Решение № 9674 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9674 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110139407 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 39407/03.07.2025 г. на П. З. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к."Лев Толстой" бл. 64, вх.Д, ап.87, срещу „Б ДСК" ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „М"№ 17, представлявана от ДНИ и ЦД чрез ДДА, ръководител екип с висше юридическо образование и юридическа правоспособност, със съдебен адрес: гр. Б, ул.

ТА № 3, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 3853,74 евро, равностойност на 7537,26 лв. (седем хиляди петстотин тридесет и седем лева и 26 ст.), в това число главница от 2546,19 евро, равностойност на 4979,91 лв. (четири хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и 91 стотинки) и договорна лихва в размер на 1307,55 евро, равностойност на 2557,35 лв. (две хиляди петстотин петдесет и седем лева и 35 ст.), суми по изпълнителен лист от 26.08.2010 г., издаден по определение по гр.д. № 40422/2010 г. на СРС, 47-ми състав, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба се твърди, че срещу него е проведено производство по гр.д.

№ 0422/2010 г. на СРС, 47-ми състав, приключило с определение и издаден изпълнителен лист от 26.08.2010 г., въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20118410403657 на ЧСИНМ рег.№ 841 на КЧСИ. Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години от последното изпълнително действие, поради което същото е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Сочи, че постановление или друг акт за прекратяването му не е издаден, въпреки че още на през 2013 г. изпълнителното дело е спряно по силата на закона. Поради това, всички изпълнителни действия, извършени след 2013 г. са незаконосъобразни. Твърди, че давността е изтекла на 26.08.2015 г., както по чл.112 от ЗЗД, така и по чл. 117 от ЗЗД, както и по чл. 111,6. „в" от ЗЗД за лихвите. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна оспорва изцяло предявения иск като недопустим, а по същество като неоснователен. Твърди, 1 че с молбата до ЧСИ Неделчо Митев, с която е поискано образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, като твърди, че е имало доброволни постъпления на конкретни дати.

Счита, че докато изпълнителното производство е било висящо, давността не е текла. Позовава се на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. на Върховния съд, като сочи, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановлението, поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение. Счита също така, че въведеното ново разрешение с тълкувателното решение се прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите изпълнителни производства. Ето защо, сочи, че давностният срок е започнал да тече отново на 27.06.2015 г. Твърди, че междувременно вземането е било цедирано на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, което дружество е било конституирано като взискател по изпълнителното дело с молба от 14.01.2014 г., в която било направено искане за запор на вземането за трудово възнаграждение на длъжника. Сочи конкретни дати, на които е прекъсвана давността. Счита, че давностният срок не е изтекъл, същият е бил прекъсван с предприемане на различни принудителни действия за събиране на вземането по изпълнителното производство.

Оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От изисканото и приложено ч.гр.д. № 40422/2010 г. на СРС, 47 състав е видно, че ответната Б е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 12.08.2010 г., като заповед е издадена на 26.08.2010 г. за сумата от 4979.91 лв. главница по договор за кредит от 18.09.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2010 г. до окончателното плащане, лихва за забава в размер на 2557.35 лв. за периода от 24.04.2008 г. до 11.08.2010 г., както и разноски в размер на 150.75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 366.12 лв. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист от същата дата.

По делото са изискани и приложени заверени преписи на изпълнително дело № 20118410403657 и изпълнително дело № 4192/2020 г., и двете по описа на ЧСИ НЕДЕЛЧО МИТЕВ с peг. № 841 на КЧСИ и с район на действие СГС. Първото е образувано по молба на ответната Б през май 2011 г. (датата на заверения препис не се чете в цялост). С молбата на ЧСИ е възложено да извършва действия за принудително събиране на вземането по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Делото е образувано с Разпореждане от 31.05.2011 г.

На гърба на изпълнителния лист, приложен по първото изпълнително дело, са отразени събрани суми за периода 24.10.2011 г. до 12.04.2013 г.

На 09.06.2011 г. на длъжника, чрез лице от домашните му, е връчена призовка за доброволно изпълнение, с която е и наложен запор върху вземания за трудовото възнаграждение на длъжника и е насрочен опис на движимото имущество за 28.07.2011 г. Запорно съобщение до работодателя на ищеца е изпратено на 01.09.2011 г. На 19.04.2013 г. е получено съобщение от работодателя на, че считано от 25.03.2013 г. са прекратени трудовоправните отношения с длъжника, поради което и сапреустановени преводите по запорното съобщение.

С Молба от 14.01.2014 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по делото, като правоприемник на „Б ДСК“ ЕАД, предвид извършеното прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист с Договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012 г. С молбата са посочени като принудителни действия запор на вземането за 2 трудово възнаграждение на длъжника от работодателя „Ойл Груп 7“. С Постановление от 14.01.2014 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е конституирано като взискател по делото и е прекратено производството по отношение на праводателя „Б ДСК“ ЕАД. С Постановление от същата дата е присъединено юрисконсултско възнаграждение в размер на 285.65 лв. към дължимите суми по изпълнителното дело. Изпратено е съобщение до длъжника за връчване на двете постановления, но същите са останали невръчени.

