Присъда № 10 от 22.01.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 10 от 22.01.2024 г., постановена по НЧХД № 235/2023 г. по описа на СРС,НО,

129-ти състав

Софийският районен съд на 06.01.2023 г. е сезиран с тъжба от името на П. А. А., с която е повдигнато обвинение срещу Б. И. А. за това, че на 18.02.2022 г., около 11:30 часа, в *************, е нанесъл на П. А. А. поредица от удари с ръце и крака /с юмруци и ритници/ по главата и тялото, с което му причинил: контузия на главата с два подкожни хематома с флуктуиращ характер в тилната област двустранно и контузия на гръдния кош от дясно с обширно кръвонасядане, реализиращи медикобиологичния признак разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения повереникът на тъжителя - адв. А. И. от САК, поддържа тъжбата и пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на описаното престъпление.

Счита, че фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на тъжбата се доказват от събраните по делото доказателства, в частност от показанията на разпитаните свидетели и заключенията на изготвените СМЕ и СТЕ. Позовава се и на приобщения видеозапис от инцидента, като сочи, че в него се вижда, че освен удари и ритници с ръце и крака, може да са нанесени и удари с глава. Поддържа, че това обстоятелство се потвърждава частично от заключението на вещото лице по изготвената СМЕ по отношение на част от получените увреждания по главата на пострадалия. Претендира присъждането на сторените по делото разноски в полза на доверителя му.

Защитата на подсъдимия А. в лицето на адв. В.СТ от АК-Перник моли съда да прекрати производството по делото, а в случай, че не намери основание за това, да се произнесе с оправдателна присъда по съображения за недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. На първо място поддържа, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, като в тази насока сочи, че същата не е подписана от тъжителя, че не е спазен шестмесечният срок за подаването й и че очертаната в тъжбата фактическа обстановка не съдържа съществени обстоятелства, касаещи механизма на причиняване на телесни увреждания на пострадалия. На следващо място, по съществото на делото, излага твърдения, че наистина тъжителят и подсъдимият се познават от деца, както и че са във влошените отношения, като в тази връзка сочи и причини за конфликта между тях. Сочи, че на посочените в тъжбата време и място е възникнала конфликтна ситуация между страните по делото, но подсъдимият не е нанасял удари на тъжителя. Позовавайки се на изготвената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, сочи, че уврежданията в тилната област на главата на тъжителя не са причинени от удари с ръце и крака. В тази връзка сочи, че заключението на СМЕ кореспондира с показанията на свид. Д.Н, която непосредствено след инцидента е видяла тъжителя П. А. и той не е имал наранявания, а само зачервяване на тила. Сочи, че свид. И.К също не е забелязала такова увреждане на тъжителя. Позовавайки се на заключението на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза, счита, че на видеозаписа са заснети действията на две лица, като се виждат само удари с ръце и един с крак, но с оглед бързо протичащите действия и ниската скорост на заснемане на кадрите, не е възможно да се даде детайлно описание и проследяване на точния брой нанесени удари, както и дали при 1 посягането с глава от страна на Лице №2 към Лице №1 е осъществен контакт.

Мотивиран от така изложените доводи, защитникът на подсъдимия моли производството по делото да бъде прекратено, алтернативно подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Претендира присъждането на сторените по делото разноски в полза на подсъдимия, включително за адвокатско възнаграждение.

В реплика, повереникът на частния тъжител излага доводи, че тъжбата е подадена в законоустановения срок. Сочи и че вещото лице по изготвената СМЕ не изключва възможността процесните телесни увреждания на пострадалия да са получени по време, място и начин, посочени в тъжбата. Счита, че от видеозаписа се вижда, че са нанесени и удари с глава, което се потвърждавало и от заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза. Поддъжра, че деянието е доказано по несъмнен начин.

