Определение № 158 от 15.01.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 692/2023
- Вид
- Определение № 158
- Подписан
- 15.01.2024
- В сила
- 15.01.2024
- Състав
- Мария Иванова, Таня Орешарова, Даниела Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107, ал.1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 108, ал.1, т.15 и т.23 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 108, ал.1, т.15 и т.23 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- §1, т.3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- §1, т.4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.321, ал.3 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158 гр. София, 15.01.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Иванова
Членове:
Даниела Стоянова
Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002100692 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ сега КОНПИ/, чрез Д. Д. и В. П. – държавни инспектори към ТД на КПКОНПИ – гр. Велико Търново против решение № 194 от 10.11.2022 г. по в.гр.д. № 339/2022 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение №260122 от 18.04.2022 г. по гр.д. № 1885/2020 г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на предявените от касатора против М. К. К. и С. П. К., искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – ищец е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните въпроси: 1.Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?, 2. Следва ли в процеса по отнемане на незаконно придобито имущество да се провежда доказване на възможностите на третите лица за предоставяне на парични средства на ответниците по делото или е достатъчно да бъде доказано получаването на съответните суми - например от информацията събрана след разкриване на банкова тайна, от която се установяват суми, постъпили по банкови сметки; или посредством свидетелски показания, снети от разпитани по делото свидетели (в това число и заинтересовани от изхода на делото), или 1 установяващи се от частни документи без достоверна дата и т.н., без да е необходимо да се изяснява произходът/източникът на тези средства?, 3.Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на внесените/получените от проверяваното лице (ответник в исковото производство) парични средства с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразуването им в друго имущество?. По първия въпрос сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 29 от 12.04.2021 г. на ВКС, по гр.д. 1021/2019 г. на III г.о. и определения на ВКС по чл.288 ГПК по посочени дела. По втория въпрос сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 131 от 4.05.12 г.по гр.дело № 755/11г.на ВКС, IV г.о, решение № 283 от 16.07.2012 г. по гр.д.
№ 1105/2011 г. на ВКС, IV-то г.о. и решение № 38 от 27.07.2016 г. по гр.д. № 4353/2013 г. на ВКС, IV-то г.о. По третия въпрос сочи, че са налице основания на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата – М. К. К. и С. П. К., чрез адв.К., са депозирали отговор на касационната жалба, в която поддържат становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:
Въззивният съд е установил, че са предявени от КПКОНПИ /Комисията/ искове за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М. К. К., с цена на иска в размер на 5 000 лв.: на 125 дяла всеки на стойност от по 2 /два/ лв. в общ размер на 250лв., представляващ 25 % от капитала на „Светлана-76“ ЕООД, ЕИК 202019930, сумата в размер на 4 750 лв., представляваща предоставени от М. К. допълнителни вноски на търговското дружество „Светлина - 76“ ООД, които впоследствие са му върнати, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. П. К., с цена на иска в размер на 9 500 лв.: сумата в размер на 9 500 лв., представляваща предоставени допълнителни вноски на търговското дружество „Светлана - 76“ ООД, на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М. К. К. и С. П. К., с цена на иска в размер на 81 234 лв.: дворно място с площ 212 кв.м., съставляващо имот № ****, който имот ведно с поземлен имот № ****, образуват УПИ № ** - ****, **** в квартал № -- по плана на [населено място], заедно с изградените в него: 1.) Полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м., построена в имот № ****, както и изградените до етап „груб строеж“ 2.) Масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и разгъната застроена площ 174,40 кв.м. и 3.) Масивен гараж със застроена площ от 19,40 кв.м., заедно с прехвърленото с н.а. № **/16.11.2016 г., том *, peг. № ****, дело № 1002/2016 г., вписан в СВ - К., вх.рег. № ****/16.11.2016 г. и учреденото с н.а. № **/12.06.2017 г., том **, рег.№ ****, дело № 346/2017 г., вписан в СВ - К., вх.рег. № ****/13.06.2017 г. право на строеж в поземлени имоти № **** и * като пазарната стойност към датата на предявяване на иска е 78 482 лв., на лек автомобил, „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, рег. № *., рама № *, двигател № ******* - пазарната стойност на МПС към датата на предявяване на иска е 7 600 лв., на лек автомобил „Опел К.“, рег. [рег.номер на МПС] , рама №*., двигател №*., - пазарната стойност на МПС към датата на предявяване на иска е 2 500 лв., на мотопед, „Пиаджо З.“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама №*., двигател № **** - пазарната стойност на МПС към датата на предявяване на иска е 350 лв., на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от 2
М. К. К. и С. П. К., с цена на иска в размер на 900 лв.: сумата в размер на 900 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил марка:
