Решение № 21 от 14.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 941/2024
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 14.01.2025
- Състав
- Георги Драгостинов, Ангелина Богданова, ДИАНА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Велико Търново, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Драгостинов
Членове:
ДИАНА РАДЕВА
Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500941 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Й. А. Б. против Решение № 10001/27.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3082/2023 г. по описа на ВТРС, с което е отхвърлен като неоснователен искът на жалбоподателя с правно основание чл. 200 КТ срещу „К..“ ЕООД за заплащане на сумата от 10 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Д.. А. Б., настъпила на 13.03.2023 г. от трудова злополука на 24.01.2023 г. в отдел „Ш..“, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2023 г. до окончателното заплащане на задължението. Със същото решение въззивната страна е осъдена да заплати на ответника сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски.
Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че районният съд при постановяване на обжалваното съдебно решение е допуснал нарушение на процесуалния закон, 1 доколкото не е допуснал допустимо, относимо и необходимо доказателствено средство – изготвяне на съдебно-психологическа експертиза, което от своя страна е повлияло на крайния съдебен акт. Сочи, че са допуснати и процесуални нарушения, свързани с преценка на събраните в хода на производството свидетелски показания, което води до неправилност на постановения акт. Твърди, че първоинстанционият съд е достигнал до крайния си изход при протИ.речие със събраните по делото доказателства, като е приел, че липсва визираната в ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС изключителна връзка между ищеца и неговия брат. В тази връзка, оспорва становището на съда, като счита, че такава е налице и е доказана от събраните по делото доказателства. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски.
Препис от жалбата е връчен на другата страна, която в срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено. Сочи, че правилно районният съд е приел, че ищецът не попада в кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от злополуки, като се позовава на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В тази връзка счита, че липсва предпоставка за присъждане на обезщетение, поради което намира предявения иск за неоснователен. В условията на евентуалност моли за намаляване отговорността на работодателя в съответната степен, тъй като счита, че по делото е установено съпричиняване от пострадалия за настъпилия с него инцидент при допусната груба небрежност. Претендира направените съдебни разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, с оглед на което от фактическа и правна страна намира следното:
Иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от Й. А. Б., ЕГН ********** срещу "К.." ЕООД, ЕИК .. за осъждането на дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени от смъртта на неговия брат Д.. А. Б., настъпила вследствие трудова злополука от 24.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане.
Безспорно установено е по делото, че ищецът Й. А. Б. и Д.. А. Б. са братя, както и че Д.. Б. е починал вследствие на трудова злополука от 24.01.2023 г. в отдел „Шлайф“ в "К.." ЕООД - гр. В. Т., с което към датата на злополуката се е намирал в трудово правоотношение на длъжност "оператор шлайф".
Съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС, ОСНГТК - задължително за съдилищата, кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък, включва лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и съответно търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедлИ. да бъдат обезщетени. Изключението се преценява във всеки конкретен случай и е обяснено по следния начин: когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина за особено близка привързаност между родствениците /баби, дядовци, внуци, братя и сестри /, надвишаващи традиционната за българските семейни отношения привързаност, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания, 3 надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени от най-близкия им кръг - лицата от посочените по-горе постановления /В този смисъл Решение № 254/24.04.2024 г. по гр. д. № 2883/2023 г. на ВКС, IV ГО; Решениe № 50012 от 24.07.2023 г. по т.д. № 2383/2021 г. на ВКС, I TO/.
Следователно, за да бъде доказан искът по основание ищецът следва на първо място да въведе конкретни обстоятелства за изключителност в казания по-горе смисъл относно връзката му с починалия негов брат и на търпените от смъртта на последния болки и страдания - и двете, надхвърлящи нормално присъщите такива за съответното родство. Същите не могат да се презюмират, тъй като не са обичайните.
В исковата молба са въведени твърдения от въззивника - ищец, че той и покойният му брат живеели задружно и споделяли трудности и радости.
Виждали се ежедневно, прекарвали заедно почивните дни и отпуските.
Ищецът разчитал на брат си във всяко едно отношение - както за морална подкрепа, така и за физическа помощ при необходимост да се свърши работа.
Многократно Д.. помагал на брат си и с парични средства. Затова ищецът изпитвал силна обич и привързаност към брат си, той бил най-близкият за него човек, съответно преживял изключително тежко ненавременната и внезапна негова смърт - във връзка и с обстоятелствата, при които настъпила.
Неимуществените му вреди се изразявали в емоционални и психически страдания с много силен интензитет и болезнена острота, които ще го съпътстват до края на жИ.та му. Причинени са му силен емоционален шок, трайна психологическа травма, негативни емоции и мъка, които изживявал ежедневно от датата на смъртта и понастоящем.
Ангажираните в насока тези твърдения гласни доказателства са свидетелите А. Д. Б. /син на починалия Д.. Б./ и А. Ц. Д. /съжителстваща заедно с Й. Б./. Депозират показания, че Й. и Д.. са поддържали много близки отношения, чували са се всеки ден, ходили са заедно на почивки, като са били свободни са прекарвали време заедно. След смъртта на брат си Й. Б. се затворил, спрял да излиза и да се храни, често плачел и посещавал гроба.
От заключението на СПЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно дадена, се установява, че наличието на негативни емоции като 4 тъга, мъка, скръб, страдание в психо-емоционалното състояние на ищеца са характерни за хора, преживяващи загуба на близък. Вещото лице още сочи, че с времето интензитетът на негативните емоции, на душевните болки и страдания при ищеца е намалял до степен на поносимост към настоящия момент.
При така установеното съдът намира, че не се установяват изключителни по смисъла на казаното ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС, ОСНГТК отношения на въззивника - ищец със загиналия му брат Д.. - такива не са и въведени по делото. Установени по делото са нормално присъщите отношения на обич и привързаност между двамата братя, които при необходимост са си оказвали и взаимна помощ във връзка с ежедневни битови и други обичайни дейности, като при възможност са прекарвали заедно и част от свободното си време. Същевременно не се установяват - не се и твърдят, конкретни емоционални и психични страдания на ищеца от смъртта на брат му Д.., които да надхвърлят обичайните такива за съответната родствена връзка, била тя нормално присъщата или над нея. Ангажираните гласни доказателства установяват изпитвани от ищеца чувства на стрес, скръб и мъка от загубата - които са нормално присъщи, но не и степен и интензитет на тези му негативни преживявания, обосноваващи извод да надхвърлят обичайните такива от загуба на брат, с който е била изградена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа.
Така мотивиран, въззивният съд намира решението на ВТРС за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на сумата от 1200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10001/27.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3082/2023 г. по описа на ВТРС.
5
ОСЪЖДА Й. А. Б. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „М.” № .., ДА ЗАПЛАТИ на „К..” ЕООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, Северозападна промишлена зона, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6