Решение № 110 от 25.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Велико Търново, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000122 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № Р-2 от 08.02.2023 г. по т.д. № 161/2019 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил ЗД „Бул Инс" АД да заплати на М. А. А. сумата от 7200 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, получени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 03.10.2018 г. на първокласен път І-4, в района на км.137, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от 7200 лв. до пълния му предявен размер от 30000 лв., като неоснователен и недоказан. С решението е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на М. А. А. и сумата от 66 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2019 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдения размер до претендирания размер от 110 лв. е отхвърлен, като неоснователен и 1 недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. А. А., като то се обжалва в частта му, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над 7200 лв. до сумата от 20000 лв. и в частта, в която предявеният иск за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 66 лв. до пълния размер от 110 лв. Излагат се доводи, че съдът е присъдил занижен размер на обезщетението, който не съответства на претърпените от пострадалия болки и страдания, провежданото лечение през продължителен период от време, включително остатъчни последици, и е в противоречие с принципа за справедливост. В резултат на процесното ПТП ищецът е получил контузия на тилната област на главата и гръдната кост, фрактура на ІV метакарпална кост на дясна ръка. За възстановяване на фрактурата е следвало да носи гипсова имобилизация за период от 45 дни, а възстановяването е отнело период от около 2,5 – 3 месеца. Имал е нужда от чужда помощ, а случилото се и травмата са повлияли не само на физическото, но и на психическото му състояние. Той се е притеснявал за финансовото си състояние, доколкото не е можел да полага труд, а се е грижел за трите си деца. Тези обстоятелства не са взети предвид с обжалвания съдебен акт. Неправилно е определено, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в размер на 40 %, като по този начин след редуциране на определеното от съда обезщетение, същото не би могло да репарира вредите, каквото е изискването на закона. За да се приеме съпричиняване следва да е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилите вредоносни последици. Ищецът е управлявал лекия автомобил със скорост 96 км/ч при ограничение от 90 км/ч, т.е. превишаването на скоростта е само с 6 км/ч, като в хода на производството се установява, че първопричина за настъпилия пътен инцидент е поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество. С оглед на това, поведението на ищеца не може да бъде приравнено на поведението на водача, който грубо нарушава разпоредбите на закона, отнемайки предимство и основна причина за тежкия пътен инцидент.

В съдебно заседание вещото лице дава отговор в условията на хипотези относно възможността на ищеца да предотврати удара, пристроявайки се в дясна пътна лента. По изложените съображения жалбоподателят счита, че не е налице съпричиняване, евентуално ако се приеме наличие на принос, той следва да е около 10 %.

2

Отправено е искане решението в обжалваните части да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени до размер на 20000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и за 110 лв. – за обезщетението за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.06.2019 г. до окончателното изплащане, със съответно присъждане на следващите се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ЗД „Бул Инс” АД е депозирало отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност. Излага подробни доводи.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба М. А. твърди, че на 03.10.2018 г., около 07,50 ч., на първокласен път І-4, в района на км. 137, водачът И. К. М., при управление на лек автомобил Опел Астра, с рег. № ВТ 36****, при навлизане от черен път на път с настилка, не спазва пътен знак „Стоп“, пътен знак „Движение само надясно след знака“ и пътна маркировка М1 и нарушавайки правилата за движение по пътищата, отнема предимството и реализира пътно – транспортно произшествие с правилно движещия се по път с предимство лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ВТ 12****, управляван от А.. В резултат на това, на А. са причинени травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на четвърта метакарпална кост на горен десен крайник, травми на меки тъкани /оток в тилната област на главата с размери 9,5/5,0 см, 3 кръвонасядане в областта на гърдите и гръдната кост/. На 04.10.2018 г. увреденият десен крайник бил обездвижен посредством поставянето на гипсова имобилизация, като полученото увреждане и провеждането на лечение са довели до трайно затруднение на движенията на увредения крайник за период от около 2 – 2,5 месеца след произшествието. Приел тежко последиците от настъпилото ПТП, изпитал уплах и стрес, търпял болки и страдания в продължение на три месеца. Наложило се близките да му оказват помощ и подкрепа за удовлетворяване на най-обикновени ежедневни хигиенни и битови нужди. Изпитвал чувство на непълноценност и зависимост от околните. Започнал да изпитва страх от движението по пътищата, често нощем сънува кошмари, свързани с произшествия, което води до проява на безсъние, постоянна отпадналост, загуба на тонус и депресивни състояния на съзнанието. Стресът и тревожността продължават да тежат на съзнанието му и до момента. Продължава да търпи болки и страдания и понастоящем при физическо натоварване на увредения горен крайник, както и при проява на резки климатични промени. Налице е ограничен обем на движенията в резултат на получената фрактура, както и промяна на хватателната функция на дясната ръка в резултат на счупването. Претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински прегледи в размер на 110 лв.

