Акт от 16.12.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е №350 гр. Сливен, 16.12.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА

БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №707 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение

№319/11.03.2020г. по гр.д.№1610/2019г. на Сливенски районен съд, с което: 1. осъден е А.Й.Г. да заплати на Ц.Л.С. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на 08.10.2016г. в гр.София, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.10.2016г. до окончателното й изплащане, както и 240лв. разноски, съобразно уважения размер на иска; 2. осъден е Ц.Л.С. да заплати на А.Й.Г. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на 08.10.2016г. в гр.София, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и 160лв. разноски, съобразно уважения размер на иска; 3. Отхвърлени са като неоснователни предявените частични искови претенции в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери.

С

Решение №260130/07.10.2020г. по гр.д.№1610/2019г. по описа на СлРС, неразделна част от Решение №319/11.03.2020г. по същото дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №319/11.03.2020г. по гр.д.№1610/2019г. на СлРС, като същият се чете по следния начин: 1. осъден е А.Й.Г. да заплати на Ц.Л.С. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на 08.10.2016г. в гр.София и накърнено достойнство, чест и репутация, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и 240лв. разноски, съобразно уважения размер на иска; 2. осъден е Ц.Л.С. да заплати на А.Й.Г. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на 08.10.2016г. в гр.София и накърнено достойнство, чест и репутация, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.10.2016г. до окончателното й изплащане, както и 160лв. разноски, съобразно уважения размер на иска; 3.

Отхвърлени са като неоснователни предявените частични искови претенции в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери.

Въззивната жалба е подадена от ищеца по първоначалния иск Ц.Л.С., като с оглед изложеното, се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск над уважения до първия претендиран като частичен размер и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца по насрещния иск обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – А.Г., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ответника по първоначалния иск и ищец по насрещните искови претенции - А.Й.Г., който обжалва постановеното решение в неговите осъдителни за него части и в частта, с която са отхвърлени предявените от него насрещни искови претенции над размера от 1000лв. общо.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на насрещната въззивната жалба от другата страна.

Във въззивната си жалба, Ц.С. чрез пълномощника си адв. М. *** посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че районният съд не е изпълнил задължението си да прецени всички съотносими доказателства, за да обоснове фактическите си констатации. Съдът не посочил защо в приетата от него фактическа обстановка е прел едни факти, а изключил други такива. Твърди, че в свидетелските показания на ответната страна били налице фрапиращи противоречия относно механизма на сбиването, както и кой го е предизвикал, но съдът не ги е коментирал. Заявява, че показанията на водените от него свидетели били непротиворечиви и установявали механизма на увреждането и вината на ответника, но не били кредитирани напълно от районния съд, който се задоволил да посочи само, че е налице заинтересованост на някои от свидетелите, без да направи дължимата преценка и съпоставка с останалия, събран по делото доказателствен материал.

Ако съдът приеме за недостоверно някое доказателство, то той следва да изложи мотиви за това. Следва да бъдат обсъдени показанията и на двете групи свидетели, да установи достоверността им и да посочи кои обстоятелства се установяват от тях. Посочва, че районният съд не е сторил нищо от тази посочена аналитична дейност. Поради това и е допуснал сериозни нарушения на материалния и процесуалния закон, довело до постановяване на един неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, въззивникът Ц.С. моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло неговата искова претенция и да отхвърли насрещните искови претенции, като недоказани.

Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски в пълен размер.

С отговора на въззивната жалба, насрещната по нея страна - А.Г., чрез пълномощника си адв. Н., оспорва същата като неоснователна. Посочва, че жалбата е бланкетна, като липсва в нея конкретика относно допуснатите от районния съд нарушения. Също заявява, че първоинстанционното решение е неправилно, но поради различни съображения, подробно развити в подадената от него насрещна въззивна жалба и в обжалваните от него части. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на Ц.С. и да уважи подадената от него насрещна въззивна жалба.

С насрещната въззивна жалба, подадена от А.Г. чрез пълномощника адв. Н. ***, се обжалва посоченото първоинстанционно решение в неговата осъдителна за Г. част и в частта, с която са отхвърлени предявените от него насрещни искови претенции.

Въззивникът посочва, че в обжалваните от него части, решението на СлРС е неправилно, необосновано, доказателствено неподкрепено, както и процесуално и материално незаконосъобразно. Посочва, че районният съд не е дал отговори на поставените по делото множество фактически и правни въпроси, съдържащи се в заявените от него доводи, твърдения и писмени възражения. Събраните по делото доказателства останали необсъдени. По този начин счета, че първоинстанционното решение е лишено от мотиви. Изложената от съда фактическа обстановка била изключително кратка и непълна, което довело до неправилност и на направените въз основа на нея правни изводи. Посочва, че съдът не е направил анализ, нито на свидетелските показания, нито на събраните по делото писмени доказателства. От своя страна въззивникът прави подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Счита, че от анализа им се установява, именно изложената в от него в насрещната искова молба теза, но не и твърденията на първоначалния ищец. Установявало се, че именно С. е инициирал и реализирал физическо нападения над него, като му е ударил шамар, като самият той не е нанасял удари на С., а единствено го е свалил на земята, като го е обездвижил с цел да го успокои, докато дойдели охранителите. Заявява, че не са установени извършени от него противоправни действия, които да са причинили имуществени или неимуществени вреди; не е установена причинна връзка и вид и размер на евентуални вреди. Счита, че предприетите от него действия се квалифицират като неизбежна отбрана по чл.46 от ЗЗД. Поради това той не носи отговорност за вреди. С оглед изложеното, въззивникът Г. моли въззивния съд да отмени първоинстанционнто решение в обжалваните от него части и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло иска на първоначалния ищец и да уважи в пълните им претендирани размери неговите насрещни искови претенции. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски в пълен размер.

С въззивната жалба, отговора на въззивната жалба и с насрещната въззивна жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът Ц.Л.С., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М. ***, който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й.

Оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

В с.з. въззивникът по насрещната въззивна жалба А.Й.Г., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв. Н. ***, който поддържа подадената насрещна въззивна жалба по изложените в нея съображения и моли съда да я уважи. Оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

С оглед въззивната и насрещната въззивна жалби, предмет на въззивното обжалване е цялото първоинстанционно решение.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната и насрещната въззивна жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства /пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания/ се установява следното от фактическа страна:

Ищецът Ц.Л.С. и ответникът /ищец по насрещния иск/ А.Й.Г. се занимават с производство на протеинови продукти, хранителни добавки за спортни цели, като през 2016г. са имали разногласия и спорове относно регистрираните от тях търговски марки на продуктите.

На 08.10.2016г. в зала

Универсиада в гр. София се провело „Държавно първенство по културизъм и фитнес“, на което щандове с продукти имали и С., и Г.. А.Г., заедно със свидетеля Д.Д. и неговото дете отишли до щанда на С., за да поговорят с него по повод марката „Fit Spo“, регистрирана от Г., към която С. имал претенции.

С. бил пред щанда, а зад щанда били сестра му – свид. Г.С., свид. Л.И., който работил във фирмата на С. и още едно момче С.. Г. и С. си разменили реплики по повод продуктите, започнали да спорят, като Г. казал на С. да си извади ръцете от джобовете. Тогава се намесила с реплика сестрата на С. – Г.С. и Г. се обърнал към нея, като й казал да не се меси. Г. замахнал с ръка във въздуха без да нанася удар и в този момент Ц.С. му нанесъл шамар. Г. го хванал и го повалил на земята, двамата се хванали за дрехите, дърпали се и се боричкали /свид. Лъчезар Иванов/, след което се намесила охраната и ги разтървала. Голяма размяна на удари между двамата нямало, основно се боричкали на земята.

Сблъсъкът, сборичкването между двамата привлякло вниманието на доста хора, които били по щандовете с хранителни добавки, като се струпали доста хора да видят и разберат какво се случва.

След инцидента С. подал жалба до полицията. След което се върнал отново в залата на състезанието, където останал и на следващия ден.

След инцидента С. се оплаквал от главоболие и не се чувствал добре /физически и психически/. При преглед, извършен от съдебен медик на 11.10.2016г., последният не е установил видими травматични увреждания в областта на главата, шията, гръдния кош, корем и крайници. С. съобщил на лекаря за болезненост в окосмената част на главата и лявата половина на челото, като изпитвал главоболие.