Решение № 133 от 07.12.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Девин, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100244 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл.422 ал.1 във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответницата Н. Д. В., с ЕГН ********** е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищцовото дружество на адрес www.cre*.bg, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Н. Д. В. данни техен служите се е свързал с нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от тях при условията на дружеството, кредит в размер на 1200.00 лв. и след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние.

Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „К. И.” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № 1

ДЗ01*/15.11.2021 г. и желаната сума й е била преведена чрез системата Е-рау и получена от същата на каса на партньорски офис на „И.” АД срещу представена от Н. Д. В. лична карта. Твърди, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като съшият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него е-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”, Съгласно условията на сключения Договор, „К.

И.”, е поело задължение да предостави на Кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а Кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като обшият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи:

15.12.2021г.,

15.01.2022г.,

15.02.2022г.,

15.03.2022г.,15.04.2022г., 15.05.2022г., 15.06.2022г., 15.07.2022г., 15.08.2022г., 15.09.2022г., 15.10.2022г. и 15.11.2022 г. Твърди, че към дата 05.07.2023 г.

Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 15.12.2021г., 15.01.2022г., 15.02.2022г., 15.03.2022г.,

15.04.2022г.,

15.05.2022г.,

15.06.2022г.,

15.07.2022г.,

15.08.2022г., 15.09.2022г., 15.10.2022г. и 15.11.2022 г. като служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Н. Д. В. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Счита, че съгласно чл. 86 ЗЗД Н. Д. В. дължи на „К. И.” АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 134.50 лв. Дружеството е потърсило начин да защити интересите си, като на 07.04.2023 г. е подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение като PC - Девин е образувал ч.гр.дело № 158/2023 г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от страна на ответника в законоустановения срок. Твърди, че общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника Н. Д. В., с ЕГН **********, към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 2271.50 лева, от които 1200.00 лева - главница 2 на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д301*/15.11.2021 г.; 432.00 лева - договорна лихва за периода от 15.12.2021 г.

- 15.11.2022 г. и 134.50 лева- законна лихва за забава за периода от 16.12.2021 г. - 07.04.2023 г. Към задължението са направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 505.00 лева, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 595.86 лева и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.

Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника Н. Д.

В., с ЕГН **********, че дължи на „К. И.” АД сумите: 1200.00 лева главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра’’ № Д301*/15.11.2021 г.; 432.00 лева - договорна лихва за периода от 15.12.2021 г.- 15.11.2022 г.; 134.50 лева - законна лихва за забава за периода от 16.12.2021 г. - 07.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Моли съда да осъди ответника Н. Д. В. да заплати на „К. И.“ АД разноски за образуване на заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 505.00 лева, както и разноски за образуване на настоящото производство, включително и такива за адвокатско възнаграждение.

В о. с. з. ищецът не изпраща представител. С молба пълномощникът му адв. С. М. поддържа изцяло исковата молба по изложените в нея подробни съображения. Счита за изцяло неоснователно направеното възражение от ответната страна, че не е налице валидно облигационно отношение между страните. Видно от представените по делото документи - заявка за кредит, Договор за кредит „Екстра” № Д301*/15.11.2021 г., Общи условия и предвид установената практика на ВКС / Решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д. № 868/2012 г./, същите представляват електронни изявления, които се считат за подписани при условията на чл.13 ал.1 (ЗЕДЕУУ, с пред. загл. - ЗЕДЕП) - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

3

Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с В., която тя лично е предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Дори да беше извършена злоупотреба със същите и да приемем, че тя не е изтеглила преведената сума, то тя би сигнализирала съответните органи. Твърди, че процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно. Представеният с исковата молба Договор за кредит „Екстра" № ДЗ01*/15.11.2021 г., е индиция за наличие на договорни отношения между страните по повод размяна на изявления и сключване на договор за заем. Договорът за заем се характеризира като реален, каузален и неформален договор. Счита се за сключен от момента, в който заемодателят предаде заемната сума или друга заместима вещ. От приложените по делото справка извлечение от електронната система на еРау за извършения превод е видно, че на 15.11.2021г.. ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 1200.00 лв. В основанието на превода е посочено именно процесния договор „договор № Д301*/15.11.2021г.” Ответникът е усвоил предоставената сума на 15.11.2021г. на каса на „И.” АД, като се е подписал и е изписал собственоръчно имената си, т.е. налице е реално предаване на заемната сума.