Ищецът предявил застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователното дружество, но въпреки представените допълнително доказателства, не последвало плащане на застрахователно обезщетение. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 30000 лв., в какъвто размер е предявен този иск, обективно съединен с иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 110 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.06.2019 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на произшествието, вината на водача на лек автомобил Опел Астра; оспорва се предявеният размер на обезщетението, като се излага, че той е силно завишен; оспорват се имуществените вреди и причинната връзка между сочените разходи и ПТП; навеждат се доводи за съпричиняване, поради нарушаване на задълженията, които са вменени на ищеца като участник в движение по пътищата, както и се 4 твърди, че ищецът е бил без правилно поставен обезопасителен колан.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, след анализ на уврежданията на ищеца и търпяните болки и страдания, решаващият състав е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 12000 лв., че е доказан размер на търпяните имуществени вреди 110 лв., но тъй като ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, поради това, че е управлявал автомобила си със скорост над разрешената за пътния участък и в лявата пътна лента на двулентовото платно на ГП І-4, е определил степента на неговия принос на 40 %, и след редукция на обезщетенията е присъдил 7200 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 66 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 11.06.2019 г., съобразно поисканото.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 03.10.2018 г., около 07,50 ч., в светлата част на денонощието, на път І-4, при км. 137, при което водачът на лек автомобил Опел Астра, с рег. № ВТ 36****, управляван от водача си И. К. М., застрахован при ответното дружество, на „+“ образно кръстовище, предприема маневра за навлизане в пътното платно на ГП І-4, без да се съобрази с местоположението, посоката и скоростта на движещия се по пътя с предимство лек автомобил Фолксваген Голф, управляван от ищеца. Вещото лице по изготвената съдебно автотехническа експертиза е изследвало мястото на произшествието, като е установило, че в района на км. 137 има оформено „+“ образно кръстовище между ГП І-4 и две отбивки, тип „черен път“, разположени северно и южно спрямо пътното платно. И двете отбивки са били оформени с асфалтирана зона към главния път и с регулирано включване в движението по него чрез два пътни знака: знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и знак Г2 „Движение само надясно след знака“. Платното за движение по ГП І-4 в зоната след пътния възел в района на гр. Лясковец до „+“ образното кръстовище е прав пътен участък, с две пътни ленти за движение в посока запад /към с. Шереметя/ и една пътна лента в посока 5 изток. Лек автомобил Фолксваген Голф, управляван от ищеца, се е движел в посока запад, в лявата пътна лента на двулентовото платно на ГП І-4, предназначено за движение към с. Шереметя, със скорост от порядъка на 96,5 км/ч. В същия момент, лек автомобил Опел Астра, управляван от И. М., е бил в състояние на покой върху платното за движение по северната отбивка на „+“ образното кръстовище. След като пропуска неустановен лек автомобил, движещ се в дясната пътна лента на двулентовото платно на ГП І-4 към с.

Шереметя, водачът на лек автомобил Опел Астра предприема маневра за навлизане в пътното платно на ГП І-4, с което действие създава опасност пред водача на лек автомобил Фолксваген Голф. Ищецът е реагирал на опасността чрез ефективно задействане на спирачната система на управлявания от него автомобил. В определен момент траекториите на двата автомобила се пресичат и между тях настъпва удар. Скоростта на движение към момента на удара на лек автомобил Опел Астра е била 16,8 км/ч, а на Фолксваген Голф – към момента на удара – 59,2 км/ч. Според вещото лице от техническа гледна точна причините за настъпване на ПТП са движението на лек автомобил Фолксваген Голф в лявата пътна лента на двулентовото платно на ГП І-4, при което след реагиране от страна на водача чрез ефективно задействане на спирачната система, реализира удар в лентата си на движение, при наличие на свободен коридор между задната част на лек автомобил Опел Астра и северния ръб на платното за движение с широчина от 3,38 м. В условията на хипотезата, че водачът А. е извършил пристрояване в дясната пътна лента, с каквато техническа възможност е разполагал, и е продължил движението си в тази пътна лента, то управляваният от него лек автомобил Фолксваген е имал възможност безпрепятствено да премине през свободния коридор, без да реализира удар с лек автомобил Опел Астра. Друга причина е движението на лек автомобил Фолксваген Голф със скорост над разрешената за пътния участък, което не позволява на водача му след реагиране на опасност чрез спиране да преустанови движението на управлявания от него автомобил преди мястото на удара или да пропусне лек автомобил Опел Астра. И третата причина за произшествието е предприетата от водача на лек автомобил Опел Астра маневра за навлизане в пътното платно на ГП І-4, без да съобрази местоположението, посоката и скоростта на движение на движещия се по пътя с предимство лек автомобил Фолксваген Голф. В момента на възникване на опасността за двамата водачи, по протежението на 6