Решение № 87 от 03.02.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Сливен, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20222230102546 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижими имоти апартаменти, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***, находяща се в ******

През 2018 г. по силата на постановление за възлагане на недвижим имот, ответникът придобил идеални части от ПЗ с идентификатор ***, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ******

Към застроената площ и обем на имота - самостоятелен обект - сграда с идентификатор ***, находящ се в *****, ответникът незаконно присъединил входното преддверие на сградата, което било общо за всички обекти в сградата и част от площта на стълбищната клетка на ниво партер, в резултат на което общите части на жилищната сграда били присъединени фактически към самостоятелния обект, собственост на ответника, като за ищците било ограничено правото им да минават през централния вход на сграда.

Това обстоятелство било установено в производството по административно дело № 456/2020 г. на Административен съд Сливен, по жалба на ответника срещу Заповед № РД 15-3068 от 30.10.2020 г.на Кмета на Община Сливен за премахване на незаконен строеж:

„Преградна стена на входна врата с размери 1,35м/2,00м., находящ се на южната фасада в имота на ответника, който е разположен ПИ с идентификатор ***, *****.

От момента, в който ответникът вкарал тези общи части в имота си, ищците не можели да ги използват пълноценно и по предназначение. Ползвали една задна входна врата, която била с ширина 60 см., през която реално не можели да вкарат никакъв багаж по1 голям от ширината на врата, тъй като тази врата не била предвидена по проект, но я ползвали по принуда, откакто им било ограничено правото за минаваме през централния вход на сградата.

След влизане в сила за заповедта на Кмета на Община Сливен за премахване на незаконния строеж, представляващ преградна стена на входна врата с размери 1,35м/2.00м, находящ се на южната фасада на самостоятелен обект в сградата с идентификатор № ***, ответникът не бил предприел никакви действия за изпълнение на заповедта. С писмо изх. № 9400-10524/28.05.2021 г., ищците помолили Община Сливен за съдействие за премахване на незаконното строителство, но и към настоящия момент заповедта не била изпълнена и ответникът продължавал да ги възпрепятства да упражнят своето право свободно да преминават през входната врата на жилищната сграда, за да стигнат до имотите си.

Предвид изложеното, се моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да премахне незаконния строеж - преградна стена на входна врата с размери 1,35м/2,00м, находящ се на южната фасада в имота на ответника, който е разположен ПИ с идентификатор *** – ****** за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние, което съставлявало пречка за спокойното упражняване правото на собственост от ищците по отношение на притежаваните от тях обекти, като се възстановяло действителното фактическо състояние на обекта.

В предоставения едномесечен срок от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в която сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че в изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на преградната стена като незаконен строеж, тя била премахната в срока за доброволно изпълнение на заповедта. Отворът за вратата бил възстановен и вместо стена, поставил съответната врата. Този факт бил констатиран от работна група на Община Сливен, с протокол от 29.06.2021 г. Следователно, изпълнението на заповедта за премахване на стената правел иска за нейното премахване неоснователен.

Наличието на вратата на южната фасада било видимо както от ищците, така и от всеки, който преминавал край сградата.

Твърди, че в исковата молба били изложени и други неоснователни твърдения, които не желаел да коментира. Веднага след възлагането на партерния имот от страна на ЧСИ, бил влязъл във владение и установил състоянието му. От придобИ.ето на имота до настоящия момент не бил променял нито един от елементите му, с изключение на премахването на стената, наложено му от цитираната по-горе заповед. Не бил присъединявал никакви части от сградата към имота си, включително и входното антре, както се твърдяло в исковата молба. Ползвал имота така, както му бил описан и предаден от ЧСИ с постановлението за възлагане.

По повод адм.д. № 456/ 2020 г. и изготвената в него експертиза се било установило, че още при изграждането на цялата сграда имало елементи, които не били одобрени като изменения в архитектурните книжа. Те засягали всички самостоятелни имоти в сградата, а не само този на ответника. Имало както присъединяване на общи части към имотите от по2 горните етажи, така и несъответни на проекта преминавания на ВиК тръби и други елементи, които засягали цялата сграда и всеки самостоятелен имот в нея. Всички тези отклонения били извършени в хода на строителството от първоначалния собственик. Поради това не смятал за коректно да бъде обвиняван от ищците в действия, които не са му били известни при придобИ.ето на имота.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да осъдите ищците да му заплатят направените по делото разноски.

В с.з. ищците редовно призовани, не се явяват. Представляват се от упълномощен представител, който счита иска за основателни и моли да бъде уважен.

В с.з. ответникът лично и чрез упълномощен представител, моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том III, рег. № 3746, дело № 321 от 2021 г., И. Д. И. и В.Н.И.а даряват на сина си Д. И. Д. следните недвижими имоти:

1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес *****, **, с предназначение – жилище, апартамент.

2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес *****, ****, с предназначение – Ателие за творческа дейност.

3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес *****, ** с предназначение – за търговска дейност.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21, том III, рег. № 2953, дело № 351 от 2021 г., „Алкатрант“ ЕООД, представлявано от своя управител Х. А. Ч., дарява на Х.