С Молби от 24.06.2015 г., 20.11.2015 г., 31.08.2017 г. взискателят е направил конкретни искания за принудителни действия за събиране на вземането.

На 12.03.2019 г. длъжникът се е запознал с делото, а на 18.06.2020 г. и на 27.07.2020 г. е поискал да му бъдат издадени преписи от документи по изпълнителното дело.

С Постановление от 04.12.2019 г. ЧСИ Митев е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Вдигнати са наложените запори и възбрани. Представена е обезпечителна заповед от 31.08.2020 г., издадена по гр.д. № 38463/2020 г. на СРС, 118 състав, с което е спряно изпълнението по изпълнителното дело по предявен отрицателен установителен иск с идентичен предмет с настоящото производство.

Второто изпълнително дело № 4192/2020 г. е образувано по молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с молба от 27.10.2020 г. С Разпореждане от 27.10.2020 г. изпълнителното дело е било образувано.

С Разпореждане от 27.11.2020 г. е разпоредено да се изпратят запорни съобщения върху вземанията на длъжника в „Юробанк България“ АД. Запорно съобщение е било получено и е наложен запор и от „Б ДСК“ ЕАД на 04.12.2020 г.

Насрочен е опис на движимите вещи на длъжника с разпореждане от 21.09.2021 г. на 16.11.2021 г. С Молба от 26.05.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор върху всички левови и в чуждестранна валута банкови сметки на длъжника.

Наложен е запор върху вземанията на длъжника при „ОББ“ АД на 27.06.2022 г.

С Молба от 17.03.2023 г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжника в „ЦКБ“ АД, извършване на проверка в НОИ за трудово възнаграждение или пенсия, получавани от длъжника и за налагане на запор върху същите, ако се установят такива.

На 11.08.2023 г. „Б ДСК“ АД е депозирала молба, като взискател по делото, като е поискала да бъдат извършени определени справки. Последваща молба от ответника има подадена и на 11.03.2025 г.

С Писмо от Столична община, Район „Надежда“ е признато вземането и е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, но е посочен, че неговият размер е такъв, че същото се явява несеквестируемо.

С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право-той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.

3

Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.

Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД от ГПК.

В действителност, процесното вземане се погасява с петгодишната давност, предвидена в цитирания законов текст, тъй като вноските, внасяни за обслужване на банков кредит, дължими на съответния месечен падеж, съгласно договора за кредит, се явяват част от едно единно задължение на кредитополучателя, относимо за целия период на договора за кредит. В полза на този извод е и фактът, че договорът за кредит има окончателен краен падеж на цялото вземане, а при евентуално незаплащане на няколко месечни погасителни вноски по договора, кредиторът има възможността да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо и да търси принудителното му събиране от кредитополучателите. Съгласно Чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит Бта се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, а ал. 2 урежда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с Бта. Чл. 432, ал. 1 от ТЗ урежда предсрочната изискуемост на вземането по договора за банков кредит, като освен в предвидените в договора случаи, Бта може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита и в определените в посочения текст случаи.

Ответникът оспорва пасивната си легитимация по делото. Видно от приложените преписи от изпълнителните дела, ответникът сам е подавал молби до ЧСИ Митев, след образуването на второто изпълнително дело по искане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД и е правил искания в качеството си на взискател, поради което съдът счита, че искът е правилно насочен срещу ответната Б и е допустим.

За да бъде уважена исковата претенция, следва да се установи наличие на изтекла погасителна давност в полза на ищеца относно вземането по изпълнителния лист, като се съобрази характера на изпълнителното производство.

Съгласно Решение от 26 юни 2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, както и при признание на вземането от длъжника. „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти“ – се приема в Тълкувателното решение на ВКС относно изпълнителното производство. Като се допълва, че „прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.“ С това решение се отменя ППВС № 3 от 18.11.1980 г. на Върховния съд, поради което до неговото постановяване действие има Постановлението на ВС от 1980 г. Съгласно това постановление, при образуване на изпълнително производство, се спира давностния срок. Така, предвид датата, на която е издаден изпълнителния 4 лист - 26.08.2010 г., като е допуснато предварително изпълнение на вземането, съдът счита, че от тази дата е започнала да тече давността до датата на образуване на първото изпълнително производство - 31.05.2011 г. Така, давността е била спряна, съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980 г. на Върховния съд и до отмяната му на 26.05.2015 г., когато е започнала да тече нова петгодишна давност за процесните вземания, предвид това, че същите са били установени с влязла в сила заповед, тъй като същата е връчена на длъжника и той не я е оспорил (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД).