Решение № 891 от 10.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5061/2025
- Вид
- Решение № 891
- Подписан
- 10.03.2026
- Състав
- Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 28, ал. 1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 891 гр. Варна, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110105061 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. П. П.а от АК – Варна, срещу С. С. П., ЕГН: **********, П. П. Е., ЕГН: **********, и С. П.
К., ЕГН: ********** – последните двама конституирани като правоприемници на починалия в хода на производството ответник П. П. П., ЕГН: **********, с която е предявен частичен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата от 5 000,00 лева от общо 10 440,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен апартамент, находящ се в ****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр.
Варна, с адрес по удостоверение: ****, с площ от 90 кв.м., заедно с прилежащите му избени помещения с площ от 31 кв.м., за периода от 06.07.2022 г. до 11.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
С уточнителна молба, подадена в изпълнение на дадени с Определение № 11356/21.08.2025 г. указания, ищецът е уточнил дяловете на ответниците, съобразно правилата на чл. 28, ал. 1 от СК и чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, като отговорността им по предявения иск следва да се разпредели, както следва: С. С. П. – за сумата от 2 162,67 евро (частична претенция от 3 558,59 евро); П. П. Е. – за сумата от 540,67 евро (частична претенция от 889,65 евро);
С. П. К. – за сумата от 540,66 евро (частична претенция от 889,65 евро).
1
В проведено на 06.02.2026 г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е направил изявление за изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на неговия размер, като същият е заявен в размер на 3 244 евро, с левова равностойност от 6 343,51 лв. Изменението е допуснато от съда с нарочно определение, постановено в същото заседание. С увеличението на иска до 3 244 EUR разпределението между ответниците следва пропорционално на техните идеални части в съсобствеността, съобразно и заявеното с уточнителната молба от ищеца, а именно: С. С. П. — 2 162,67 EUR (4/6 от 3 244 EUR), П. П. Е. — 540,67 EUR (1/6), и С. П. К. — 540,66 EUR (1/6)
В исковата молба ищецът излага твърдения, че страните са съсобственици на процесния имот при квоти: 17/24 ид.ч. за ищеца и общо 7/24 ид.ч. за ответниците. Твърди, че ответниците ползват лично и изцяло имота, с което го лишават от възможността да го ползва съобразно правата си.
Посочва, че с влязло в сила съдебно решение ответниците вече са били осъдени да му заплащат обезщетение за предходен период, което установявало факта на ползване от тяхна страна. Ищецът се позовава на отправена на 27.10.2020 г. нотариална покана до ответниците, с която е поискал заплащане на обезщетение. Твърди, че с оглед характеристиките на имота едновременното му ползване от всички съсобственици е обективно невъзможно.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва основателността на иска. Твърдят, че ответниците С. П. и покойният й съпруг П. П. никога не са ползвали имота, а само са поддържали градината.
Сочат, че единствено ответникът С. К. е ползвала имота в определени периоди. Оспорват твърдението, че ищецът е бил възпрепятстван да ползва имота, като твърдят, че неговите праводатели (родителите му) са получили ключове и веднага след придобиването са заключили две от стаите, които и до днес не се ползват от никого и до които ищецът има достъп. При условията на евентуалност правят възражение за прихващане с направените от тях разходи за поддръжка на имота.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
2
По делото е приобщена Нотариална покана № 9/2020 г., рег. № 6417, Том 3, акт 9, изготвена от нотариус Илияна Маджунова – Монева, рег. № 195 при НК, РС Варна. Поканата е адресирана изключително до С. С. П., ЕГН:
**********, с адрес: ****. Видно от нотариалната разписка, поканата е представена за заверка на датата на изготвяне от Н. Г. П. – изпращач, а на 27.10.2020 г. е удостоверено нейното връчване лично на С. С. П. на посочения адрес. В поканата ищецът уведомява лично С. П., че от края на м. септември 2020 г. процесният имот се ползва изцяло и единствено от нея, поради което претендира заплащане на обезщетение в размер на 355 лева месечно. Не е представена нотариална покана, отправена до починалия П. П. П. или до когото и да е от неговите наследници – П. П. Е. или С. П. К..
Приобщен е по делото Нотариален акт № 148, том IV, дело № 1030/1959 г., удостоверяващ правото на собственост на праводателите на ответниците – С. Я. Г., от когото имотът е придобит по наследство и впоследствие разпределен между наследниците му.
Приет е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том III, рег. № 9023, дело № 630/2007 г., изготвен от нотариус Веселин П. при РС – Варна на 18.10.2007 г. По силата на посочения акт С. Н. Г.а продава на С. С. П., Я. С. П. и Т. С. К. 4/8 ид.ч. от съсобствения им недвижим имот – поземлен имот с площ от 205 кв.м., находящ се в ****, заедно с построената в него жилищна сграда, за сумата от 17 373 лв.
Видно от Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 2, том IV, рег. № 8496, дело № 536 от 20.11.2019 г., изготвен от нотариус Илияна Маджунова – Монева, рег. № 195 при НК, РС Варна, вписан в Служба по вписванията – Варна с Вх. рег. № 30154 от 20.11.2019 г. като акт № 176, том XXXV, дело № 18426 Г. Н П. и Н. Д. П.а – родители на ищеца, даряват на сина си Н. Г. П. собствените им идеални части, придобити по време на брака им, а именно: 17/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с адрес: ****, с площ от 392 кв.м., заедно с 17/24 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с адрес по удостоверение: ****, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 90 кв.м. и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с прилежащите му избени помещения с площ от 31 кв.м. Данъчната оценка на даряваните идеални части възлиза общо на 51 898,88 лева.
3
По делото са приети Удостоверения за наследници, от съдържанието на които се установява наследственото правоприемство след смъртта на С. Я.