В дуплика, защитата заявява, че според заключението на СМЕ, категорично се сочи, че процесните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с неохлузваща повърхност, а нараняванията в тилната област на главата на тъжителя трудно биха се получили от действията на човек. Сочи, че при изслушването му в съдебно заседание, вещото лице допълва, че е невъзможно тези наранявания да се получат вследствие на такива удари. Счита, че твърденията в тъжбата, че охлузванията на пострадалия са причинени от подсъдимия, не кореспондират с доказателствената съвкупност по делото.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б. И. А., с ЕГН **********, е роден на ************, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, трудово ангажиран, с постоянен адрес: ***************** и адрес по местоживеене:

**************** без събрани по делото характеристични данни.

Тъжителят П. А. и подсъдимият Б. А. се познавали още от деца, като били и съседи. Към 18.02.2022 г. подсъдимият Б. А. живеел заедно със свид. Д.Н, с която имали две деца, но отношенията между тях не били на съпружеско съжителство. Към същата дата частният тъжител бил в интимна връзка със свид. Н., която датирала от няколко месеца преди това. Това обстоятелство довело до влошаване на отношенията между тъжителя А. и подсъдимия А..

На 18.02.2022 г., около 11:30 часа, тъжителят А. се намирал пред гаража си, находящ се в *************, където подготвял личния си автомобил за пътуване и се намирал от дясната му страна до предната врата, която била отворената. В това време подсъдимият Б. А. спрял своя автомобил в близост до тъжителя, слязъл от колата и се приближил до последния. Подсъдимият изритал с левия си крак отворената предна дясна врата на автомобила на частния тъжител, зад която в този момент се намирал тъжителят А.. Веднага след това подсъдимият А. започнал да нанася удари с ръце и с крака, с юмруци и с ритници, които попадали в областта на гръдния кош на пострадалия А.. Физическата саморазправа продължила няколко минути, като пострадалият се опитал да се отдалечи от подсъдимия, но последният го държал с лявата ръка за дрехите, докато му нанасял удари с дясна ръка и двамата за кратко се движили по улицата, в близост до гаража на пострадалия. Малко след това подсъдимият преустановил нападението срещу частния тъжител, качил се на автомобила, с който преди това пристигнал и се отдалечил с него. Пострадалият А.

2 останал на мястото на инцидента и подал сигнал за случилото се чрез обаждане на телефона за спешни повиквания 112.

След инцидента, подсъдимият А. се прибрал в дома си и споделил със свид. Д.Н, че е нанесъл побой на тъжителят П. А.. Свид. Н. отишла до гаража на пострадалия, където се намирали А. и полицейски служител, който снемал записи от видеокамери, монтирани на фасадата на сградата, пред която се развило процесното събитие. След това свид. Д.Н придружила частния тъжител до кабинет по съдебна медицина, където в 13:30 ч. на 18.02.2022 г. било извършено съдебно-медицинско освидетелстване на пострадалия А., като били констатирани следните смущения в здравословното му състояние: контузия на главата с два подкожни хематома с флуктуиращ характер в тилната област двустранно, контузия на гръдния кош от дясно с обширно кръвонасядане, причиняващи ограничение в обема на движения на снагата, поради болков синдром. Направена била констатация, че травматичните увреждания са причинени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и части на човешкото тяло и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения. Съобразно предварителната преценка на медицинското лице, вредите изпълвали критериите на медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

Още в деня на инцидента - 18.02.2022 г. пострадалият подал заявление в 05 РУСДВР, с което съобщил за извършеното срещу него посегателство от подс. А. и приложил издаденото му съдебно-медицинско удостоверение. Във връзка с това била образувана прокурорска преписка № 27866/2022 г. по описа на Софийска районна прокуратура, за проверка за извършено престъпление от общ характер. Проверката приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 10.11.2022 г., тъй като било прието, че са налице данни за извършено престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото доказателства, както следва: показанията на разпитаните свидетели Д.Н, И.К и М.С, писмените доказателства, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК – Съдебномедицинско удостоверение №60/2022г. от 18.02.2022 г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 10.11.2022 г., по пр.пр. № 27866/2022 г. по описа на СРП, адвокатско пълномощно за осъществяване на процесуално представителство на тъжителя П. А., договор за правна защита и съдействие от 03.01.2023 г., адвокатско пълномощно и Договор за правна помощ и процесуално представителство на подсъдимия Б. А. от 09.03.2023 г., справка за съдимост на Б. А. с рег. № 230310005000115545 от 03.01.2023 г., вещественото доказателство на оптичен носител – компакт диск, съдържащ видеозапис от инцидента, както и изготвените по делото експертни заключения по назначените съдебномедицинска експертиза от вещото лице А. М. и съдебнотехническа експертиза от вещото лице Любомир Галов.