Фолксваген, модел: Голф, per. [рег.номер на МПС] , рама №*., на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ от М. К. К., с цена на иска в размер на 18 305,12 лв.: за сумата в размер на 7 561,73 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредит по банкова сметка в лв. с IBAN [банкова сметка], в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр М. К. К., за сумата в размер на 602,93 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредитна карта, в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр М. К. К., за сумата в размер на 4 541,91 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредитна карта, в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр М. К. К., за сумата в размер на 833,60 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредит, от „УниКредит К. Файненсиг“ ЕАД, отпуснат на М. К. К., за сумата в размер на 2 464,95 лв., представляваща стойността на вноски по банкова сметка с IBAN [банкова сметка] в „УниКредит Б.“ АД, с титуляр М. К., за сумата в размер на 2 300 лв. , представляваща стойността на получени суми чрез системата *. * от М. К. К., на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. П. К., с цена на иска в размер на 4 108,81 лв.: за сумата в размер на 2 928,81 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредитна карта в лв. с IBAN [банкова сметка] ** в „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр С. П. К. и за сумата в размер на 1 180 лв., представляваща стойността на внесени средства от трети лица по банкова сметка с IBAN [банкова сметка], в „УниКредит Б.“ АД, с титуляр С. П. К..
За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете, въззивният съд е приел, че е установено по делото, че ответникът М. К. К. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП 130/2018 год. по описа на СО-СП, за извършени престъпления по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, попадащи в обхвата на чл. 108, ал.1, т.15 и т.23 от ЗПКОНПИ. След получено в Комисията уведомление от Специализираната прокуратура е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица за периода от 20.09.2008 г. до 20.09.2018 г. срещу ответника М. К. К., както и срещу неговата съпруга С. П. К.. Проверка е извършена и на дружеството „Светлана-76“ЕООД /преобразувано в ООД/ за периода от 17.04.2012 год. до 20.09.2018 год. С Решение № 305/12.02.2020 на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и е подадена исковата молба срещу ответниците за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано.
Въззивният съд е приел, че внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците /проверяваните лица/, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни-чрез включването им в имуществото на ответниците за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т.
3 от ДР на ЗПКОНПИ, доколкото тези суми само са "преминали" през това имущество в проверявания период - били са разходвани, без да са вложени /респ. - трансформирани/ в друго подлежащо на отнемане имущество/, а когато са вложени за придобиването на такова имущество - то подлежи на отнемане, или неговата равностойност ако е било отчуждено - в предвидените от закона случаи, и само ако е налице значително несъответствие по смисъла на специалния закон. В тази връзка се е позовал на решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о. и други цитирани в него, че за да се включат при извършване на преценка за незаконност на доходите, паричните средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, трябва да са налични, за да е възможно отнемането.
Неналичните парични средства могат да бъдат третирани като преминали 3 през имуществото на проверяваното лице и се е позовал на посочено в тази връзка в решение № 97/18.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3224/2017 година по описа на ВКС, ГК, IV г.о., че не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице.
Също така е приел, че за разлика от подхода на Комисията, извод за незаконно придобито имущество може да се направи само след извършване на икономическия анализ за целия проверяван период /а не година за година/, и то само след като се установи значително несъответствие, поради което не е споделил изводите на ищеца в исковата молба за незаконно придобито и подлежащо на отнемане имущество, след анализ на приходите и разходите за всяка отделна календарна година от проверявания период.
Въззивният съд е приел за установени от заключенията на вещите лица и с оглед на приетите писмени и гласни доказателства по делото, че към безспорните доходи, приходи и източници на финансиране на ответниците през проверявания период, следва да се добави и сумата от 81 000 лв. получен заем от ответниците, поради което за проверявания период общият размер на приходите на ответниците е сумата от 283 953,86 лв. Приел е, че обичайните и извънредни разходи за проверявания период са общо в размер на 159 200,41 лв. и установеният нетен доход за целия проверяван период е 124 753,45 лв., или за целия проверяван период разликата между придобитото имущество и нетния доход е 93 505,97 лв., поради което не е установена изискуемата предпоставка по пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ за наличие на значително несъответствие надвишаващо 150 000 лв., и по аргумент за противното от чл.107, ал.1 от ЗПКОНПИ не е налице незаконно придобито от ответниците имущество, което да бъде отнето от тях по реда на този закон.