Решение № 110 от 22.06.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Бургас, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262000500130 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ, Комисията/, чрез процесуалния представител З. Ш. - старши инспектор-юрист в ТД-Бургас на КОНПИ, срещу решение № 49/20.02.2026 г. по гр.д. № 307/2024 г. по описа на Окръжен съд-Сливен, с което са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с БУЛСТАТ 131463734 и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Филип Кутев“ 26А, ет. 3 против М. Ю. Я. от гр.С., ул.

“Д. П. Д.“ № **, с ЕГН ********** и съдебен адрес: гр. Б., ул. “К. Б. П.“ № **, Вх. “*“, ет. *, чрез адв. Д. С., искове по чл. 153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 5 501 лв., равняваща се на 2 812,62 евро, включващо:

-лек автомобил

„Фолксваген

Шаран“, с peг.

***********************************, с пазарна стойност към настоящия момент - 3500 лв, равняващи се на 1789,52 евро;

1

- 1 дружествен дял с номинална стойност 1 лев , равняваща се на 0,51 евро., от капитала на „Ки Си“ ООД, с ЕИК -202856721, седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Стефан Пейчев“ № 20, осъдена е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество , с БУСТАТ 131463734 и съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“26А, ет.3, да заплати на М. Ю. Я. от гр. С., ул. “Д. П. Д.“ № **, с ЕГН **********, сумата 664,68 евро, представляваща разноски по делото и е осъдена Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество , с БУСТАТ 131463734 и съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ 26А, ет. 3 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на сумата 112,50 евро.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Оспорени са решаващите изводи изложени в мотивите, като се твърди, че окръжният съд е излязъл извън рамките на предоставената му по закон компетентност да извършва правораздавателна дейност, отказал е да приложи разпоредбите на специалния закон в точния им смисъл, извършил е превратно тълкуване на закона, в резултат на което е постановил неправилен съдебен акт.

Твърди се, че неправилно е прието от съда, че за да бъде уважена исковата претенция трябва да се установи превишаване между имуществото в началото и в края на проверявания период, което да надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, както и че стойността на наличното имущество в края на периода трябва да надхвърля 150 000 лв. Сочи се, че съгласно чл. 156, ал. 4 от ЗОНПИ Комисията не е длъжна по закон да определя стойността на имуществото към началото на проверявания период, а с този подход при решаване на делото, съдът на практика е тълкувал разширително предпоставките за отнемане по специалния закон и е въвел допълнителна материална предпоставка за основателност на предявения иск, липсваща в ЗОНПИ. Твърди се, че целта на закона е да обхване максимален брой случаи на необосновано обогатяване, независимо от конкретния размер на придобитото имущество, като ясно разграничава прага на стойността на имуществото, подлежащо на отнемане, и законоустановения праг на несъответствието от 150 000 лв., и докато последният има своето логично и 2 правно обосновано място в закона, то въвеждането на праг за стойността на отнеманото имущество е необосновано и в противоречие с основните принципи на правовата държава и целите на закона за борба с незаконното обогатяване, а също и с принципа на равно третиране. Цитирани са Определение № 4810/24.10.2024 г. по гр.д. № 704/2024 г. на ВКС и Решение № 95/19.02.2025 г. по гр.д. № 704/2024 г. на ВКС .

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че нетният доход по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ може да бъде нулева или положителна величина, но не и отрицателна, и че този извод не кореспондира с тълкуванията на върховните съдии дадени с ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, както и с материалния закон, като води до некоректност на икономическия анализ. Сочи се, че в случая недостигът на парични средства е в установен размер на 218 202,91 лв., което показва, че доходите, приходите или източниците на финансиране на проверяваното лице не съответстват на финансовото му състояние, което е съществено обстоятелство за преценката на несъответствието, а изключването на разходи от анализа за определяне размера на несъответствието, противоречи на духа и целта на ЗОНПИ.

