Определение № 4892 от 13.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4892 гр. София, 13.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20268003103527 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Й. С., чрез адвокат С. С., срещу определение № 9217/27.04.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2883/2026 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 6321/13.02.2026 г. по гр.д. № 34821/2024 г. на Софийски районен, с което на основание чл.

130 ГПК е прекратено производството по делото.

В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост, алтернативно - неправилност на атакуваното определение поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК страната повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както следва: 1. „Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по предявения иск в рамките на въведените от ищеца с исковата му молба правопораждащи фактически твърдения и направеното искане и какви са последиците от неизпълнението на това задължение?“; 2. „Задължен ли е въззивният съд да квалифицира от юридическа гледна точка спорното право, като вземе предвид въведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и петитуми от исковата му претенция?“; 3. „Ако въззивният съд не е изпълнил тези свои задължения (да се произнесе съобразно действителното съдържание на обстоятелствената част на исковата ми молба и формирания петитум), а се е произнесъл по обстоятелства, които въобще не са въведени с исковата ми молба, следва ли да се приложи (по аналогия на правото) чл. 270, ал. 3, изречение 3-то от ГПК?“; 4. „Точното и еднакво прилагане на закона (чл. 5, във връзка с чл. 9, изр. 2-ро от ГПК) изисква ли въззивният съд, при разглеждането на исковата претенция на ищеца, да разгледа и да се произнесе по 1 действителното й съдържание (обстоятелствена част, правни доводи и петитуми) изложено в нея или може по собствено усмотрение да го подмени и да се произнесе по така направените от него изменения на иска?“; 5. „Принципът за законност по смисъла на чл. 5 от ГПК (критерий за точното прилагане на закона и развитие на правото – т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВК, както и диспозитива му) изисква ли въззивният съд да познава практиката на Върховния касационен съд, с която той неведнъж е разяснявал за задълженията на въззивния съд, да се произнесе в рамките на изложение от ищеца правопораждащи фактически твърдения и направеното от него искане (петитума)?“; 6. „Допустим ли е иск по Закона за защита от дискриминация (който също е специален закон – Решение № 871 от 20.01.2011 г. по гр. д. № 1452/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., докладчик – съдията М. Фурнаджиева, и Определение № 68 от 03.04.2017 г. по ч. гр. дело № 765/2017 г. на ВКС, II г. о., докладчик – съдията Николова; ТР № 5 от 25. 06.2024 г. по т. д. № 5/2021 г. на Върховния административен съд I и II колегии) срещу акт на ВКС – постановен в наказателно производство – като последна инстанция, след като по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от този закон, всяко лице може да предяви иск срещу всички правни субекти, без оглед на тяхното качество и положение (Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 год. по т. д. № 1 от 2016 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд), и при положение че ищецът е формулирал исковите си претенции за дискриминационно третиране (обстоятелствена част, правни доводи и петитуми), а не за „незаконосъобразност“ и „неправилност“ на съдебния акт?“;

7. „Представлява ли дискриминационно третиране и може ли да се предяви иск/ове (за установяване и прекратяване на дискриминацията) по Закона за защита от дискриминация срещу акт на Върховния касационен съд, постановен като последна инстанция по конкретно наказателно производство, при положение че съдът в съответното наказателно производство е наложил на подсъдимия наказание извън всякакви рамки на закона съобразно действащото наказателно право (наложено е от съда наказание „доживотен затвор“, което въобще не се предвижда като наказателна санкция във фактическите състави на реалните престъпления, установени в материалите по делото; наложено е въз основа на погрешна правна квалификация на деянията)?“; 8. „Представлява ли дискриминационно третиране и може ли да се предяви иск/ове (за установяване и прекратяване на дискриминацията) по Закона за защита от дискриминация срещу акт на Върховния касационен съд (като последна инстанция в наказателното правораздаване), при положение че съдът в наказателното правораздаване не е приложил института за възобновяване на наказателни дела (а е бил длъжен по глава 33-та от НПК, след направеното от подсъдимия искане), за да отстрани съществен порок процеса, като постановено наказание „доживотен затвор“ без правна основа (като се вземе предвид, че реалните престъпления, установени в материалите по делото не предвиждат налагането на такова наказание)?“; 9. „Неправилната правна квалификация в съответното наказателно производство води ли до неравно третиране /дискриминация/ на съответното лице и може ли то да предяви иск по Закона за защита от дискриминация, при положение че му е наложено наказание извън рамките на закона съобразно действащото наказателно право?“;

2

10. „При два специални закона /Закон за защита от дискриминация и Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/, кой е по-специалният и приложим в конкретния случай, при предявен/и иск/ове от ищеца за установяване и прекратяване на дискриминация от Върховния касационен съд (по прилагането на закона в наказателното правораздаване), с която е засегнато основно конституционно право на лицето за недискриминация (чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България; Решение № 14 от 14.11.1992 г. – Конституционния съд на РБ – относно равенство пред закона)?“; 11. „Като се вземе предвид, че по ЗОДОВ не могат да се предявяват установителни и прекратителни искове във връзка с дискриминационно третиране и при положение че и ищецът не търси отговорност на държавата чрез осъдителен иск (по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 5, §1 от ЕКЧП, ал.