А. Ч. следните недвижими имоти:

½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес *****, ведно с целия построен в имота обект, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, предназначение на сградата – жилищна сграда еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент с адрес на имота *****.

През 2018 г. по силата на постановление за възлагане на недвижим имот, ответникът придобил идеални части от ПЗ с идентификатор ***, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ******

Към застроената площ и обем на имота - самостоятелен обект - сграда с идентификатор ***, находящ се в *****, същият присъединил входното преддверие на сградата, което било общо за всички обекти в сградата и част от площта на 3 стълбищната клетка на ниво партер, в резултат на което общите части на жилищната сграда били присъединени фактически към самостоятелния обект, собственост на ответника, като за ищците било ограничено правото им да минават през централния вход на сграда.

С Решение № 57 от 10.03.2021 г. по описа на Административен съд Сливен, е отхвърлена жалбата на ответника А. М. Я., подадена против Заповед № РД 15-3068 от 30.10.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която е наредено А. М. Я. да премахне незаконен строеж: Преградна стена на входна врата с размери 1,35м/2,00м., находящ се на южната фасада на самостоятелен обект с идентификатор ***, разположен в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, общ. Сливен, с административен адрес: *****.

По делото са събрани гласни доказателства.

В показанията си свид. М.А. сочи, че познава Д. и Х. и знае, че имат имот на Новоселския мост, до пазарчето. Когато Д. закупил имота, се влизало от запад. От там влизали до 2018 г., докато друг собственик не закупил имот в същата сграда, който затворил вратата, през която минавали толкова години. Сега минавали от лявата страна, през една малка врата - около 60 см, а тази от запад новият собственик я затворил. Новият собственик изградил стената. Преди се влизало точно преди стълбището, сега не можели да стигнат до стълбите. Не знае да е имало друг предвиден вход за влизане. От тях разбрал, че от лявата страна е бил предвиден вход, към ****. Нямало как да влизат от там, защото щели да влезнат в стаята на новия собственик. Тази стена била изградена в коридор, изградена била в общите части на имота. Общите части били усвоени от новите собственици. Тази стена сега съществувала. Те продължавали да минават през малката врата. Западната врата била затворена от новия собственик, но не знаела кой е той. Когато станало така, че да не могат да си ползват имота, от Община Сливен са им казали, че от ляво е имало предвиден вход.

Имало врата от лявата страна, която се падала от южната стана, но те нямали ключ за нея.

Не знае дали сега имат ключ.

В показанията си свид. С.П. – тъща на ищеца, сочи, че откакто са закупили имота през 2010 г., зет й и дъщеря й влизали през източната страна. Влизали от там до 2018, докато новите собственици на имота не затворили. Сега влизали от северната страна от една малка врата. Имало изградена стена, където новите собственици си направили баня. Тази стена още стояла. Имало друга отворена врата от юг, но било само врата без изход.

Собствениците на етажа били поставили врата, която нямала изход. Не била слизала на първия етаж, там било стена. Тя била вътре в самата сграда. През тази новоизградената врата, която се виждала отвън, не можело да се преминава, защото нямали ключ за нея. По проект се минавало през тази врата от южната страна, която се падала от дясната страна.

Стената съществувала към момента.

В с.з. съдът е допуснал изменение относно искането, а именно да бъде премахната преградна стена изградена в коридор, който е обща част за живущите и се намира по средата на коридора, след входната врата и затруднява входа към стълбището, като достъп до него няма.

4

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е видно:

За сграда с идентификатор № ***, построена в ПИ с идентификатор № *** по КККР на **** е изготвен „Проект за узаконяване на жилищна сграда на В. и Й.Й." одобрен от Главния архитект на Община Сливен на 10.06.1995 г. Въз основа на този проект е издаден от Община Сливен Акт за узаконяване № 16/26.07.1995 г.

Съгласно този проект Главения вход за жилищната сграда е чрез врата с размери 135/210 на южната фасада на сградата на ниво партер, влизане в предверие със светли /зидарски/ размери 3.20/5.38, следва втора врата с размери 90/200 за влизане в стълбищната клетка.

Към настоящия момент вещото лице установява следните отклонения несъответствия с одобрения план имащи връзка с обекта на настоящето производство: и

1.Главният вход за жилищната сграда на южната фасада на сградата на ниво партер представлява врата с размери 1.35м/2.00 м и чрез нея се влиза в самостоятелен обект с идентификатор № ***, а не в предверието на жилищната сграда.

2.Остава зазидана вратата между предверието на жилищната сграда и стълбищната клетка на ниво партер.

3. За достъп до стълбищната клетка на сградата и съответно до първи, втори и тавански етажи е изпълнена врата с размери 70/200 на западната фасада от северна страна на сградата.

Вещото лице сочи, че не може да определи времето на изграждане на този обект, но твърди, че тъй като одобрения „Проект за узаконяване на жилищна сграда на В. и Й.Й.“, въз основа на който е издаден от Община Сливен Акт за узаконяване № 16/26.07.1995 г. всъщност представлява „Екзекутивни чертежи“, от което следва, че процесиите изменения са извършени след датата 26.07.1995 г.