Г., починал на 30.10.2006 г. Негова преживяла съпруга е С. Н. Г.а (починала на 24.04.2008 г.), а дъщери са Т. С. К., Я. С. П. и С. С. П.. По делото е представено и удостоверение за наследници на П. П. П., от което се установяват неговите законни наследници – С. С. П. -преживяла съпруга, П. П. Е. и С. П. К. дъщери.
По делото е приобщено Решение № 1324/29.11.2024 г. на Окръжен съд – Варна, V г.о., постановено по в.гр.д. № 20243100501201/2024 г. С посоченото решение въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение по гр.д. № 16472/2020 г. по описа на РС – Варна в частта, с която са разпределени дяловете от допуснатия до делба недвижим имот, и вместо него е постановил самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** да бъде поставен в дял и изключителна собственост на ищеца Н. П. при пазарна стойност на имота 156 845,83 лева, а самостоятелен обект – склад с идентификатор **** с площ от 31 кв.м. (избените помещения) – в дял на С. и П. П.и. Потвърденое е решението в частта, с която е отхвърлен иска на ищеца по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 27.10.2020 г. до 04.07.2022 г. над размера от 4 474 лева до предявения размер от 7 100 лева, като в останалата осъдителна част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Ангажирани са гласни доказателствени средства чрез разпит на следните трима свидетели:
Свидетелят Ю. П. И., живее на **** и е непосредствен съсед на процесния имот, го описва като двуетажна къща, намираща се „долу под него, на ъгъла", без да знае точния номер. Сочи, че „от време на време" на втория етаж „свети", и че лятото „един-два пъти" е виждал хора на терасата, но не ги познава.
Свидетелят Т. С. К.- сестра на ответницата С. П., чиито показания следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК, заявява, че със сестра си са имали наследствен имот на **** – имотът, предмет на настоящото дело.
Свидетелката е продала своя дял от наследствения имот на семейство П.и – по думите й, продажбата е извършена на майката на ищеца, но ключовете са предадени лично на ищеца Н. П.. Предаването е извършено в края на 2018 г.
(сделката е от 14.09.2018 г., а закупуването на нов имот в с. Китка е на 4
09.10.2019 г.) на работното място на Н., като свидетелката е отишла заедно със сина си с автомобил. Предадени са всички ключове, с които разполагала свидетелката: за стаята, за долния етаж, входната врата, стълбището – те са стояли на една връзка в чантата й. Свидетелката изрично пояснява, че е предала повече от два ключа. Към момента на предаването вратите са можели да се отключват с тези ключове.
Показанията на свидетелят Н. П. Е. също следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на сестрата на ответницата С. К.. В същите посочва, че последната живее на ул. „Р.", на ъгъла с ул. „Т.". Знае, че Н.
П. е закупил дял от тази къща от „лелята на съпругата ми" (т.е. от Т. К.). Г-н П.
„има достъп до къщата" с ключове – същите са му „връчени от нея" (от Т.).
Имотът има четири стаи: С. и К. обитават само една стая, а другите три са собственост на Н. П.. Свидетелят изрично заявява, че за своите стаи „имат ключове Н., майка му и баща му и те са си ги заключили". Тези показания по категоричен начин потвърждават, от една страна, че ищецът не само притежава ключове за имота, но и активно упражнява фактическа власт върху три от четирите стаи – като ги е заключил, а от друга – че ответниците не ползват и не са ползвали имота отвъд своята идеална собствеността (7/24 ид.ч.), тъй като обитават само едно помещение.
По делото са допуснати и изслушани две съдебно-оценителни експертизи.
Първоначалната съдебно-оценителна експертиза е изготвена от вещото лице П. Х. П.. При огледа вещото лице е установило следното фактическо и техническо съС.ие. Процесният имот представлява самостоятелен обект в сграда, идентификатор ****, разпределен на втори надземен етаж, и изба (приземен етаж) с нетна височина 2,28 м. Сградата е изпълнена около 1963 г. по технологията на монолитното строителство.
Степента на завършеност е „Стандарт". В имота не са извършвани ремонти вероятно от изграждането му и съС.ието му не отговаря на санитарнохигиенните условия за екзистенциално обитаване. Избата в нейното текущо съС.ие отговаря единствено на изискванията „за стопанско помещение". Таваните в повечето помещения са компрометирани от обрушена мазилка вследствие на течове, а влагата е налице и към момента на огледа.
Стените на стълбището са в аналогично влошено съС.ие. Терасите са 5 конструктивно компрометирани – без покритие, бетонните плочи са силно обрушени поради замръзване на хигроскопирана влага. В своята цялост имотът не е годен да бъде изнесен на пазара за отдаване под наем, въпреки че от него реално се обитава само стаята с кухненски блок. При разпита си в съдебно заседание вещото лице разяснява, че достъп до имота му е осигурила ответницата К. и е разговарял с нейната майка, но категорично не може да установи дали жилището изобщо се обитава в пълен смисъл на думата.
Въз основа на метода на пазарните сравнения вещото лице е изготвило таблица на обитаемата жилищна площ, посочвайки 18,79 кв.м. и прилагайки пазарни цени на евро/кв.м. за всеки месец от процесния период. При изслушването си вещото лице е посочило, че коефициентите за индивидуални характеристики (ред 11) и за непълен месец (ред 1) са субективно определени от него и представляват „технически грешки", а аритметичните сборове в таблицата не кореспондират на последователно приложен алгоритъм.
Заключението на експерта е, че размерът на средния пазарен наем за процесния имот за периода от 06.07.2022 г. до 11.04.2025 г. за жилище се определя с „0" (нулева) стойност; за ползване като склад – в размер на 322,00 лева за целия процесен период.