Решение № 260405 от 09.07.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

СОФИЯ, 09.07.2024г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНТОНОВА

Мл.с. ГЕОРГИ КАЦАРОВ при участието на секретар–протоколиста Цветослава

Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Антонова в.гр.д. № 2190/2020г. по описа на

СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби:

1. подадена от „Д.И.“ЕООД и „О.С.“ЕООД срещу решение № 242168/14.10.2019г. постановено по гр.д. № 13927/2017г. по описа на Софийския районен съд, II г.о., 72 състав в частта, с което са отхвърлени предявените от тях срещу „Д.Х.“ООД искове:

- с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД за общата сума от 21 840,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по неформални договори за изработка обективирани в проформа фактури № 116/08.07.2016г., № 130/25.08.2016г. и 163/21.11.2016г. и евентуалните искове спрямо главния – с правно основание чл.61 от ЗЗД и евентуалния с правно основание чл.59 от ЗЗД за същите суми;

- с правно основание чл.327 от ТЗ за сумата от 464,16 лв., представляваща неплатена цена по договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № **********/25.08.2016г.;

- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за общата сума от 1072,94 лв. – мораторна лихва върху главницата от 21840,00 лв. за периода 09.07.2016г. – 06.03.2017г., както и в частта, с което са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото.

В жалбата на въззивниците-ищци са наведени твърдения за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, нарушение на материалния закон и противоречие с установената съдебна практика. Посочва, че иска за заплащане на цена на доставени стоки по договор за продажба е основателен и доказан от събраните писмени и гласни доказателства, като факта на неосчетоводяване на фактурата от купувача – ответник, не е обстоятелство, което опровергава както съществуването на договора за продажба, така и неговото изпълнение от страна на продавача.

Относно исковете, касаещи заплащане на извършени и незаплатени дейности по проформи фактури № 116/08.07.2016г., № 130/25.08.2016г. и 163/21.11.2016г., въззивниците-ищци твърдят, че първоинстанционният съд е пренебрегнал заключенията по СТЕ, които установяват реалното извършване на дейностите и функционирането на съоръженията, съответно липса на плащане от страна на ответника, който е приел изработеното, ползва терените по предназначение, респективно не е направил каквито и да са възражения при приемане на работата, дейностите са извършени със знанието и съгласието на ответника, работата е добре водена и в интерес на ответника, евентуално – съоръженията са трайно прикрепени към терените, а дейностите - реално извършени и несъмнено са увеличили стойността им.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се уважат изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата „Д.Х.“ООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение за несъстоятелни, като счита, че първоинстанционният съд правилно е приел както липса на неформални договори за изработка, така и липса на осъществен състав на водене на чужда работа без натоварване или неоснователно обогатяване.

Моли първоинстанционното решение в обжалваната от насрещната страна част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

2. подадена от „Д.Х.“ООД срещу решение № 242168/14.10.2019г. постановено по гр.д. № 13927/2017г. по описа на Софийския районен съд, II г.о., 72 състав в частта, с което е осъден да заплати на „Д.И.“ЕООД и „О.С.“ЕООД за всеки по 50% като участници в дружество по ЗЗД “О.С.“, както следва:

-на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата от общо 19 200,00 лв. – неплатено възнаграждение по договор за изработка № 123/19.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.03.2017г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от общо 1482,82 лв. – мораторна лихва върху главницата от 19200,00 лв. за периода 19.02.2016 - 01.06.2016г.

-разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на

Софийски районен съд в обжалваната му част е постановено при нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата, като изводите на съда не кореспондират със събрания доказателствен материал, тълкуван превратно и с бланкетни правни изводи, съответно не са обсъдени направените от ищеца възражения безспорно установяващи наличие на недостатъци на работата, неприемането й от страна на възложителя, наличие на основание за задържане на процесната парична сума на основание договорена „гаранция за изпълнение“, като не са настъпили условията за освобождаването й и връщането й на изпълнителя; твърди погасяване на задължението чрез новация. Счита, че поради невъзникване на главното задължение, не е възникнало и такова за мораторни лихви за забава.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове се отхвърлят.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение настоящият състав счита следното:

Първоинстанционния съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции предявени от „Д.И.“ЕООД и „О.С.“ЕООД за всеки по 50% като участници в дружество по ЗЗД “О.С.“ срещу „Д.Х.“ООД, както следва:

-с правно основание чл.286 ТЗ вр. 266 ал.1 от ЗЗД сумата от общо 19 200,00 лв. – неплатено възнаграждение по договор за изработка № 123/19.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.03.2017г. до окончателното й изплащане, като при условията на евентуалност същата сума се претендира на основание чл.61 от ЗЗД, при условията на евентуалност на основание чл.59 от ЗЗД;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от общо 1726,12 лв. – мораторна лихва върху главницата от 19200,00 лв. за периода 19.02.2016 - 01.06.2016г., като лихва върху възнаграждение по договор за изработка, евентуално – обезщетение по чл.61 от ЗЗД и обезщетение за неоснователно обогатяване;

- с правно основание чл.286 от ТЗ вр. 266 ал.1 от ЗЗД за общата сума от 21 840,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по неформални договори за изработка обективирани в проформа фактури № 116/08.07.2016г., № 130/25.08.2016г. и 163/21.11.2016г. и евентуалните искове спрямо главния – с правно основание чл.61 от ЗЗД и евентуалния с правно основание чл.59 от ЗЗД за същите суми;

- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за общата сума от 1072,94 лв. – мораторна лихва върху главницата от 21840,00 лв. за периода 09.07.2016г. – 06.03.2017г., - с правно основание чл.327 от ТЗ за сумата от 464,16 лв., представляваща неплатена цена по договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № **********/25.08.2016г.

Относно искове с правно основание чл.286 от ТЗ вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД във връзка с договор за изработка №

123/19.05.2015г.

Договорът за изработка е неформална сделка.

В тежест на ищците е да установят възникването на търговско правоотношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него е извършил качествено и в срок работата, която е приета от ответника. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на уговорената цена или наличието на недостатъци на работата, при което е упражнено надлежно право по чл.265 ал.1 предл.3 от ЗЗД и в срокове по чл.265 ал.3 от ЗЗД, съответно абсолютна негодност на работата до степен приравняването й на пълно неизпълнение.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК с протоколно определение от първо съдебно заседание – л.180 от делото на СРС /гръб/, е обявено обстоятелството, че между страните е сключен договор за изработка със съдържание описано в писмен документ наименован договор за изработка № 123/19.05.2015г. и приложение № 1 към него, приложени на л.121-124 от делото на СРС, неподписан от страните.

При липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба относно пороците на обжалваното решение, е недопустимо въззивният съд да извършва цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, освен в случаите, когато констатира нарушение по приложението на императивна материалноправна норма. В този случай въззивният съд служебно дължи произнасяне по отношение на приложението на такава разпоредба, тъй като тя е установена в публичен интерес, а не само в интерес на страните по делото /в т. см. и т. 1 на ТР №

2013/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение

№ 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 247/28.10.2013 г. по гр. д. № 3769/20 13 г. на ВКС, І ГО, решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, І ГО, решение № 408/27.06.2013 г. по гр. д. № 1314/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 48/12.06.2017 г. по т. д. № 408/2015 г. на ВКС, II ТО, решение № 172 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2312/2015 г., I ТО, ТК/.

В случая, във въззивната жалба на „Д.Х.“ООД не се съдържат оплаквания относно приетото от първоинстанционния съд, че всички дейности съгласно договора за изработка със съдържание в писмен документ наименован договор за изработка № 123/19.05.2015г. и приложение № 1 към него - л.121-124 от делото на СРС, са реално изпълнени от изпълнителя - дружество по ЗЗД “О.С.“, като възраженията му касаят изискуемостта на вземането и са направени дилаторни възражения – за липса на приемане на работата; за наличие на недостатъци на изработеното и за наличие на основание за задържане на сумата от 19 200,00 лв. като гаранция за извършените СМР.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че едва във въззивната жалба на въззивника- ответник се навежда доводи за наличие на договор за новация относно задължението му от 19 200,00 лв. и погасяване на същото със сключване на новационния договор, а в писмената защита депозирана по реда на чл.149 ал.3 от ГПК в срок, определен от въззивния съд – е направено възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл.90 от ЗЗД, които възражения са преклудирани с отговора на исковата молба, поради което и не следва да бъдат разглеждани по същество.

Предвид изложеното, настоящият състав счита, че по делото от събраните доказателства – обр.акт № 19, макар и неподписан от ответника-възложител, но изпратен по имейл от ищците до ответника, заключението по СТЕ – допълнително в първоинстанционното производство и СТЕ изслушано във въззивното производство, заключението по ССчЕ, свидетелските показания се установява изпълнение на работата от страна на изпълнителя /ищци/ и която стойност възлиза именно на сумата от 212 000 лв. без ДДС или 254 400 лв. с ДДС, съответно осчетоводяване на фактурите за тези суми в счетоводствата на двете дружества, ползване на данъчен кредит, частични плащания от страна на ответника – възложител, незаплатен остатък от сумата от 212 000 без ДДС в размер на 16 000,00 лв. без ДДС или 19 200,00 лв. с ДДС. Първоинстанционният съд подробно и хронологично е описал фактическата обстановка във връзка с изпълнение на работата и видовете СМР изпълнени от ищците, към която настоящият състав на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Във връзка с цитираните релевантни и заявени в процесуалните срокове по чл.131 от ГПК от ответника възражения за неизискуемост на вземането от 19 200,00 лв.:

Съгласно разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, като в договора от 19.05.2015г. между страните е уговорен срок за плащане на възнаграждението - в т.2.3 е предвидено, че окончателното плащане в размер на 5% от стойността на договора и на база стойността на реално изпълнените дейности, е платимо до 60 каленадрни дни след засяване и уведомяване на възложителя от изпълнителя за възможността за осъществяване на тренировки на обекти и подписване на окончателен протокол за приемане на изпълненната работа.