Решение № 90 от 02.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Кърджали, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Спасов при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно наказателно дело № 20225140201154 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200254 от 15.09.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Г.” ЕООД- гр. Кърджали, ЕИК: ********, представлявано от управителя Г.Д.А., за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено при съществени административнопроцесуални нарушения, и при неправилно приложение на материалния закон. Моли съдът да го отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакувания акт и да присъди направените от жалбоподателя разноски по делото.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В представена писмена защита сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установила материалната и процесуална законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура. Безспорно било доказано, че лицето М. Х. е осъществявала трудова дейност в полза на жалбоподателя. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнарграждение в полза на наказващия орган, като прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на 1 основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.07.2022г. около 14:00 часа при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство при работа по работни места в обект: „магазин за бельо“, намиращ се в обл. Кърджали, общ. Кърджали, гр. Кърджали, ул. Ц.К. *, стопанисван от „Г.” ЕООД, ЕИК: ********, било установено, че „Г.” ЕООД , в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Кодекса иа труда , не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М. А. Х. с ЕГН: ********** преди постъпването й на работа като „продавачконсултант“, която към момента иа проверката на 20.07.2022г. извършва трудова дейност характерна за длъжността продавач-консултант в обекта на контрол.

На 20.07.2022г. по време на проверката по работни места лицето М. А. Х. попълва декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, в която декларира писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от нея трудова дейност, включително и данни за заплащането на труда, а именно: работи в обект: „магазин за бельо“, стопанисван от „Г.” ЕООД на длъжност „продавач“, без сключен трудов и без сключен граждански договор, с работно време от 08:00 до 17:00 часа, трудово възнаграждение в размер на „710 лева месечно“, с почивни дни събота и неделя и почивка в работния ден 1 час. В десета точка лицето декларира, че няма сключен трудов договор с управителя.

До приключване на проверката и съставяне на акта за установяване на административно нарушение „Г.” ЕООД не представи сключен трудов договор с лицето М.

А. Х. в писмена форма.

На 20.07.2022 г. при извършена Справка в Информационната система на ИА „ГИТ“ по ЕИК на дружеството и по ЕГН на работника, е установено, че „Г.” ЕООД, в качеството му на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма с М. А. Х. с ЕГН:

********** преди постъпването и на работа.

С оглед установените факти и обстоятелства контролните органи са приели, че дружеството е осъществило фактическия състав на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно, че на 20.07.2022 г. работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с М. А. Х. преди постъпването й на работа в провереното дружество.

С оглед допуснатото нарушение на 15.08.2022 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение, в присъствието на Г.Д.А.-управител на дружеството жалбоподател, като екземпляр от акта същата е получила срещу подпис и с възражение, но е отказала да подпише акта. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което с оглед събраните по административнонаказателната преписка доказателства е счетено от АНО за неоснователно. На 15.09.2022 г. на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е издадено Наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на дружеството и е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., като при издаване на наказателното постановление АНО е изложил подробни мотиви относно неоснователността на подаденото възражение срещу съставения АУАН.

О п и с а н о т о административно нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател се потвърждава от: показанията на контролните органи, които лично са възприели полагането на труд от страна на М. А. Х. на проверявания обект-лицето е установено да извършва трудова дейност характерна за длъжността продавач-консултант в обекта на контрол, като същата дори обслужва контролните органи и издава касова бележка за закупена стока от магазина; от декларация, попълнена на основание чл. 402, ал.1, г. 3 от КТ, в която са декларирани факти 2 и обстоятелства, които характеризират съществуващото между страните правоотношение като трудово, за което са приложими разпоредбите на Кодекса на труда; от справки от Информационната система на ИА ГИТ по ЕИК на дружеството и ЕГН на лицето, от които е видно, че между „Г.“ ЕООД и М. А. Х. няма регистриран трудов договор; от Фискален бон, издаден на 20.07.2022 г. в 14:13 часа; от Протокол за извършена проверка с изх.

№ПР2224098/15.08.2022 г., който не е обжалван от жалбоподателя и в т. 11, на който нарушението е обективирано, както и от всички събрани в настоящото производство писмени и гласни доказателства.

Изложената в НП фактическа обстановка, възприета от съда, безспорно се установява от показанията на свидетелите- очевидци: Е. Ю. и Н. Н., които съдът кредитира изцяло като обективни, еднопосочни и безпротиворечиви. Изложеното от тези свидетели е от позицията им на незаинтерисовани и непредубедени участници в процеса, които имат преки и непосредствени впечатления за събитията, осъществени на процесната дата в хода на извършената проверка и излагат същите детайлно при наличието на ясен спомен.

Свидетелите Ю. и Н. са категорични, че по време на проверката в обекта са работили две лица, едно от които е била М. Х.. Били консултирани от продавачките, след което направили покупка, за която им била издадена касова бележка. Тогава се представили и им дали да попълнят саморъчно декларации по чл. 402 от КТ. При очертаното противоречие с показанията на св. М. Х. и Е.И., съдът дава вяра на изложеното именно от страна на разпитаните в хода на съдебното производство, в качеството им на свидетели, служители на „ИТ”-Кърджали, като освен изложеното по - горе следва да се отбележи, че св. Х. и И. са в близки отношения със семейството на управителката на дружеството- жалбодател, което ги прави заинтересовани от изхода на делото. Освен това, св. Х.Ч. удостоверява пред съда, че на 20.07.2022г. е извършвал проверка с друг екип на „ИТ” в магазин на ул.

„Републиканска”, на който е присъствала управителката на „Г.“ ЕООД - Г.А.. Проверката започнала в 14:10 и завършила в около 14:30ч., след което Ч. отишъл в магазина на ул. „Ц.К.

*”, а управителката дошла там след около 15 минути. Тези показания на Ч. изключват възможността А. да е издала фискалния бон от магазина за бельо на ул. „Ц.К. *” в 14:13 часа.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Установи се по делото, че н а 20.07.2022 г. работодателят „Г.“ ЕООД не е сключил трудов договор в писмена форма с М. А. Х. преди постъпването й на работа, с което е осъществил от обективна страна състава на чл. 62, ал. 1 във вр.чл.61, ал. 1 от КТ и правилно и законосъобразно, на основание чл. 416, ал. 5 във вр.чл.414, ал. 3 от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговското дружество. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че нарушението е доказано – работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административн онаказателната отговорност на „Г.“ ЕООД гр.Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от 3 субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложеното наказание е минималното по размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.