Описаната фактическа обстановка, според настоящия съдебен състав се установява при целокупния анализ на горепосочената доказателствена съвкупност.

Същата е хомогенна и непротиворечива относно времето, мястото, авторството на деянието и механизма на причиняване на увреждането на пострадалия А. и неговия медико-биологичен характер.

При преценката на показанията на свид. Д.Н съдът взе предвид, че тя е в близки отношения с частния тъжител А. и във влошени отношения с подсъдимия А., които 3 обстоятелства представляват основания за заинтересованост на този свидетел от изхода на производството. Тези обстоятелства налагат внимателен подход при преценката на достоверността на показанията на свид. Н., но сами по себе си не водят до извод за недостоверност на показанията й. Напротив - показанията, дадени от свидетеля Д.Н в съдебно заседание, в голямата си част се подкрепят от останалия наличен по делото доказателствен материал, като те не са и спорни между страните. Това се отнася до показанията на този свидетел относно нейното съжителство с подсъдимия Б. А., което към инкриминираната дата - 18.02.2022 г., поради влошените отношения между тях, нямало характеристиките на съпружеско съжителство, както и че към същата дата свид. Д.Н била в интимна връзка с тъжителя П. А. и че именно това обстоятелство довело до влошаване на отношенията между тъжителя и подсъдимия. Свид. Н. дава подробни сведения, отличаващи се с хронологична последователност относно събитията, развили се след инцидента, за това, че подс. А. се прибрал в жилището, което тогава споделял със свид. Н., че казал на Н., че е набил частния тъжител А., че след това Н. отишла до гаража на пострадалия, където полицейски служител преглеждал записите от видеокамерите, заснели протичането на конкретната конфликтна ситуация, и е забелязала зачервяване в тилната област на главата на А., за това, че свид. Н. е придружила тъжителя до кабинет по съдебна медицина, а след това и до 05 РУ-СДВР. Показанията й в тази част съответстват на писмените доказателства по делото – издаденото СМУ на тъжителя А., обективиращо резултатите от извършения му преглед още в деня на инцидента – 18.02.2022 г., включително и соченото от свид. Н. нараняване в тилната област на главата на А., както и от приложеното по преписката заявление до 05 РУ-СДВР от същата дата. Изявленията на свид. Н., че след това двамата с частния тъжител А. са посетили дома на сестра й свид. К., кореспондират със свидетелските показания на последната. Анализирани поотделно и в съпоставка с всички останали доказателства и доказателствени средства, показанията на свид. Н. са логични и последователни по отношение на фактите и обстоятелствата, за които тя съобщава и поради това съдът ги използва при формиране на свободното си вътрешно убеждение по фактите. Обстоятелството, че свид. Н. не е забелязала други наранявания по пострадалия и по-конкретно тези по гръдния кош е обяснимо с това, че същите не са били видими предвид носените от пострадалия дрехи и не е от естество да разколебае обвинителната теза за наличието на такива наранявания, доколкото същите са били констатирани при прегледа на тъжителя от съдебен лекар, извършен само няколко часа след инцидента. Преразказът на свид. Н. на това какво е възприела от видеозаписа, съдът намира, че няма доказателствена стойност, като същевременно същият е бил предмет на оглед, както и на експертно изследване и по този начин съдържанието му е надлежно приобщено по делото чрез допустими доказателствени способи, а не чрез преразказа му от лица, разпитани в процесуалното качеството на свидетели, представляващ производен източник на доказателствени факти, каквито в наказателния процес са допустими, но ненужни при наличието на преки такива.