Решение № 183 от 28.04.2025, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Търговище, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря С. Ст. П. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20243530101614 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., действащи чрез адв.Н. М.-РАК, твърди в исковата си молба, че между него и ответника М. К. Т. с ЕГН ********** от гр.*********, в периода от 14.03.2022г. – 14.03.2023г. е съществувал договор за доставка на електрическа енергия за стопански нужди за имот в с.

Алваново, общ.Търговище, с клиентски №******* и абонатни №********Алваново, аб.№ *********- Алваново в с.Алваново, общ.Търговище, за което са издадени фактури в периода 14.03.2022г.-14.03. 2023г. Твърди още, че за посочения период 14.03.2022г. – 14.03.2023г. ответникът няма отчетена потребена електрическа енергия в обекта, поради което в издадените за периода тринадесет фактури сума за такава не е начислявана, не са начислявани и суми за мрежови услуги-достъп до електропреносната мрежа и пренос, доколкото същите се начисляват на база потребена ел.енергия. Във фактурите е начислена единствено такса за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, като ищецът я начислява на база 1 предоставената мощност до мрежата, съобр. чл. 29,ал.1 от ПТЕЕ, считано от 01.07.2020г. Излага, че доколкото ответникът не е използвал възможността да избере търговец на ел. енергия на свободни цени, съобр. изменението в чл. 94а от ЗЕ в срока до 30.09.2020г., доставката на ел. енергия продължава да се осъществява от досегашния му доставчик, съобр. § 15 от ПЗР ЗИД ЗЕ. Въз основа на изложеното, и като посочва, че за процесния период 14.03.2022г. – 14.03.2023г са издадени 13 бр. фактури, от които общата начислена сума за достъп до разпределителната мрежа е в размер на 162,36лв. и същата не е платена от ответника, и за която сума, както и за обезщетение за забава в размер на 38,69лв. за периода от падежа на всяка фактура до 22.08.2024г. ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 534/23.08.2024г. по ч.гр.д.

№ 1143/2024г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл.

47,ал.5 от ГПК, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на посочените вземания, претендира законната лихва и разноските в заповедното и в исковото производство. В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв. Н. М. АК - Разград, която ги поддържа и пледира за уважаването им, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.С. Т.ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника се излага становище за допустимост на предявените искове, като се излагат подробни съображения относно нормативното регулиране на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“, като се сочи, че в тежест на ищеца е доказване на обстоятелството налице ли е валидно облигационно правоотношение с ищеца, касаещо фактурираната услуга. В съдебно заседание адв.Т.-ТАК излага становище за постановяване на решение съобразно събраните доказателства по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото не е спорно обстоятелството ,че ответникът е бил потребител на електроенергия за стопански нужди в процесния период, като видно от заявление № 6013308/18.01.2022г., ответникът е поискал предоставяне на услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД при общи условия за стопанска сграда, находяща се в с.Алваново, общ.Търговище, като от Констативен протокол № 2

6406344/19.01.2022г., подписан от ответника се установява, че монтираното СТИ е проверено. От представеното извлечение от фактури и от самите фактури, издадени за периода 14.03.2022г. – 14.03.2023г по клиентския номер на ответника се установява, че абонатът не е имал потребена електроенергия, като начислените суми по фактурите са единствено за мрежови услуги-по Фактура № 0320233347/14.03.2022 г. за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022г. е начислена сума на стойност 3,38 лева с падеж 22.03.2022 г.; п о Фактура № 0321379706/14.04.2022 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. е начислена сума от 11,83 лева с падеж 26.04.2022 г.; по Фактура № 0322507928/13.05.2022 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. е начислена сума от 13,10 лева с падеж 23.05.2022 г.; по Фактура № 0323680581/14.06.2022 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. е начислена сума от 12,70 лева с падеж 23.06.2022 г.;п о Фактура № 0324829665/13.07.2022 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.06.2022 г. до 20.06.2022 г. е начислена сума от 13,10 лева с падеж 21.07.2022 г.;п о Фактура № 0325989722/12.08.2022 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 21.06.2022 г. до 31.07.2022 г. е начислена сума от 13,07 лева с падеж 23.08.2022 г.; по Фактура № 0327132132/14.09.2022 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г. е начислена сума от 14,62 лева с падеж 23.09.2022 г.; по Фактура № 0328266304/14.10.2022 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г. е начислена сума от 14,62 лева с падеж 24.10.2022 г.; по Фактура № 0329438409/15.11.2022 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г. е намислена сума от 14,15 лева с падеж 23.11.2022 г.; по Фактура № 0330595636/14.12.2022 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. е начислена сума от 14,62 лева с падеж 22.12.2022 г.; по Фактура № 3

