Решение № 2599 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2599 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100502667 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение от 16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 27768 по описа за 2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 175 състав, са отхвърлени предявените от А. Л. С., ЕГН ********** срещу И. Т. С., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от общо 16 051 лева, представляваща сбор от невърнати суми, предмет на погрешни банкови преводи, осъществени на 30.04.2019 г., на 02.09.2019 г., на 04.09.2019 г. и на 25.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от 30.06.2020 г. /депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение и с оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът се е произнесъл и относно отговорността за сторените в хода на процеса съдебно-деловодни разноски, осъждайки ищеца А. Л. С. да заплати на ответника И. Т.

С. сумата от 1110 лева, представляваща сторени разноски в хода на производството.

Недоволен от постановеното решение останал ищецът в производството А. Л.

С., предвид което, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.

Е. Б., подал срочна въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон и погрешна, при това тенденциозна преценка на доказателствата по делото. Сочи, че видно от представените по делото чатразговори между страните, ответникът С. сама признава, че следва да възстанови паричните суми, поискани от ишеца, на равни месечни вноски. В тази посока, изразява оплакване, че това обстоятелство останало некоментирано от страна на първоинстанционния съд. Твърди, че СРС кредитира в решението си свидетелски показания, които не са свидетелски, а по разкази на ответника. Конкретно, сочи, че свидетелят Ч. не е ходила на вилата в гр. Гоце Делчев, не е присъствала на банковите преводи, не е присъствала освен това на никакви процедури по поставяне на 1 екстеншъни или лазерна епилация, не е присъствала на раздаване на пари или в обобщение свидетелят Ч. няма никакви лични впечатления. Същото важи и за свидетеля С., понеже всичко съобщено от него, му било разказано от ответника И. С..

От друга страна, навежда, че показанията на свидетеля Б. останали необсъдени от съда, а последният сочел, че ищецът от десетки години си има семейство, за което се грижи и няма намерение да го напуска. Именно този свидетел в разказа си пред съда посочил, че пръв той е имал закачка с И., но престанал да й обръща внимание. Жалбоподателят намира, че от разказа на свидетеля Б. може да се заключи, че ответникът издирва сексуални забавления, които евентуално да й носят и материални облаги. На последно място отбелязва, че свидетелят З. присъствал на разговор между страните в края на септември 2019 г., в който ищецът напомнил на ответника, че му дължи пари за връщане в размер на 18 000 лева, като ответникът С. потвърдила, че ще направи това на отделни вноски. Моли се за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново, с което ищцовите претенции да се уважат изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

ВъззИ.емата страна – ответник И. Т. С. в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника си – адв. И. Ю., оспорва депозираната въззивна жалба с писмен отговор, с който заявява становище за правилност на решението, респективно за неоснователност на депозираната жалба. Сочи, че без основание въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е направил частичен и тенденциозен прочит на ангажираните пред него доказателства. Обобщава, че съгласно показанията на всички четирима свидетели, разпитани пред СРС, страните по делото са се намирали в интимна връзка през 2019 година, тоест двамата са били двойка. Изказва мнение, че най-пълна и точна обрисовка на отношенията между страните дал свидетелят Ч., като подкрепя позицията си с подробно развити съждения. Коментира още показанията на свидетелите С., З. и Б.. Твърди, че дори да се приеме, че между страните е съществувала договорка за връщане на някаква сума, това по никакъв начин не означава, че връщането на същата е за погрешно извършени парични преводи, като тъкмо противното се извеждало от доказателствата по делото. С оглед изложените мотиви, счита, че фактическото основание на предявените искове, а именно погрешно извършени преводи, не само, че не се установява в хода на процеса, а наред с това и е категорично опровергано от доказателствената съвкупност. Заявеното искане до въззивната съдебна инстанция е решението да бъде потвърдено, а на въззИ.емата страна да се присъдят разноските, сторени за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, и като съобрази разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира следното:

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл. 269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, каквито са и нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на потребителския договор, поради което по отношение на тях намират приложение указанията в ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и въззивният съд следва да ги приложи при произнасяне по правния спор между страните, независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за обжалване.

Съгласно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само оплакванията по въззивната жалба на ищеца с оглед чл. 269, изр.2 ГПК, настоящия съдебен състав намира, че крайните изводи на двете съдебни инстанции по отношение на предявените искове с 2 правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД съвпадат. Възприемат се фактическите и правни констатации в обжалваното решение по тези искове, срещу които се възразява в жалбата на ищеца. Обжалваното решение следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сума в общ размер от 16051 лева, представляваща сбор от невърнати суми, предмет на погрешни банкови преводи, осъществени на 30.04.2019 г., на 02.09.2019 г., на 04.09.2019 г. и на 25.10.2019 г.