Ако ответникът не е желаел да получи предоставената му от ищеца сума не е следвало изобщо да я получава от партньорски офис на „И.” АД, тъй като той не би могъл да знае, че има извършен превод в негова полза, ако преди това не е осъществил контакт с дружеството. Счита за изцяло неоснователни твърденията на ответника, че договорът е недействителен, поради неспазване от страна на доверителите й изисквания на ЗПК, както и твърдението, че сумата, представляваща такса по Договор за поръчителство, следва да се включва към годишния процент на разходите като излага подробни съображения. С оглед гореизложеното счита, че доверителят й е спазил разпоредбите на ЗПФУР и по- конкретно чл.11, ал. 2 - информацията, която е предоставена на потребителя на сайта на дружеството преди сключване на кредита е пълна, вярна, разбираема и невъвежда в заблуждение. Счита, че дори да се приеме, че с включване на договорената такса „Гарант” (която не е 4 предмет на настоящото дело) в ГПР се надвишава посочения размер в ал. 4 на същата разпоредба, то на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК нищожна е само клаузата, предвиждаща заплащане на такса „Гарант“, а не целият договор, като съответната клауза не поражда задължение за плащане от страна на длъжника (Определение № 952/16.08.2021г. по ч.гр.д. № 1104/2021г.. II въз. гр. с-в, Окръжен съд Бургас).

В о. с. з. ответницата не се явява и не изпраща представител. С молба пълномощникът й адв. С. П., поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените обективно съединени искове като неоснователни и недоказани. Моли съда, да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна адвокатска помощ на близък в размер на 1220.00 лева на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, съобразно чл. 2, ал. 5 от Закона за адвокатурата, като излага подробни съображения в писмена защита.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че в ДвРС е образувано ч. гр. дело № 158/2023г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 72/15.05.2023г., по която е разпоредено длъжникът Н. Д. В., с адрес: с.Л., община Д., обл. Смолян ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „К. И.” АД, ЕИК/Код по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. Б. III № **, ет. М., представлявано от М. Г. А. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника си адв. Р. И. Д., съдебен адрес: гр. С., бул. Ц.

Б . III № **, ет. М., сумите: 1200.00 лева - главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА” № ДЗ01*/15.11.2021 г.; 432.00 лева - договорна лихва за периода от 15.12.2021г. до 15.11.2022г.; 134.50 лева законна лихва за забава за периода от 16.12.2021г. до 05.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 1200.00 лева, считано от постъпване на заявлението в съда - 07.04.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 505.00 лева - разноски по делото, от които 25.00 лева - държавна такса и 480.00 лева- адвокатско 5 възнаграждение като вземането произтича от следните обстоятелства:

Сключен Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА” № ДЗ01*/15.11.2021 г. за сумата от 1200 лева.

Установява се, че на 15.11.2021 г. между „К. И.” АД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. Б. III № **, ет.

М. в качеството на Кредитор и Н. Д. В., с ЕГН **********, в качеството й на Кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” № ДЗ010084, по силата на който „К. И.” АД, ЕИК: ********* отпуска на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1200 лева, със срок за погасяване на кредита 12 месеца от датата на подписване на договора. Според чл. 3 дългът по кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36.00 %. Годишен процент на разходите в размер на 49.7 %, като вноските по кредита са, както следва: 1200.00 лева – главница; 432.00 левасума на лихва; 864.00 лева- сума на гаранция, обща вноска – 2496.00 лева.