденията на свид. Паскалев в частта, в която същият твърди, че водачът на другия автомобил /има предвид свид. А./ да е засякъл техния автомобил, тъй като в тази част твърденията му освен, че се опровергават от останалите гласни и писмени доказателства, представляват и изцяло субективно мнение на свидетеля, което не обвързва съда. Още повече, че доказателствата по делото сочат по безспорен начин, че именно свид. А. се е движел с автомобила си по път с предимство, а не жалб. Н..

В тази връзка СРС ще обърне внимание и на противоречието между твърденията на жалбоподателя, изложени в самата жалба, а именно, че водачът на автомобила, с който е настъпило ПТП, е предприел маневра изпреварване в насрещното движение, докато в декларацията, попълнена на място при пристигане на екип на ОПП-СДВР, жалбоподателят 3 сочи съвсем друга обстановка, твърдейки, че другият автомобил „Сузуки” се движел зад него /по ул. „Николай Райнов”/ и предприел маневра за изпреварване след подаване на ляв мигач. Това противоречие, още повече мотивира извода, че всички възражения на жалбоподателя относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, се явяват необосновани и оборени от събраните по делото доказателства.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, видно от заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /виж т. 1.3.1 и т. 3.10/, както и акт за встъпване в длъжност на ***а и заповед № 8121к13318, касаещи заеманата от Дескова длъжност към момента на издаване на НП. Относно материалната компетентност на лицето, издало АУАН, съдът кредитира приобщената по делото Заповед № 513з-5073 от 21.07.2015г.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.

Спазени са сроковете за издаването му.

Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя, като словесното описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна квалификация в последните. Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на тези, описани в НП. В този смисъл възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП се явяват неоснователни.

Възраженията за липса на изрично посочване на формата на вина, при която било извършено нарушението е ирелевантно. Това е така, тъй като относно формата на вина достатъчно е в НП да се съдържа описание на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и от които да би могло да се направи извод относно формата на вина. Тези обстоятелства са налице, и същите сочат за извършено нарушение при непредпазливост.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Действията на жалбоподателя В. Н. могат да бъдат субсумирани под нормата на чл.

179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, вр. чл. 50, ал. 1 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП урежда следното правило на поведение - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

В конкретния случай, по делото безспорно се установява, че пътят, по който се е движел жалбоподателят, е имал поставен знак Б1, съгласно който е бил длъжен да пропусне 4 движещите се по път с предимство /по ул. „Железопътна”/ МПС. По делото е безспорно установено, че на процесната дата, час и място жалб. Н., движейки се по път без предимство и при наличието на пътен знак Б1- „Пропусни движещите се по пътя с предимство!” не е съобразил предписанието му, не е пропуснал движещия се път с предимство лек автомобил, управляван от свид. А., с което е станал причина за настъпване на ПТП.

Нарушението е извършено виновно при форма на вината - непредпазливост, доколкото водачът е съзнавал задължението си по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, но не го е съобразил, което е довело до реализиране на ПТП.

Нарушението на посочената разпоредба е санкционирано в чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, която предвижда глоба за водачите, които не спазват предписанието на пътните знаци и с това е създадена непосредствена опасност за движението. В случаите, в които поради това нарушение водачът е станал причина за реализиране на ПТП, в ал. 2 на чл. 179 ЗДвП законодателят е предвидил глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление.

Размерът на глобата е фиксиран такъв, поради което обсъждането на нейното намаляване е безпредметно.

Всичко изложено мотивира настоящият състав да приеме, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.