Акт от 16.04.2021, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

Гр.Момчилград, 16.04.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 12.04.2021година в състав;

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ

ОСМАН, при участието на секретаря АНИТА

ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 48/ 2021г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбоподателят В.М.П. с ЕГН-

**********,***, е обжалвал Наказателно постановление № 62 от 09.03.2021г. на Директора на РИОСВ- Хасково, с което за нарушение на чл.166 т.3 вр.чл.156 т.2 вр.чл.155 ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, му е било административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление, като се сочи, че същото е било издадено в нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, както и че нямал качеството на длъжностно лице, не е било установено да не е допуснал до обекта на проверката съответните лица, поради и което не можел да бъде наказан по този ред. Имало противоречие в обстоятелствената част на процесното нак.постановление и приложената санкционна норма на чл.165 ал.1 от ЗООС. Предвид това иска отменяване на обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв.М. *** поддържа жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, в изложените по същество доводи. Претендира разноски.

Въззиваемата страна- АНО /РИОСВ- Хасково/, се представлява от гл.юк.Д.Д.която изразява становище за неоснователност на жалбата, и иска потвърждаване на атакуваното нак.постановление по изложените подробни в писмените бележки съображения. Претендира ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59– 60

ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.

Съдът като провери законосъобразността на атакуваният административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното :

На 19.09.2019г. и на 10.10.2019г. служители на РИОСВ гр.Хасково /описаните в КП служители/, в присъствието на представители на Община Кирково и на РУ- Кирково, по повод на получен сигнал в РИОСВ- Хасково Сигнал с вх. № 141-207/ 29.08.2019г. за замърсяване с животинска тор от кравеферма, собственост на жалбоподателя В.П.,***, са били извършени проверки на място, и за които проверки са били съставени съответни Констативни проверки.

Проверките са били в Кравеферма, собственост на жалбоподателя П., находяща се имот- ПИ *** в землището на с.Долно Къпиново, общ.Кирково- който е бил и собственик на имота.

При извършената проверка на място се установило, че в кравефермата се отглеждат вързани 50 крави, и торовият отпадък /твърд и течен/ с извежда с лента зад сградата, обора, и постъпва в торохранилище, което е било изградено от стоманобетонови стени. При проверката се установило, че долната бетонова стена на торовата площадка откъм селото е паднала и торохранилището надолу по склона се стича течен торов отпадък.

По време на първата проверка /19.09.2019г. жалбоподателят не е присъствал и безрезултатни са останали опитите на проверяващите да се сдържат с него-съставеният на тази дата Констативен протокол № 969/ 19.09.2019г. не съдържа предписания и няма данни да е бил връчен на жалбоподателя.

По време на втората проверка- на 10.10.2019г. жалбоподателят, като стопанисващ обекта отново не е присъствал на място, и вместо него там е бил негов син /М. В.П./, а по-късно с КП, съставен на място се запознал и той-респ. го подписал, и са били направени възражения- посочено е, че в деня на съставяне на предписанието от торището не изтича течна или твърда тор.

Установеното при извънредната втора проверка било обективирано в Констативен протокол № 1046/ 10.10.2019г., с който на жалбподателя по настоящото производство е било дадено предписание в срок до 30.04.2020г. „Да се възстанови северната бетонова стена откъм селото, и да се прекрати изтичането на торов отпадък по склона надолу към долните имоти“. Определен е бил и отговорник за изпълнение на предписание– жалбоподателят В.П.. Както и по-горе се посочи, че съставянето на Констативният протокол е приключило в присъствието на жалбоподателя В.П., който се е подписал, че е получил Протокола на 10.10.2019г.

/ведно със сина си М. В.П./.

На

14.10.2020г. служителите на РИОСВ гр.Хасково- М.К.и Т.Д., в присъствието на жалбоподателя В.П. и неговият син-

М.В.П. са извършили последваща проверка изпълнение на дадените с Констативен протокол № 1046/ 10.10.2019г., с който на жалбподателят по настоящото производство- а именно в срок до 30.04.2020г. „Да се възстанови северната бетонова стена откъм селото, и да се прекрати изтичането на торов отпадък по склона надолу към долните имоти“. С протокола се запознали жалбоподателят и неговият син, и копие от протокола е бил връчен на последният на същата дата, и не били направени никакви възражения.

При извършената на място- описано по-горе се установило, че дадено предписание с с Констативен протокол № 1046/ 10.10.2019г., не е изпълнено.

За неизпълнение в срок на даденото предписание срещу жалбоподателя е бил съставен АУАН № 62/ 11.11.2020г. за нарушение на чл.166 т.3 във вр. с чл.156 т.2 вр.чл.155 ал.2 от ЗООС. Актът е съставен в отсъствието на жалбоподателя. Последният е бил поканен на осн.чл.40 ал.1 от ЗАНН да се яви в РИОСВ- Хасково на 03. или на 04.11.2020г. за съставяне на АУАН, като в тази насока е известие за доставка от 20.10.2020г.- л.12 от делото.