В съдебната практика и правната доктрина няма спор, че в разпоредбата на чл.

55, ал. 1 ЗЗД са уредени три от специалните фактически състави на неоснователното обогатяване. В задължителното по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ за съдилищата ППВС № 1/1979 г. са разяснени всяка от трите хипотези на иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, които се разграничават в зависимост от това дали основанието е налице в момента на получаването на престацията или отпада в последствие, т.е. хипотезите при които може да се претендира връщането на една неоснователно осъществена престация. В настоящия случай ищецът в исковата молба е навел твърдения, че неоснователното обогатяване е в резултат на разместване на имущества от патримониума на ищеца в полза на ответника при начална липса на основание за това по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Ето защо съвсем резонно в определението за насрочване на делото, в което е инкорпориран докладът по чл. 146 от ГПК, първостепенният съд е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по реда на чл. 154, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, отбелязвайки, че ищецът следва да установи единствено предаването и получаването на парите от ответника С., а последната, ако твърди, че те са дадени на някакво правно основание следва да го уточни и съответно да го докаже по правилата на пълно и главно доказване. Доколкото в случая ответната страна е въвела нарочно възражение, оправдаващо така осъщественото имуществено разместване, а именно възстановяване на възложени от ищеца разходи в рамките на съвместното съжителство на страните, като е посочено, че тези факти са откроени и от ищеца в исковата му молба, е възложено в нейна тежест да установи наличието на твърдяното основание за разместване на паричните суми.

Безспорно е установено по делото, че с преводни нареждания от 30.04.2019 г., 02.09.2019 г., 04.09.2019 г. и 25.10.2019 г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника исковите суми в общ размер от 16051 лв., като тези обстоятелства са изрично отделени за безспорни такИ. и ненуждаещи се от доказване по силата на обявения за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Единственият спор в настоящото производство, пренесен и пред въззивния съд, се концентрира в това дали е налице и какво е основанието за извършените парични преводи. Настоящият състав на въззивния съд напълно се солидаризира с принципните постановки, изведени в атакуваното съдебно решение, както и с правните изводи на съда, при следните съображения.

Институтът на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага наличие на следните материално правни предпостакви: предаване, съответно получаване на нещо /вещ, пари и др./ при начална липса на основание, като това са случаите, при които още към момента на получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едното лице в имуществото на другото. В ППВС № 1/1979 г. са посочени примерно случаи, при които се касае за начална липса на основание, като е прокламирано, че такава е налице в случаите на получаване на нещо въз основа на нищожен акт или при прогласен за унищожаем такъв, както и когато предаването е станало без наличието на валидно правоотношение между контрагентите.

3

Като взе предвид принципните характеристики на фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в светлината на конкретния случай, въззивният съд намира, че от ангажираната по делото доказателствена съвкупност не може да се изведе пълно и главно, че с осъществените от ищеца банкови транзакции, последният е обеднял за сметка на ответника С., която да се е възползвала от така реализираното имущественото разместване без да е имала изначално правното основание за това. Последното е вярно, доколкото, макар ищецът сам да твърди неоснователното обогатяване да е при условията на чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД или при начална липса на основание за престацията, то същият признава, че описаното от него поведение е било в резултат и по повод на интимните отношения, които е имал с ответната страна.

От ангажираните в хода на първоинстанционното съдебно производство устни доказателства се установява еднопосочно, че през исковия период /30.04.2019 г., на 02.09.2019 г., на 04.09.2019 г. и на 25.10.2019 г./, в чиито рамки са осъществени процесните четири на брой банкови превода, ищецът и ответникът са се намирали в близки, фамилиарни и интимни по своя характер отношения на мъж и жена, като са се показвали заедно на обществени места, посещавали са съвместно събирания с приятели и колеги и са ходили на почивки.

Понеже основните възражения, инвокирани в жалбата на въззивника, касаят свидетелските показания на разпитаните в хода на производството пред СРС свидетели, и по-специално анаталитичната дейност, отделена за същите, въззивният съд намира, че следва да обърне внимание на тези устни доказателства. На първо място, следва да се отбележи, че са разпитани лица, които са в перманентни взаимоотношения с някоя от страните, съответно свидетелят Л. Ч. признава, че винаги е била в комуникация с ответника С., в това число и до ден днешен. Свидетелят С. в свободния си разказ пред съда споделя, че е близък приятел с И. С. и си споделят лични неща. От друга страна, свидетелят Б. сочи, че работи от 2008 г. при ищеца, а свидетелят З. познава ищеца от дете, понеже последният е приятел на баща му.