Определение № 2941 от 12.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2941 гр. София, 12.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002901002 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Н. К., подадена чрез адв.Г.

Й. от САК, срещу решение № 1143/13.10.2023г. по възз. гр.д.№ 2827/2022г. на САС в частите, с които, след частична отмяна на решение № 87 от 23.07.2022г. по гр. д. № 161/2021г. на СОС за уважаване на предявения от Н. К. против ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София, иск за размера над 40 000лв. до 80 000лв., искът по чл. 432 КЗе отхвърлен за този размер и са присъдени разноски.

С подадения чрез адв.Д. Т. от САК писмен отговор ответникът по касация - ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София, срещу първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение за размера над 15 000лв. до 80 000лв. за репариране на причинените на ищцата Н. К. неимуществени вреди при ПТП на 10.04.2021г.

1

Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение в размер на 15 000лв., приемайки, че липсва съпричинтяване на вредоносния резултат от ищцата.

По очертания с въззивната жалба на ответника предмет на въззивното производство въззивният състав е приел, че определеният от първоинстанционния съд размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Коментирал е установените въз основа на доказателствата по делото претърпени от ищцата фрактура на таза и черепномозъчна травма, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания и общия възстановителен период. Съобразил е общественоикономическата обстановка в страната към датата на ПТП, обществения критерий за справедливост, застрахователните лимити и съдебната практика по отношение на размера на обезщетенията. Като краен резултат в обжалваното решение е прието, че справедливото обезщетение за репариране в пълен обем на понесените от ищцата болки и страдания, в т.ч. последиците от тях и обичайните посттравматичен стрес и тревожност е в размер на 40 000лв.

С приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968г., и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?“ По този въпрос касаторът се позовава на ППВС № 4/1968г. както и на постановените по чл.290 ГПК решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012г., решение № 66/03.07.2012г. по т.д.№ 619/2011г., решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. и решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г., всички на II т.о. на ВКС.

По този въпрос, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД, несъмнено е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.

2

Налице е и въведеното допълнително основание за допускане на обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Според ППВС № 4/68г. справедливото обезщетение по смисъла на чл.

52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.

В посочените от касатора решения по чл.290 ГПК е прието, че, наред с указаните в ППВС № 4/68 критерии, следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към релевантния за спора момент и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.

Настоящият състав намира, че по посочения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваните от ищцата части за преценка дали съответства на формираната по въпроса съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК даденото от въззивния съд разрешение, който е намалил съществено присъденото от първата инстанция обезщетение, без да посочи в какво се състои неправилността при определянето му и връзката между изброените релевантни конкретни обективно съществуващи факти с указаните в ППВС № 4/68г. критерии. Следва да бъде извършена преценка дали въззивният съд не е вложил различно от съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за „справедливост“, при определяне на необходимия за възмездяване на причинените на ищцата по спора.

На касатора следва да се укаже внасянето на дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 800лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 1143/13.10.2023г. по възз. гр.д.№ 2827/2022г. на САС в частите, с които, след частична отмяна на решение № 87 от 23.07.2022г. по гр. д. № 161/2021г. на СОС за уважаване на предявения от Н. К. против ЗК „Лев Инс“ АД иск за размера над 40 000лв. до 3

80 000лв., искът по чл. 432 КЗ е отхвърлен за този размер и са присъдени разноски.

Указва на касатора Н. К. да представи по делото в седмичен срок от съобщаването платежен документ за внесена по сметката за ДТ на ВКС държавна такса в размер на 800лв., като я предупреждава, че при неизпълнение на указанията в срок делото подлежи на прекратяване.

След изпълнение на указанията – делото да се докладва на Председателя на I т.о. за насрочване, а в противен случай - на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4