Решение № 11197 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11197 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110150462 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК субективно и обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 29.08.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 775/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат, II - ри състав, както следва:

1. За С. Б. Б.: 1 157,37 лева, равняващи се на 591,75 евро главница за цена на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в **, инст. 4000265649, аб. № 150933, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 28.08.2025 г. до изплащане на вземането; 188,96 лева, равняващи се на 96,61 евро – мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 19.08.2025 г. върху главницата за топлинна енергия; 10,61 лева, равняващи се на 5,42 евро – главница за цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.08.2025 г. до изплащане на вземането; 2,35 лева, равняващи се на 1,20 евро – мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 19.08.2025 г. върху главницата за дялово разпределение;

2. За Т. Б. Б.: 1 157,37 лева, равняващи се на 591,75 евро главница за цена на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в **, инст. 4000265649, аб. № 150933, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 28.08.2025 г. до изплащане на вземането; 188,96 лева, равняващи се на 96,61 евро – мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 19.08.2025 г. върху главницата за 1 топлинна енергия; 10,61 лева, равняващи се на 5,42 евро – главница за цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.08.2025 г. до изплащане на вземането; 2,35 лева, равняващи се на 1,20 евро – мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 19.08.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.

В исковата молба се твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил за процесния период на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: **, инст. 4000265649, аб. № 150933, за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, както и такса за услуга дялово разпределение. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

В проведеното на 18.05.2026 г. публично съдебно заседание процесуалният представител на ответниците – адв. А, е оспорил предявените искове при доводи, че за периода от 30.01.2023 г. до края на исковия период процесният недвижим имот е бил отдаден под наем на трето за спора лице, а за останалия период е въвел възражение за изтекла погасителна давност. Направил е изрично изявление, че не възразява относно стойността на доставяната в имота топлинна енергия.

Третото лице – помагач на страната на ищаца – Н не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1. По исковете с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците дължат претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславят от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните 2 облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното 3 предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

От приетите като писмено доказателство по делото – договор за дарение на недвижим имот от 11.05.2021 г., обективиран в нотариален акт № 41, том I-А, рег. № 4960, дело № 34 от 11.05.2021 г. на Румен Богданов, нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан под № 273 в регистъра на Нотариалната камара, се установява, че ССД е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 417, вх. Д, ет. 6.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РЛН22-УГ5116785 от 07.11.2022 г., издадено от Столична община, район Люлин, се установява, че ССД е починала на 02.11.2022 г. Последната е оставила за свои законни наследници своите низходящи и настоящи ответници по делото С. Б. Б. и Т. Б. Б., като същите са придобили правото на собственост върху включеният в наследвената маса процесен имот по правилата на наследственото правоприемство, установени в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, при квоти – за всеки по ½ ид.ч. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които притежават.

В тази връзка, и по отношение на възражението на ответниците, че за част от исковия период процесният недвижим имот е предоставен за временно и възмездно 4 ползване на трето за спора лице – ПВИ, по силата на склчючени три броя договори за наем от 30.01.2023 г., от 26.02.2024 г. и от 24.02.2025 г., съдът намира за необходимо да посочи, че наемателят може да придобие качеството „клиент“ на топлинна енергия, когато сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за имота или със смяната на титуляра на вече съществуващата такава, в която хипотеза ще дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената в имота топлинна енергия. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, клиенти на топлинна енергия по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие продължават да бъдат собствениците на имота, които дължат цената на доставената топлинна енергия съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено по силата на възникналото наемно правоотношение на трето лице.

В настоящия случай по делото не се твърди и не се установява между ищцовото дружеството и третото за спора лице – ПВИ да е сключен договор с топлопреносното предприятие, поради което отговорността за задълженията за топлинна енергия за процесния период се носи от двамата съсобственици и настоящи ответници.

Разпечатката съдържа 26 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af3d7545-7158-415e-9eed-1c4d1e280f45