Решение № 251 от 02.10.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. ХАСКОВО, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500612 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от С. Н. П. – длъжник по изпълнението против действията на частен съдебен изпълнител Николета Кавакова, извършени по изп.д. № 914 / 2023 год. и обективирани в постановление за разноски с изх. № 43021 от 21.07.2023 год., с което са намалени приетите за събиране разноски в полза на взискателя за платено от него адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело срещу длъжника, като вместо 1 470 лева са приети за събиране разноски в размер общо на 643.56 лева, с искане за отмяна на обжалваните действия, обосновани с доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за намаляването им в размер на 200 лева.

Постъпили са мотиви от частен съдебен изпълнител

/ЧСИ/ Николета Кавакова със съображения за неоснователност на жалбата.

Постъпили са възражения от взискателя – „ЕОС

МАТРИКС“ ЕООД – гр.***, със съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 914 / 2023 год. по описа на ЧСИ е образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – 1 гр.*** и приложен към нея изпълнителен лист № 2 от 03.01.2023 год., издаден по ч.гр.д.№ 2745 / 2022 год. по описа на Районен съд - Хасково, с който С. Н.

П. е осъден да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД – гр.*** суми в размер на 4 652.53 лева – главница; 403.55 лева – договорна лихва; 144.74 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата и деловодни разноски в размер общо на 284.02 лева.

С молбата е направено искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя в полза на упълномощения от него адвокат, в размер на 1 470 лева. С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, запор върху трудовото му възнаграждение, делегирайки правомощия на съдебния изпълнител, съгласно чл.18 от ЗЧСИ да извършва справки за имуществото на длъжника.

С разпореждане от 05.06.2023 год. на съдебния изпълнител са приети разноски по изпълнението в размер на 1 470 лева – адвокатски хонорар, съгласно искането на пълномощника на взискателя, направеното с молбата за образуване на изпълнителното дело, както и такси и разноски по ТТРЗЧСИ, в размер общо от 207.12 лева.

На 30.06.2023 год. на жалбоподателя – длъжник по изпълнението е връчено съобщение за образуване на изпълнителното дело.

На 14.07.2023 год. от длъжника е постъпила молба с вх.№ 76763, с която е направено възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение, приети от съдебния изпълнител като разноски по изпълнението, по което ЧСИ се е произнесъл с разпореждане изх.№ 43021 от 21.07.2023 год. – предмет на обжалване в настоящото производство, съобщено на длъжника на 21.07.2023 год.

Жалбата е допустима – подадена на 04.08.2023 год. – в двуседмичния срок съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, считано от връчване на обжалваното постановление – 21.07.2023 год., от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.79, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението, в това число и възнаграждение за един адвокат, са за сметка на длъжника, заявеното от който възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за неоснователно, доколкото размерът на същото – в претендирания от взискателя размер от 1 470 лева, по възражение на длъжника, е намалено от ЧСИ с обжалваното постановление на 643.56 лева, до предвидения минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредбата, размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева. Разпоредбата на т.2 от същия законов текст 2 предвижда, че възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е в размер на ½ от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2. При интерес от 1 000 до 10 000 лева – 400 лева + 10 % за горницата над 1 000 лева. Безспорно в случая е, че паричното вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнителното дело, е в размер общо на 5 807.76 лева, формиран като сбор от следните вземания: 4 652.53 лева – главница; 403.55 лева – договорна лихва; 144.74 лева – лихва за забава; 284.02 лева – разноски в заповедното производство и 322.92 лева – законна лихва, определена от ЧСИ в съобщението за образуване на изпълнително дело, при което минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство се равнява на 440.39 лева, определено като ½ от 880.78 лева. Сборът между възнаграждението за процесуално представителство и това за образуване на делото, равняващ се на 640.39 лева, обуславя извода за неоснователност на възражението на длъжника за прекомерност на адвокатско възнаграждение от 643.56 лева, до който размер и по възражение на длъжника, ЧСИ е редуцирал възнаграждението за адвокат с постановлението, предмет на обжалване в настоящото производство.

Твърдението на жалбоподателя, че от страна на пълномощника на взискателя не са извършвани правни действия във връзка с предмета на договора за правна защита и съдействие, освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело, се опровергава от приложените по изпълнителното дело документи, видно от които е, че още с молбата за образуване на делото е поискано налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки и върху трудово възнаграждение, които действия по принудително изпълнение са извършени по делото. Неоснователността на жалбата се обосновава както с началния етап, на който се намира изпълнителното дело, така и с процесуалното поведение на длъжника, от страна на който не са извършени плащания за погасяване на дълга – действия обуславящи висящността на делото и свързаната с това необходимост от извършване и на други изпълнителни действия по принудителното събиране на дълга.

Жалбата в останалата й част, подадена срещу действията на съдебния изпълнител по определяне на таксите, дължими по ТТРЗЧСИ, съдът намира за неоснователна, по следните съображения:

Събирането на таксите и възлагането им в тежест на длъжника се обосновава с нормата на чл.79 от ГПК, предвидените в която норма изключение не са налице. Неприложимостта на нормата на чл.73 а от ГПК се обосновава с това, че размерът на вземането по изпълнителния лист е по-голям от минималния праг по ал.1, т.6 от цитирания законов текст, от което следва извода, че начислените такси и разноски в производството не надвишават нормативно определените минимални размери.

Като неоснователни съдът намира и останалите, изложени в жалбата доводи, съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, обосноваващи искането на длъжника за отмяна на допуснати от съдебния изпълнител „бездействия“ по изпълнителното дело. Действително, по искане вх.№ 76763 от 14.07.2023 год., подадено от длъжника за отмяна на насрочения опис на 3 движими вещи и на част от допуснатите обезпечения – запор върху банкови сметки, липсва изрично произнасяне от съдебния изпълнител.

Неоснователността на искането за отмяна на насрочения опис се обосновава както с това, че такъв не е извършен, видно от приложения по делото протокол от 04.08.2023 год., така и с липсата на твърдения от страна на длъжника за несеквестируемост на движимите вещи. Доводите за това, че вещите са собственост на трето лице не обосновава извод в противна насока, предвид разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК, предвиждаща възможност на третото лице, което заявява собственически права по отношение на вещите, върху които е насочено изпълнението, да обжалва действията на съдебния изпълнител. Възражението на длъжника за свърхобезпеченост, по смисъла на чл.442 а от ГПК, съдът преценя за неоснователно предвид постъпили от третите задължени лица съобщения, от които се установява, че по банкова сметка на длъжника в „Инвестбанк“ АД има наложени предходни запори и липсват средства за изпълнение на запорното съобщение; по банкова сметка на длъжника в „Интернешънъл Асет Банк“ АД постъпва трудово възнаграждение, върху което е наложен запор, а по банкова сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД има наложени предходни запори.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от С. Н.

П., ЕГН ********** от гр.***, против действията на частен съдебен изпълнител Николета Кавакова, извършени по изп.д. № 914 / 2023 год. и обективирани в постановление за разноски с изх. № 43021 от 21.07.2023 год., и против отказа /"бездействията"/ на съдебния изпълнител за отмени насрочения опис на движими вещи и на наложените запори върху банкови сметки на длъжника.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4