Цитирани са Решение № 71/04.02.2026 г. по гр.д. № 2534/2025 г. на ВКС, Решение № 30/16.02.2026 г. по възз. гр. д. № 620/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, Решение от 18.01.2024 г. по гр. дело № 1074/2022 г. на III г.о. на ВКС и Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр. дело № 4647/2021 г. на III г.о. на ВКС, като е направен паралел и с практиката на НАП.

Твърди се, че неправилно съдът е приел като доходи на ответника средства от отчуждени моторни превозни средства в размер на 113 000 лв. и получени преводи от системите за бързи разплащания в общ размер на 18 180,88 лв., без да извърши преценка дали същите са със законен източник по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОНПИ. Сочи се, че за придобиването на МПС-тата в процесния период не е установен законен източник на доход, поради което същите са незаконно придобити. Цитирани са Решение № 50221 от 08.02.2023г. по гр.д.№ 4789/2021г., III г.о. на ВКС, Решение № 71 от 25.06.2018г. по гр.д.№ 2636/2017г., IV г.о. на ВКС, Решение № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. №5134/2021 г„ IV ГО на ВКС и Решение №283/16.07.2012 г. по гр.д.№1105/2011 г„ IV ГО на ВКС. Твърди се, че горепосочените суми не са били налични в края на проверявания период, поради което следва да бъдат отразени в анализа при формиране стойността на 3 извънредните разходи, а обратният подход на съда е в разрез с приетото по Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г.

Твърди се, че в пълно противоречие е разпоредбите на действащия ЗОНПИ и актуална съдебна практика на ВКС, съдът е приел, че за да е основателен предявеният иск по делото, трябва да е установено „осъждане на ответника с влязла в сила присъда на наказателен съд.“ Цитирано е Решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. на ВКС, IV ГО. Сочи се, че ЗОНПИ не изисква връзка между имуществото и престъпна дейност като предпоставка за отнемане, а чл. 5, ал.3 от ЗОНПИ изрично предвижда, че процедурите и санкциите по закона се прилагат независимо от предприемането на действия по други закони, включително започване на наказателно производство. Още по-категорично, чл.153, ал. 6 от ЗОНПИ предвижда, че не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен. Сочи се, че практиката на ВКС във връзка с изискването на ЕКПЧ и решенията по делата „Йорданов и други срещу България“ и „Тодоров и други срещу България“, обективирана в Решение № 464/09.07.2024 г. по гр.д.

№ 3939/2023 г. на ВКС, IV ГО, показва, че за да е налице основание за отнемане следва от доказателствата по делото или да е установена по несъмнен начин връзка /пряка или косвена/ между придобиването на имуществото с конкретната престъпна дейност, или такава връзка да може основателно да се предположи с оглед конкретните установени обстоятелства по делото. Като в този смисъл е цитирано и Решение № 760/18.12.2025 г. по гр.д. № 941/2025 г. на ВКС, III ГО. Твърди се, че за да формира изводите си за изискуемата връзка, въз основа на конкретните обстоятелства, съдът е следвало да извърши анализ на доказателствата по делото, включително данни за висящото наказателно производство, обвинителни актове, ревизионни актове, експертизи, времево съвпадение и други относими факти, но такъв анализ не е извършен от окръжния съд. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че ответникът М. Я. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл. 253, ал. 4 и чл. 242, ал. 1 от НК, които са годни да генерират значителна облага, като деянието по чл. 242, ал. 1 от НК е извършено от лица, които системно се занимават с такава дейност, че ответникът многократно е реализирал сделки за придобиване на 4 моторни превозни средства на значителна стойност, въпреки че през целия проверяван период няма установени никакви законни доходи, които обстоятелства, съобразени в тяхната съвкупност, водят до обоснованото предположение за връзка между престъпната дейност и придобитото от него имуществото, а такова предположение напълно отговаря на изискването на ЕСПЧ за „някои данни“ и установяване „по обоснован начин, че може да има връзка“.

Изложени са твърдения, че са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на исковата претенция. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски, и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по предявения иск от ответника М. Ю. Я., чрез процесуален представител адв.