2в от ЗОДОВ – нарушения на ПЕС, чл. 2б от ЗОДОВ или по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.), а за установяване и прекратяване на дискриминация за нарушено негово основно право от последната (в лицето на процесуалния й субституент – ВКС), кой е приложимият специален закон, ЗОДОВ или ЗЗДискр.?“; 12. „При положение, че Законът за защита от дискриминация е специален закон, създаден в изпълнение на директиви на общностното право, както и че е доразвит въз основа на чл. 6 от Конституцията на Република България (който е генерален принцип на правото на Европейския съюз чл. 6, т. 3 от Договора за Европейския съюз), само по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) ли може да бъде разгледан иск срещу акт на последна инстанция (ВКС) за нарушение на правото на ЕС или и по Закона за защита от дискриминация, чиито разпоредби са част от правото на Европейския съюз, а дискриминацията като недопустим противоправен резултат (Решение № 1390 от 09.06.2022 г. по възз. гр. д. № 15262/2021 год. на Софийски градски, възз. III-Б с-в, докладчик – съдията Теменужка Симеонова, цитирани още: решение №231/31.03.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г., решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, III г.о.) представлява особено съществено нарушение на правото на Европейския съюз?; 13. „Диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 от ГПК/ дава ли право на ищеца, при два специални закона /Закона за защита от дискриминация и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/, той да избере по кой от тях ще предяви исковите си претенции срещу конкретния ответник, както и вида на търсената от него защита (установителни, прекратителни или осъдителни искове)?“; 14. „Кои искове в гражданския процес се водят формални и кои неформални, при положение че членове 124, 127 и 128 от ГПК не дават дефиниция на такива искове, нито в правната доктрина и съдебната практика на съдилищата е дадено разрешение на този въпрос?“; 15. „Като се вземе предвид, че „предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право“ (което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца и формирания от него петитум) и при положение че ищецът е формирал обстоятелствената част, правните доводи и петитумите на исковата си молба, за дискриминационно третиране срещу конкретния ответник, в съответствие ли е иска/овете му с изискванията на чл. 127 от ГПК и какъв/и се явява/т той/те в конкретния случай, формален/ни или неформален/ни такъв/ива?“; 16. „ Като се вземе предвид, че съобразно националното право и съдебната практика на съдилищата ни, „предмет на делото е 3 претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право“ (въведено в процеса чрез правното твърдение на ищеца и формирания от него петитум), при положение че ищецът е формирал (чрез пълно съответствие на обстоятелствена част, правните доводи и петитумите на исковата му молба) исковите си претенции срещу Върховния касационен съд за дискриминационно третиране – което иска да бъде установено и прекратено – а не за „неправилност и незаконосъобразност“ на съдебния му акт, допустими ли са исковите му претенции съобразно Закона за защита от дискриминация (за нарушено основно гражданско право – Решение № 14 от 14.11.1992 г. – Конституционния съд на РБ) и ограничаването им в съответствие ли е с чл. 6, т. 1 от Конвенцията, който регламентира достъпът до съд относно конкретно/и гражданско/и право/а?“; 17. „В кои случаи е допустимо ограничаването на съответното лице на правото му на иск(ове) относно неговите „граждански права“ по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията и ако е допустимо, налице ли са обстоятелствата в конкретния случай, за ограничаването на това основно гражданско право?“;

18. „Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по същността на спора?“; 19. „Задължен ли е въззивният съд при постановяване на съдебния си акт да обсъди направените от страната доводи и да изложи мотиви за тях?“. Счита, че първите три въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: определение № 1340/25.11.2013 г. по гр. д. № 6629/2013 г. на IV г.о., решение № 90/31.03.2014 г. по гр. д. № 6629/2013 г. на IV г.о. и решение № 359/16.01.2014 г. по гр. д. № 1209/2013 г. на IV г.о., както и че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на въпросите от № 4 до № 17 се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че въпроси № 18 и 19 са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 ф., ППВС № 1/1985 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на II т.о. и решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II т.о. Освен това се поддържат и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на определението.

В частната касационна жалба, както и в приложеното към нея изложение, е направено и искане да се отправи преюдициално запиване към Съда на Европейския съюз по следните въпроси: 1. „Генералните принципи от правото на Европейския съюз /чл. 6, т. 1, във връзка с чл. 14 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС/, допускат ли да бъде предявен иск (за установяване и прекратяване на дискриминация) пред гражданския съд срещу окончателен съдебен акт – постановен в съответното наказателно производство – на последната съдебна инстанция (Върховен касационен съд на Република България), с който наказателният съд е постановил на въпросното лице наказание (доживотен затвор), което е извън рамките на закона?“ и 2.

Разпечатката съдържа 19 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af3a9bd8-a0f9-4f54-bef6-317414d160a4