Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 460 от 24.04.2025, Административен съд - Видин

Съд
Административен съд - Видин
Дело
Административно дело 561/2024
Вид
Решение № 460
Подписан
24.04.2025
В сила
01.12.2025
Състав
Антония Генадиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 460

Видин, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - I състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА

При секретар КАТЕРИНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА административно дело № 20247070700561 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.149 и сл. от АПК вр. с чл.240,ал.1 от Закона за горите /ЗГ/.

Делото е образувано по жалба на А. М. А. от гр.Видин против Заповед № ЗАП - 1060/ 12.11.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, гр.София.

Заповедта е издадена на основание чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ и чл.240,ал.1 от ЗГ и вр. с Протокол № 22 / 25.10.2024г. на комисия, назначена със заповед № 188 / 28.02.2023г. на Изпълнителния директор на ИАГ. С нея е постановено : 1. Отписване от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ на А. М. А. и 2. Обявено е за невалидно Удостоверение № 14292 / 15.09.2020г., ведно с всички права, произтичащи от него.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че при извършване на проверката и постановяване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяната ѝ. Твърди се също, че заповедта е издадена без да е изяснена фактическата обстановка.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като заявява, че изпълнителното деяние, за което е наказано лицето с НП е за „подаване“ , а законът в чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ предвижда отписване от регистъра за „издаване“, за каквото нарушение жалбоподателят не е наказан. Поддържа се, че обжалваната заповед няма мотиви.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на ИАГ, чрез процесуалния си представител, в писменото си становище, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна. Твърди се, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на всички процесуално - и материалноправни предпоставки за издаването ѝ. Претендира разноски за ю.к. възнаграждение.

От доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, Административният съд намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят А. е физическо лице, вписано в публичния регистър на ИАГ по чл.235 от ЗГ за извършване на дейностите по чл.233, ал. 1 от ЗГ и притежаващо удостоверение за това, видно от Удостоверение 14292/15.09.2020г. на Изпълнителния директор на ИАГ, находящо се по делото. На същия е издадено Наказателно постановление № 981/12.12.2022г. на Директора на РДГ- Берковица, влязло в сила на 12.03.2024г., като потвърдено с решение № 358 / 12.03.2024г. по кнахд № 81/ 2024г. на АС – Монтана. С него е установено, че като лице, упражняващо лесовъдска практика и получило Позволително за сеч № 0689429/ 29.09.2022г., в нарушение на чл.52,ал.1,т.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ вр. с чл.108,ал.3 от същия закон, не е упражнил контрол, като е подал карнет – опис без на терена да е извършил маркиране с контролна горска марка на определените за сеч дървета и без поставени трайни знаци на сечището, и е издал превозен билет № 12199/ 00565 от 13.10.2022г. за 13м3 дърва – технологична дървесина от дървесен вид бук и зимен дъб, без в сечището да е извършена сеч. На основание чл.257, ал.1,т.2 от ЗГ – подаване на карнет - опис в нарушение на горните разпоредби, е ангажирана административно -наказателната отговорност на жалбоподателя и му е наложено административно наказание.

Поради очевидна фактическа грешка в решението на АС Монтана е постановено определение № 1269/07.10.2024г. по същото дело, с което е допусната поправка на същата. Влязлото в сила определение е неразделна част от решението.

С писмо изх. № РДГ01-08099/23.10.2024г. директорът на РДГ -Берковица, е сезирал Изпълнителния директор на ИАГ с предложение за отписване на жалбоподателя от публичния регистър на основание чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ. Комисията по чл.231,ал.2 от ЗГ, след като е анализирала фактите и намиращите се при тях преписки е отправила предложение за отписване на А. от публичния регистър. След разглеждане на предложението от Комисията, материализирано в Протокол № 22 / 25.10.2024г. Изпълнителният директор на ИАГ, като е приел, че са налице предпоставките на чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ, е издал обжалваната заповед за отписване на жалбоподателя от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и обявяване на удостоверение № 14292/15.09.2020г., за невалидно.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, които си кореспондират.

При така установената фактическа обстановка Съдът, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентния по чл.239 от ЗГ орган - Изпълнителния директор на ИАГ, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно -производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Безспорно е установено, че А. упражнява лесовъдска практика, за което има издадено, по надлежния ред, удостоверение № 14292 / 15.09.2020г.

Не е спорно също така, че с влязло в сила на 12.03.2024г., наказателно постановление той, в качеството си на длъжностно лице, е бил санкциониран за нарушение на чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ вр. чл.52,ал.1,т.2 от Наредбата за сечите в горите. Административното нарушение се изразява в това, че при изготвянето на карнет – опис е нарушил изискването подлежащите на отсичане дървета да бъдат маркирани с КГМ и да бъдат поставени трайни граници на сечището, извършено в периода 29.09.2022г. – 13.10.2022г., за което му е бил съставен АУАН и издадено НП № 981/12.12.2022г.