Д. С., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на възраженията на въззивника и правилност на обжалваното решение. Твърди се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като съдът правилно е преценил липсата на изискуемите кумулативни предпоставки, които следва да са налице за уважаване на иска. По направените възражения е извършено позоваване на наложилата се съдебна практика, която приема, че отнемане може да има само ако имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение притежаваното имущество в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. Едва след установяване на такова превишаване, подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен характер. Ако няма увеличаване на имуществото или е налице намаляване в края на обследвания период, или има увеличение, но то не надхвърля посочения §1, т.3 ДР на ЗОНПИ размер, не е налице обогатяване и липсва имущество, което подлежи на отнемане в полза на държавата. Затова на изследване подлежи имуществото, което проверяваното лице е притежавало в началото и в края на проверявания период. Само ако е налице увеличение на имуществото в края на периода в сравнение с началото, което да е в такъв размер, че да обоснове значително несъответствие по смисъла на § 1 т.З от ДР на ЗОНПИ, може да се заключи, че имуществото е незаконно придобито, като в този смисъл е и приетото с ТР № 5

4/2021г. от 18.05.2023 г. по тълк.дело №1/2021г. на ОСГК на ВКС. Сочи се, че след като по твърдения на ищеца наличното имущество на ответника в края на проверявания период възлиза на обща стойност 5001 лв. включващо един автомобил „Фолксваген Шаран", с peг. ************, с пазарната стойност 5000 лв. и 1 дружествен дял от капитала на „Ки Си“ ООД с номинална стойност 1 лев, при липса на друго налично движимо или недвижимо имущество, или налични парични средства, придобити през проверявания период, окръжният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че не е налице „значително несъответствие“ и не са налице предпоставките за отнемане на имуществото от ответника, а за разпоредения дял това е невъзможно и тъй като същият не е бил наличен в патримониума на ответника. Сочи се също, че установеното по делото имущество, придобито през целия период и налично в края на периода, съгласно заключението на вещото лице възлиза на стойност 3 500 лв. - под тази посочена в исковата молба, също е под изискуемия от закона праг от 150 000 лв., което е достатъчно за отхвърляне на предявения иск по чл.153 на ЗОНПИ, тъй като при определяне размера на несъответствието по §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, от стойността на това имущество следва да се извади размера на нетния доход, когато той е положителна величина. Когато е отрицателна величина, това означава, че няма нетен доход и такава отрицателна величина не може да се добави към стойността на имуществото, за да бъде определен размер на несъответствието. Следователно, не може да бъде приложена презумпцията по чл. 107, ал.2 от ЗОНПИ за незаконно придобито имущество през проверявания период и не са налице основанията за неговото отнемане от ответника. Сочи се, че дори при установено наличие на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, съдът правилно е приел, че трябва да извърши проверка дали именно престъпната дейност е довела до придобиване на имуществото, предмет на отнемане в полза на държавата и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество, а в настоящия случай, нито се твърди, нито се установява осъждане на ответника с влязла в сила присъда на наказателен съд. Цитирана е практика по ЕКПЧ за изискване националните съдилища да посочат в своите решения подробности относно престъпното поведение, от което се твърди, че е придобито имущество и се иска отнемането му в полза на държавата и да обосноват, че това имущество би могло да бъде доход именно от такова 6 престъпно поведение, като се сочи, че при липсата на обосноваване на такава причинно-следствена връзка /пряка или косвена/, отнемането на имущество ще е в нарушение на чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧ. Твърди се, че в случая липсват доказателства за осъществена престъпна дейност от ответника, за която той да е осъден и в резултат на която да е придобито имущество от него, поради което съдът правилно е приел, че исковете се явяват неоснователни и на това основание. Изложени са също твърдения, че с ангажираните по делото доказателства от ответника, включително, представен запис на заповед, за който чрез съдебно-почеркова експертиза е установено, че е подписан от него, се установяват допълнителни източници на доходи от законни източници.