***/13.01.2023 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. е начислена сума от 14,62 лева с падеж 23.01.2023 г.; по Фактура № **********/22.02.2023 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г. е начислена сума от 15,06 лева с падеж 22.02.2023 г. и по Фактура № 0334072026/14.03.2023 г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. е начислена сума от 7,49 лева с падеж 22.03.2023 г. От приложения по делото Договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция, сключен на 18.01.2022г. между ищеца и ответника се установява, че ищецът е поел задължение да доставя ел. енергия в имота на ответника при посочените в договора условия. Представена е Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004г. изд. от ДКЕВР(сега КЕВР), извадки от сайтовете на „Електроразпределение север“АД и „ЕНЕРГО ПРО ВАРНА“АД, както и копия на публикации в два ежедневника, обуславящо извод, че посочените документи са одобрени и публикувани по надлежния ред и са влезли в сила по отношение на потребителите. Не е спорно по делото и обстоятелството, че ответникът не е заплатил начислените суми по посочените по-горе фактури, в общ размер на 162,36лв., не се оспорва и размерът на претендираното обезщетение за забава, което е посочено в исковата молба в размер на 38,69лв. за периода от падежа на всяка фактура до 22.08.2024г. От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1143/2023г. по описа на РС Търговище се установява, че в полза на настоящия ищец против ответника е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 534/23.08.2024г. за сумата от общо 162,36лв. главница, ведно със законната лихва от 23.08.2024г., до изплащане на задължението и лихва за забава от 38,69лв. за периода от падежа на всяка фактура до 22.08.2024г. дължими за начислената мрежова услуга на ответника за имот в с.Алваново, общ.Търговище, с клиентски №******** и абонатни №**********- Алваново, аб.№ **********- Алваново в с.Алваново, общ.Търговище, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, обусловило и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че 4 ответникът е бил потребител на електрическа енергия за стопански нужди, в качеството си на ползвател на за имот-стопанска сграда в с.Алваново, общ.Търговище, с клиентски №******* и абонатни №**********- Алваново, аб.№ *********- Алваново в с.Алваново, общ.Търговище. Не е спорно и обстоятелството, че в процесните фактури ищецът е начислил единствено такса достъп до електроразпределителната мрежа и не е спорно, че за процесния период 14.03.2022г. – 14.03.2023г. ответникът не е потребявал електроенергия и няма сключен договор за доставка на електроенергия с търговец на ел. енергия на свободния пазар. Относно това дали при липса на договор за доставка на електроенергия е налице възможност за начисляване на посочената такса достъп, както и дали правилно е определена тази дължима сума по всяка фактура, съдът приема следното: С изменението на ЗЕ (дв,бр. 57 от 26.06.2020 г.), а именно- с изключването на потребителите за небитови нужди от регулирания пазар на електроенергия с § 6 от ПДР на ЗИД ЗЕ, съгл .който „в чл. 94а, ал. 1 думите „и небитови“ се заличават”, като със ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 57 от 26.06.2020 г. беше въведено изискването, считано от 01.10.2020 г. всички небитови клиенти да закупуват електрическа енергия на свободен пазар от избран от тях доставчик (търговец) по пазарни цени. По този начин, считано от същата дата небитовите клиенти вече не могат да участват и закупуват електрическа енергия на регулиран пазар, т.е. по регулирани от КЕВР цени. С цел да се предостави достатъчно време на небитовите клиенти да проучат възможностите за доставка на свободен пазар законодателят предвиди преходен период от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г., в който небитовите клиенти да продължат да бъдат снабдявани с електрическа енергия от досегашния им доставчик (включващо ответника в качеството му на търговец) и по пазарни цени, докато изберат друг доставчик на свободен пазар, като съгласно § 15, ал. 5, изр. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ от 01.07.2021 г. клиентите, които не са избрали друг доставчик, следва да се снабдяват с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция (ДПИ). На следващо място, в настоящия случай отношенията между страните се регламентират не само от нормите на Закона за енергетиката, но и от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. За присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и 5 разпределителните електрически мрежи, както и Правила за търговия с ел. енергия (ДВ 66/26.07.2013 г.), като съгл. чл. 29,ал.1 от тези правила, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. В случая, с Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР е одобрена прогнозната годишна пазарна цена за базов товар за периода 01.07.2020 г. – 30.06.2021 г. и е определена в размер на 90,00 лв./MWh.При така изяснената нормативна регламентация, съдът приема, че ответникът е имал възможност в процесния период да сключи договор с доставчик на електроенергия на свободен пазар, но не е направил това, а ищецът, по силата на законовата разпоредба е бил задължен да продължи да му осигурява възможността на ползва електроенергия и то при условията на одобрените от КЕВР цени.Обстоятелството, че такава не е консумирана, не освобождава ответника от задължението да плати посочената мрежова услуга, тъй като такава липса на задължение в случая е била налице едва при прекъсване на връзката чрез демонитране на СТИ в имота, каквото липсва в случая. С оглед на изложеното съдът приема, че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане в размер на 162,36лв. главница, ведно със законната лихва от 23.08.2024г., до изплащане на задължението и лихва за забава от 38,69лв. за периода от падежа на всяка фактура до 22.08.2024г., за които ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 534/23.08.2024г. по ч.гр.д. № 1143/2024г. по описа на РС Търговище, обуславящо основателността на предявените установителни искове за съществуване на вземанията и тяхното уважаване, н а чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.