Не е спорно също, че наказателното постановление е обжалвано пред съда и при проведения контрол за законосъобразност съдилищата са потвърдили констатациите на административния орган, че А. е извършил вмененото му административно нарушение и правилно е бил санкциониран за това. Решението на съда е влязло в сила на 12.03.2024г., като неразделна част от него е и определението за поправка на очевидна фактическа грешка от 07.10.2024г.

Съгласно чл.239,ал.1,т.9“а“ от ЗГ физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва, когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено някое нарушение на ЗГ или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано, в случая по б.„а“ е изготвен карнет-опис, без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч. В случая с влязло в сила наказателно постановление е установено, че жалбоподателят като лице, упражняващо лесовъдска дейност, е подало карнет – опис, без на терена да е извършил маркиране с КГМ на определените за сеч дървета и без да са поставени трайни граници на сечището в нарушение на посочените по-горе разпоредби на Наредбата за сечите в горите, поради което са налице предпоставките на чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ за отписването му от публичния регистър. Влязлото в сила наказателно постановление е послужило за основание на административния орган да приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ, което е и основанието за издаване на процесната заповед.

Видно от разпоредбата на чл. 239 от ЗГ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като при настъпване на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата, е задължен да приложи последиците им.

Наведените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя, че в разпоредбата на чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ е предвидено отписване при „издаване“ на карнет – опис в нарушение на законовите разпоредби, а не при „подаване“ на карнет - опис в нарушение на закона, са неоснователни. В случая е налице осъществено нарушение именно във връзка с издаването на карнет – опис, без да е било извършено маркиране на определените за сеч дървета с КГМ и без да са били поставени трайни граници на сечището, в нарушение на разпоредбата на чл.52,ал.1,т.2 от Наредба № 8 / 05.08.2011г. за сечите в горите. Според посочената разпоредба сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл.108,ал. от ЗГ въз основа на одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл.50 и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терена. По настоящото дело е безспорно установено извършването на това нарушение. Наказателното постановление е влязло в сила, при осъществен инстанционен контрол на същото. Нарушената разпоредба на чл.52,ал.1,т.2 от Наредбата, във връзка, с която е издадено НП регламентира именно и издаването на карнет - опис. В крайна сметка и подаването на карнет - описа става след издаването му от компетентното лице, в нарушение на закона и подзаконовите актове по прилагането му, какъвто е конкретния случай.

В случая административният орган ясно и конкретно се е позовал на разпоредбата на чл.239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ - издаване на карнет - опис в нарушение на чл.52,ал.1,т.2 от Наредбата за сечите в горите – без да е маркирал насаждението, респ. определените за сеч дървета и без да са поставени трайни знаци на сечището, разграничаващи имота с тези на други собственици на терена. Както бе посочено това нарушение е установено с влязло в сила наказателно постановление. Видно от описаните обстоятелства в заповедта, неоснователни са и направените възражения за липса на описание на обстоятелствата, за непълнота на мотивите и за противоречие между описанието на нарушението и правната квалификация, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изложил релевантните факти и обстоятелства и е посочил приложимите правни норми, поради което и възражението на жалбоподателя за липсата на такива е неоснователно.

С оглед всичко описано по – горе се оказва, че в случая, с влязло в сила наказателно постановление, т. е. акт на компетентен орган, е установено, че А., за когото няма спор, че е физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, в това си качество, е нарушил изискването карнет - описът да бъде изготвен едва след като подлежащите на отсичане дървета да бъдат маркирани с КГМ и сечището да е с поставени трайни знаци.

Следователно материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 239,ал.1,т.9,б.“а“ от ЗГ са осъществени и са налице основания за отписване от регистъра за упражняване на лесовъдска практика. Издадената заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, предмет на оспорване, е постановена при спазване на материалния закон.

С оглед на горното липсват основания за отмяна на заповедта по чл.146, т.1, т.2 и т.4 от АПК.

Неоснователно е и направеното възражение за нарушение на административно-производствените правила при издаването на заповедта. Административният орган въз основа на събраните доказателства е установил релевантните факти и въз основа на тях е постановил своя административен акт. Макар и да не са налице доказателства по делото за уведомление по чл.26,ал.1 от АПК до жалбоподателя за започване на производството, в случая липсата на такова не представлява съществено нарушение на административно -производствените правила, тъй като съществено е това нарушение, което ако не беше допуснато би могло да доведе до различен правен резултат. След като органът е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства и е извел фактическите си изводи в съответствие с тях, и след като в производството по оспорване не са събрани други доказателства, които да ги опровергават или разколебават, то и евентуалното нарушение на чл. 26,ал.1 от АПК не е съществено и не е основание за отмяна на акта, като незаконосъобразен по чл.146,т.3 от АПК.