Решение № 197 от 09.05.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Монтана, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630102707 по описа за 2024 година

Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.430 и сл. от Търговския закон, и по чл.86 ЗЗД.

Ищецът, ************, със седалище и адрес на управление гр.София, район ,,***********", ул. „********” 260, представлявано от Д. Ш - Изпълнителен директор на „******************* АД и *********** Д.а – Изпълнителен директор на „******************* АД, чрез процесуалния си представител адвокат ************, е предявил иск СРЕЩУ: ДЛД, ЕГН **********, Адрес: гр. **************** № 38, вх. Б, ет.

1, ап.4 и ЦЕНА НА ИСКА: 11 918,81лв.

В исковата си молба твърди, че Д Л. Д. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „******************* АД Договор за кредит № FL1035189. Между страните е договорено да се отпусне кредитна сума в размер на 19 264 лв. при лихвен процент от 5.950%.

Предоставената кредитна сума е следвало да бъде върната от кредитополучателя на 84 равни месечни вноски от по 280.96лв., като последната вноска е била с падеж на 11.12.2026г.

На дата 11.08.2023г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на дата 11.09.2023г.- и за лихва, като е изпаднал в забава, допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава - 11.08.2023г., и за лихва, считано от датата на изпадане в забава - 11.09.2023г. С оглед на формираното просрочие за Банката са налице предпоставките за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно. Към датата на настоящата искова молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по договора на „******************* АД, което обуславя правния интерес на Банката от предявяване на настоящата искова молба. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на изпадане в забава до датата на издаване на извлечението, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.

С настоящата искова молба се позовават на предсрочната изискуемост на кредита, като от името на доверителя му „*****************“ АД изрично изразява волята му за обявяване на вземанията по Договор за кредит за изцяло и предсрочно изискуеми.

Към датата на депозиране на настоящата искова молба задължението по кредита към 1

Банката не е заплатено, което обуславя правния интерес от предявяване на иска.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се осъди Д Л. Д., с ЕГН 930218З227 да заплати предсрочно изискуемото вземане на „******************* АД, в общ размер на 11 918,81лв., както следва: а) ********лева, дължима главница за периода от 11.08.2023г. до 21.10.2024г., ведно със законната лихва за забава от момента на подаване на настоящата искова молба до окончателното заплащане. б) възнаградителна лихва в размер ****** лева, дължими за периода от 11.09.2023г. до 21.10.2024г.; в) мораторна лихва в размер на ******** лева, дължими за периода от 11.09.2023г. до 21.10.2024г.,

Претендира направените разходи за съдебни разноски в настоящото производство за държавна такса в размер на 516.1Злв. и договорен адвокатски хонорар в размер на 1*******лв. с вкл. ДДС , за което ще представи списък по чл. 80 от ГПК.

Посочва банкова сметка за доброволно плащане:

ВG 53 ВРВІ 9920 10 00092005.

Направено е искане за постановяване неприсъствено решение, при наличие предпоставките за това.

Ответникът Д Л. Д., ЕГН **********, от гр. **************** № 38, вх. Б, ет. 1, ап.4, в срока предвиден за отговор не взема становище по исковете.

Не прави оспорвания, възражения, не сочи доказателства, няма искания.

Редовно призован не се явява и не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени.

Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К. И., приета от съда и не оспорена от страните.

Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото, констатациите на вещото лице и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

Ищецът, като страна-заемодател по договора за заем, има правото да поиска връщането на заетата сума, което с оглед липсата на доброволно изпълнение в договорения срок може да се извърши по съдебен ред, а исковете са предявени срещу заемателя по договора - ДЛД, ЕГН **********, Адрес: гр. **************** № 38, вх. Б, ет. 1, ап.4.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на *********** г. в град Плевен, между „*****************“ АД, кредитодател и Д. Л. Д., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 19 264.00 лв. за текущи нужди. С част от отпуснатия кредит са погасени задължения в Микро Кредит АД в размер на 3 300.00 лв. Начислена е изплатена еднократно, за сметка на разрешения кредит и застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити“ в размер на 1 764.00 лв.

Договорът е сключен при общи условия, с които кредитополучателят е декларирал с подписа си, че се е запознал (и представени по делото), в два екземпляра – по един за всеки от страните и носи подписи за тях, които не са оспорени по делото.

Към договора е представен и погасителен план, подписан от ответника, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните 2 вноски, включително разбивка на отделните суми за главница и възнаградителна лихва по месеци.

От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че между "*****************“ АД и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит.

Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК) – обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. и разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото в частност не е налице някоя от отрицателните предпоставки, установени в чл. 4 ЗПК. Съдът е указал на страните, че следи служебно за нищожност на договора и отделни клаузи от него поради противоречие с императивни материалноправни норми, поради заобикаляне на същите, както и поради накърняване на добрите нрави. Съдът следи служебно още и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, каквато е ответницата.

В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК изчерпателно са изброени задължителните реквизити на договора за кредит, като съобразно чл. 22 ЗПК (приложима редакция към момента на сключване на процесния договор – ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът не констатира нарушения от кръга на посочените, които да водят до недействителност на целия договор за кредит. Договорът за банков кредит е сключен в писмена форма, съдържанието му е ясно и разбираемо, каквото е и изискването на закона. Посочени са изискуемите от закона параметри на отпуснатия кредит - размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му, като към договора е приложен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски - размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските (виж чл. 10 от договора). Посочен е и годишният процент на разходите по кредита от 7.43% и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Налице е и яснота относно начина на формиране на ГПР, като не е необходимо и използването на допълнителни допускания за неговото изчисляване, а клаузите, уреждащи размера на ГЛП и на ГПР са ясни, не са подвеждащи, нито заблуждаващи потребителя. За длъжника е налице достатъчна яснота относно начина на погасяване на задължението, предмет на договора за кредит, по отношение на всички негови компоненти. В договора се съдържа и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания (чл.

7. 3) – чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК и за правото на отказ на потребителя от договора, срока, в 3 който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване (чл.

7. 4) – чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

Поради изложеното между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, с посоченото по-горе съдържание.

Настоящият съд намира, че при сключване на договора не са налице нарушения по чл. 11 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт; Посочен е общият размер на кредита при съответните допускания и условията за усвояването му; посочен е лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент; посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в договора и погасителния план начин. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора.

При служебно извършената проверка съдът намира, че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи, вкл. и касателно договорените и претендирани от банкатаищец лихви. В случая клаузите по договора са индивидуално договорени, като ответникът е разполагал с възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора, включително и със съдържанието на клаузите, уреждащи размера на лихвения процент.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху действителността на процесния договор за паричен заем.

В тази насока, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК.