Протокол № 211 от 08.02.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 211 гр. Пазарджик, 07.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело частен характер № 20225220201544 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:55 часа се явиха:

Частният тъжител А. К. Ш. – редовно призована чрез адв.Б., не се явява.

За нея се явява нейният повереник адв.А. Б., редовно упълномощен. Видно от разписка, изготвена във връзка с връчване на призовка за днешното съдебно заседание на частния тъжител А. Ш., по данни на неин съсед, лицето не живее на адреса и се намира в чужбина.

Подсъдимата И. Т. Т. – редовно уведомена от предходното съдебно заседание, се явява лично и с упълномощения си защитника адв.М. М., редовно упълномощен.

АДВ. Б.: Не са налице процесуални предпоставки за даване ход на делото.

АДВ. М.: Няма пречка. Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

АДВ. М.: Аз правя искане на основание чл.289 ал.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство. Основанията са тези, които изложих пред Вас в предходното съдебно заседание, както и са налице нови доказателства за недопустимостта на настоящото наказателно производство поради преклузия относно частната жалба. Видно от приложената по делото прокурорска преписка, в нея се съдържат доказателства за това, че тъжителката е била упълномощила на 23.05.2022г. адв.Б. да извършва действия и да завежда всякакви дела във връзка с обстоятелствата, които са били предмет на прокурорската преписка, която е образувана. В тази връзка, моля, да съобразите молбата му от 02.06.2022г., към която е приложено това адвокатско пълномощно, както и текста на същото в т.1 /цитира пълномощното/. Това пълномощно е дадено на 23.05.2022г. по прокурорската преписката и е налична молба на адв.Б. от 22.06.2022г., с която той иска да бъде запознат с материалите, фигуриращи в пр.пр. № 2243/22г., по която преписка именно е издадено постановлението за отказ да се образува ДП, което е приложено към възраженията, които съм представил в предходното съдебно заседание. По този начин безспорно се установява, че към 22.06.2022г. пълномощникът на тъжителката е бил наясно, че няма образувано ДП във връзка с жалбата на А. Ш., както и на 29.06.2022г. той е получил и флаш-памет, представена като доказателство. Т.е. считам, че е изтекъл преклузивният 6-месечен срок, а именно, че в края на м.юни 2022г. е било известно, както на пълномощника, респективно на упълномощилото го лице, което изрично го е упълномощило да завежда дела, че е отказано образуването на ДП по преписката, т.е. тъжителката, респективно нейният адвокат, са разполагали с достатъчен период от време, в който им е било известно, като нито пък са обжалвали въпросното постановление за отказ да се образува ДП. Т.е. при положение, че инкриминираното деяние е извършено на 19-ти април, то от 29-ти юни до 19-ти октомври е имало достатъчно време да бъде сезиран съдът, съобразно чл.81 ал.3, в указания срок, а така също изричната разпоредбата, че 6-месеченият срок тече от датата на узнаване, респективно съобщението за спиране на съответното наказателно производство, каквото в конкретния случай не е образувано. Т.е. към 01-ви ноември, респективно 02-ри ноември, когато е заведена частната тъжба, 6месеченият срок, който е преклузивен, е изтекъл, поради което съобразявайки тези нови доказателства, следва да се приеме от съда, че са налице 2 предпоставките за прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание, каквото е настоящото. В тази насока, считам, че е налице именно разпоредбата на чл.289 ал.1, във вр. с чл.24 ал.5 от НПК, които разпоредби са процесуални и императивни и съобразявайки именно това, което е записал законодателят като правна норма, са налице правни основания за прекратяване на наказателното производство. В тази връзка, аз си позволих да потърся съдебна практика и такава съдебна практика съществува, а именно по аналогичен случай. Ще си позволява да я цитирам тази съдебна практика, която е по ВНЧХД № 255/2020г. на Варненски ОС. Там е казаното следното:

„Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в теорията и съдебната практика, че срокът по чл.81 ал.3 от НПК е преклузивен. Началото на този срок се свързва от законодателя на първо място с момента на узнаването за извършеното престъпление. Втората хипотеза по чл. 81, ал.3 от НПК, свързва началния момент на 6-месечния срок с деня на получаване на съобщение от пострадалия за спиране на наказателното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.“ /цитира/. Това е аналогична хипотеза на тази, която е в настоящия казус. От там насетне Варненският ОС мотивира следното:

„Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на прокурора по смисъла на чл.213 ал.1 от НПК.“ /цитира/. Малко по-натам е посочено: „Следователно, да се приеме, че срокът по чл.81 ал.3 от НПК започва да тече от произнасянето на прокурора с отказ да се образува НП, означава по този начин да бъде отворен пътят за заобикаляне на закона и недопустимо саниране на предвидените в него преклузивни срокове.“ /цитира/. Казва се, че срокът по чл.81 ал.3 от НПК е предвиден именно в интерес на правната сигурност /цитира/. Именно тези ясно разписани мотиви, почиващи на ясни законови норми, касаещи преклузивните срокове за прекратяване на наказателното производство, когато частната тъжба е подадена извън изрично посочените такива, е мотивирало съда да издаде определение, с което да потвърди определението за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 55/2020г. на Варненски РС. Т.е. както към момента на подаване на възражението на подзащитната ми, където подробно са изложени фактическите и правни доводи за недопустимост на настоящото наказателно производство, така и от допълнително представените писмени доказателства, които се съдържат в прокурорската преписка, до 3 която ние не сме имали достъп до момента, в който тези доказателства не са приложени по искане от съда, считам, че са налице многобройни и убедителни писмени доказателства, че частната тъжба е подадена извън преклузивния 6-месечен срок, посочен в чл.81 ал.3, поради което, госпожо съдия, настоявам да издадете акт, с който да прекратите настоящото НЧХД на основание цитираната от мен разпоредба, а именно чл.289 ал.1, във вр. с чл.24 ал.5 от НПК.