Препис от така съставеният акт /АУАН № 62/ 11.11.2020г./, е бил връчен на жалбоподателя на 22.02.2021г. със съдействието на органите на МВР /при неуспешно преди това връчване с съдействието на Общинска администрация Кирково/, и същият и не е направил възражения.

Въз основа на съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган /РИОСВ- Хасково/ е издал обжалваното НП № 62/ 09.03.2021г. като е възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН. На основание чл.166 т.3 във вр. с чл.165 ал.1 и чл.168 от ЗООС, за нарушение на чл.166 т.3 вр.чл.156 т.2 вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС на жалбоподателя В.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева.

Като свидетели по делото са разпитани актосъставителят Т.Д., така и свидетелите по така съставеният акт- З.Г. и Е.П., които в своите показанията сочат, че са извършили проверка /първите две/ по сигнал за замърсяване с оборска тор от кравеферма, собственост на жалбоподателя, и на място установили наличието на теч от течен оборски отпадък към съседни имоти от торохранилище, чиято бетонна стена е била нарушена. Били дадени предписания за изпълнение в срок- за възстановяване на бетоновата стена на торохранилището, и при последващата проверка са констатирали неизпълнение на така дадените предписания в цялост. С показанията си свидетелите потвърждават установеното по време на проверките, и отразени в констативните протоколи. Третата свидетелка сочи, че е присъствала при съставянето на акта.

Допълнително в съдебно заседания бяха представени и приети следните писмени доказателства;

Уведомление за инвестиционно предложение с вх.№ПД-1268/15.09.20г.-5стр.; решение на РИОСВ Хасково с №ХА-12ПР/2021г.-6стр.; Становище от инженер Донка Савчева - независим експерт, касаещи изграждането на укрепваща стена на торохранилище; количествен стойностна сметка за изграждане на подпорна стена на торохранилище, във които се установява, че собственик на имота-обект на извършените проверки и обжалваното нак.постановление е именно жалбоподателят В.П.;

Като доказателства са приети и заведен сигнал за замърсяване от 29.08.2019г.; Писмо с изх.№С-141/1//25.09.2019г., относно искане за съдействие на полицията за извършване на проверка на обекта; Решение №ХА-37-ПР/2011г. за изграждане на кравефермата издаден от директора на РИОСВ Хасково и възражение от 05.10.2020г. от жител ***, относно замърсяване с торов отпад от кравефермата. С тези писмени доказателства отново се установява, че собственик на обекта, предмет на настоящото производство по обжалваното нак.постановление е именно жалбоподателят В.П..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства- описани в съд.протокол и обсъдени по-горе.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното:

В хода на административно– наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателят. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.

Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В този смисъл са неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното нак.постановление- в това число съдът намира, че липсва съществено нарушение касаещо записаната в АУАН и в НП дата 01.05.2020г., т.к. в описателната част на този акт и това нак.постановление са посочени датите на извършените проверки, в т.ч. и датата, на която е констатирано неизпълнението на даденото предписание. Навсякъде фигурира дата 01.05.2020г, като дата на която е започнало неизпълнението на предписанието, дадено с посоченият по-горе КП № 1046/ 10.10.2019г.

Не е основателно възражението за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, касаещо срока за издаване на АУАН, т.к. визираният срок касае датата на установяване на нарушението, което е сторено с извършената на 14.10.2020 година проверка за изпълнение на дадени предписания, и материализирани в КП № 915/ 14.10.2020г.

Предвид и това съдът приема, че АУАН е издаден в предвидените в нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН срокове.

По делото не се оспорва обстоятелството, че със съставеният Констативен протокол КП № 1046/ 10.10.2019г. на жалбоподателя В.П. е било дадено предписание в срок до 30.04.2020г. да възстанови бетоновата стена на торохранилище, за да се предотврати изтичането на торови отпадъци към съседни имоти. Така определеният срок за изпълнение на предписанието не е бил спазен, като при извършената последваща проверка на 14.10.2020г. се установило, че предписанието не е изпълнено.

Не е основателно и възражението, че жалбоподателят не е задължено лице по ЗООС, т.к. се установи с обсъдените по-горе доказателства, че той е лице, което стопанисва проверяваният имот- визираната в процесното нак.постановление кравеферма.

Съобразно горното и предвид разпоредбата на чл.155 ал.2 от ЗООС, която вменява задължение на длъжностните лица от контролните органи, да дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им, намира, че същите са изпълнили своите служебни задължения съобразно предписаното в закона. В тази насока следва да се подчертае, че с дадените предписания се създават задължения за адресата и се предписва конкретно поведение. Неизпълнението на тези предписания подлежи на санкция съгласно чл.166 т.3 от ЗООС. Неизпълнение на задължително предписание представлява формално нарушение, за което отговорността на лицата, в т.ч. и физическите е посочена в нормата на чл.165 ал.1 от ЗОСС. Фактическият състав включва установяване на факта на неизпълнение на предписанието.