Решение № 5760 от 24.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5760 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511590 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 9940/12.06.2023г . по гр.д. № 7703 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 177-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.318 от ТЗ вр. с чл. 200 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че М. В. М. , ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б заплащане сумата от 1236,88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.10.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 27 в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г.; сумата от 43,45лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.10.2022г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 27 гр. София, ж.к. **** за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 187,16лв. представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 11.10.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по заповедно дело № 58379/2022г. по описа на Софийски районен съд, като ч е М. В. М. , ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 съдебни разноски от 185,65лв.; като неоснователни са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за 209,96лв. и за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г. като погасен по давност; за сумата от 44,15лв. мораторна лихва за главница за топлинна 1 енергия за периода от 15.09.2020г. до 11.10.2022г. като погасен по давност, за сумата от 2,24лв. цена на дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.09.2019г. като погасен по давност, както и изцяло иска за лихва за забава на плащането на цената на дялово разпределение от 10,13лв. за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г., като Топлофикация София”ЕАД е осъдена да заплати на адв. И. Н. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 64,78лв., а на ответника – 350лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 203036/17.07.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете че М. В.

М. , ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не било установено по делото да е в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. Притежавал вещното право на ползване и собствеността върху имота, но 3-то лице било падало молбадекларация за откриване на партида за имота и така въззивникът не носел отговорност за плащане на процесните суми. Не бил изпаднал в забава на плащанията на сумите , защото по правилата на ОУ от 2014г. било необходимо да се публикуват фактурите на интернет-страницата на ищеца, а това не било доказано. Не било доказано вземането на ищеца по основание и по размер за цената на дяловото разпределение на енергията. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Техем Сървисис”ЕООД , ЕИК 130036512 не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 39682/13.02.20223г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу М. В. М. , ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, , че М. В. М. , ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане сумата от 1446,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.10.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 27 гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; сумата от 45,69лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.10.2022г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., лихви за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 11.10.2022г. в 2 размер на 231,31лв. ; лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г. в размер на 10,13лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 58379/2022г. на Софийски районен съд, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът М. В. М. , ЕГН ********** е оспорил исковете по основание, като е посочил, че не оспорва размер на претенциите за топлинна енергия и за забава. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Посочил е, че задълженията били погасени по давност. Не бил в облигационни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия, не бил подал молба-декларация за откриване на партида на негово име. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - Техем Сървисис”ЕООД , ЕИК 130036512 не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 58379/2022г. по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 229976/27.10.2022г. е издадена заповед, с която е разпоредено М. В. М. , ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 1446,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.10.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 27 гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; сумата от 45,69лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.10.2022г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., лихви за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 11.10.2022г. в размер на 231,31лв. ; лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г. в размер на 10,13лв., както и съдебни разноски от 84,68лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 21.12.2022г, на 29.12.2022г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че не е в облигационни отношения със заявителя, а и задълженията са погасени по давност, на 13.01.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 13.02.2023г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 976/20.03.1974г. съставен от нотариус при СРС с който М. В. М. е признат на основание на чл. 55 от ЗПИНМ за собственик на апартамент № 28 в бл. 28 , ж.к. Червена звезда, гр. София.

Прието удостоверение от СО съгласно което к. Дианабад е новото наименование на ж.к. Червена звезда.

3

По делото е приет протокол от ОС на ЕС , договор от 05.10.2001г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 28 е избрало и възложило на „Техем Сървисис”ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията за срок от 3 години, като съгласно чл. 2.5. от договора действието се продължава за една година ако нито една от страните 1 месец преди края на срока не подаде писмено предизвестие за обратното.

Съгласно чл. 5.2. отчитането на уредите , изготвянето на изравнителна сметка е по 4,20лв. на измервателен уред

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г., съгласно които изпадането в забава е след изтичане на 45 дни от периода, за който се отнася изравнителната сметка.

Приета е справка на Топлофикация, съгласно която за дялово разпределение е начислено за месечни суми в размери в диапазон от 2,24лв. до 2,32лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл 200 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за дяловото й разпределение на топлинна енергия, лихва за забава на плащането на дяловото разпределение на енергията, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД издадена е заповед за изпълнение с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

4

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.

ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.