АДВ. Б.: Уважаема госпожо съдия, аз ще бъда кратък и не защото няма какво да кажа, а е безпредметно отново да се коментира въпрос, който бе разрешен със съответното определение, с което бяха оставени без уважение исканията на защитника на подсъдимата за прекратяване на наказателното производство. В днешното съдебно заседание защитникът на подсъдимата изложи едно обемно експозе с аргументите си, но считам, че същото е лишено от правна съдържателност. Аз не виждам да са налице аргументи и основания съдът да ревизира своето определение, с което остави без уважение искането за прекратяване на наказателното производство.

РЕПЛИКА АДВ. М.: Практически, колегата не намира никакви фактически и правни доводи, изложени от мен, като основателни.

Фактически, това е негова лична защитна позиция в качеството на адвокат, упълномощен да извърши всички процесуални действия, за да защити клиента си, каквото пълномощие е получил, както на 23.05.2022г., така и такова е получил и на 10-ти октомври, т.е преди изтичане на преклузивният срок, който е изтичал на 19-ти октомври. Имал е възможност, запознавайки се с материалите по делото и то благодарение на това, което е свършило като работа РУ - Пазарджик в докладни записки и събрани доказателства, разпит на свидетели и не е имало пречка за него да изпълни пълномощието, което му е дала А. Ш., считано от 29-ти юни, когато е разполагал дори с флаш-памет.

Т.е. неговото бездействие, смея да твърдя, че е довело до преклузия на частната жалба и при положение, че настоящият съдебен състав не приложи закона, както е разписан, практически санира поведението, което е довело до преклузия на жалбата, което е в тежест на упълномощения адвокат, което аз считам, че е недопустимо.

4

ДУПЛИКА АДВ. Б.: Считам, че не са налице основанията за прекратяване на наказателното производство, доколкото в постановено определение съдът аргументирано, обосновано и подробно уточни стойността и съдържанието на отказа да се образува ДП, като същото е такова, еквивалентно на постановлението за прекратяване на наказателното производство и постановлението за спиране на наказателно производство.

Надявам се, че в крайна сметка и защитникът на подсъдимата е разбрал това.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът, след тайно съвещание, намира, че искането на защитника, направено на основание чл.289 ал.1, във вр. с чл.24 ал.5 от НПК, е неоснователно, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК урежда две отделни хипотези, установяващи началната дата, от която започва да тече преклузивният срок за подаване на тъжба до съда, като в актуалната си редакция същата регламентира период от 6 месеца и считано от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25 ал.1 т.6 от НПК . Това означава, че когато в хода на досъдебното производство се установи, че деянието се преследва по желание на пострадалия чрез подаване на тъжба до съда, производството се спира и пострадалият има 6-месечен срок да депозира тъжбата си. В противен случай досъдебното производство се прекратява. Въпреки че посочената законова норма визира вече образувано досъдебно производство, същата следва да бъде тълкувана разширително, тъй като регламентира права на страна в процеса. В този смисъл съдебната практика е константна, че обстоятелството, относимо за решаване на въпроса от кога започва да тече преклузивният срок, в който пострадалото лице следва да подаде тъжба за преследване на престъпление от частен характер, е не само денят на узнаване за извършеното престъпление, но и датата, на която тъжителят е узнал за произнасянето на прокурора, който приема, че не са налични основания да се образува наказателно производство за дело от общ характер. От гражданите не може да се изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се образува. Достатъчно е те да сезират компетентен орган, който може да 5 прецени дали се касае за престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение. След като прокуратурата е преценила, че не са налице основания за образуване на досъдебно производство, от този момент за пострадалия започва да тече преклузивният срок по чл.81 ал.3 НПК (Решение №1 от 9.02.2010г. на ВКС по н.д.

№673/2009г., НК, II н. о.). Едва след постановяването на акта на прокурора, пострадалото лице, ако смята, че срещу него е извършено престъпление, може да реализира правото си на защита, депозирайки частна тъжба до компетентния съд. Единствено и само той може да възбуди наказателно преследване на престъпления от частен характер и да определи обема на защита, която търси, описвайки фактическите обстоятелства в тъжбата.

В конкретния случай, видно от материалите по делото, Постановлението на прокурора при РП-Пазарджик за отказ да образува досъдебно производство е от 13.06.2022г. Липсват данни по делото кога точно е връчено постановлението за отказа за образуване на досъдебното производство на лицето, което е сезирало прокуратурата. Въпреки това, частната тъжба е подадена при спазване на преклузивния 6-месечен срок, считано от 13.06.2022г., доколкото същата е депозирана в деловодството на РС-Пазарджик на 02.11.2022г. Следователно, тъжбата е подадена в 6– месечния срок след узнаване за постановеното прокурорско постановление, поради което безсъмнено е спазен преклузивният 6-месечен срок срок. Без значение са обстоятелствата, касаещи датата на запознаване на повереника на частния тъжител с материалите по пр.пр. № 2243/2022г. по описа на РППазарджик и датата на неговото упълномощаване, в това число и причината, поради която частната тъжба е депозирана около месец преди изтичане на преклузивния 6-месечен срок, доколкото всичко това е изцяло в сферата на личното право на изграждане на защитата на частния тъжител и неговия повереник.