Акт от 13.08.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н

И Е №474

13.08.2021г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на десети август две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Дорета Атанасова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№707 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от Х.С., гражданин на Афганистан, ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес:***, ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-195/12.07.2021г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (Петя Корцанова). Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят бил заявил пред ДАБ подробно своята история и същата била възприета правилно. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата спрямо него не можела да бъде пренебрегната, тъй като поради засиленото присъствие на талибани той бил непрекъснато изнудван да се сражава на тяхна страна. След неговия отказ, то трябвало да напусне страната или щели да го убият. Не искал да се връща там поради влошаването и на икономическата обстановка. Притесненията да не бъде отвлечен или убит били всекидневни и той взел решение да напусне страната си по произход. Заявените от него твърдения били за реална заплаха и ако това не било така, то нямало да търси убежище. Вътрешното преселване също не било възможно за него, макар че това не било обсъдено от административния орган. ВКБООН не подкрепяло тази алтернатива предвид настоящата обстановка в Афганистан, защото изпратените на място, различно от месторождението или местоживеенето, трудно били водили относително нормален живот. За да отхвърли молбата поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 административният орган извършва преценка за страната по произход и цитира справка от Д МД ДАБ, в която били цитирани проблемите с талибаните. Но в решението били налице сериозни пропуски при оценка на ситуацията и страната била оценена едностранчиво и избирателно, без да е направен обективен анализ. Не били взети предвид последните насоки на ВКБООН от 30.08.2018г. и понастоящем Афганистан се намирал в състояние на вътрешен военен конфликт. В решението нямало коментари за тежкия бомбен атентат в Кабул на 18.08.2019г., както и за други атентати, посочени в справката.

Положението в Афганистан ставало все по-напрегнато и нестабилно. Макар да нямало „въоръжен конфликт“, в страната било налице конфликт, който засягал цивилните лица. Не можел да бъде контролиран от официалните власти. В интервюто не бил посочил икономически съображения за напускането на страната, а интервюиращият възприел твърденията му за неумел опит да се представи собствена бежанска история на фона на общата обстановка в Афганистан. Поради неправилно приложение на закона административният орган стигнал до погрешен извод и постановил оспорения акт в нарушение на материалните норми. Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №4417 ПАМ-36/10.06.2021г. на Началник ГПУ

І ГЕн.Тошево относно чужденеца Х. Д. е разпоредено да бъдат наложени ПАМ Връщане до страна на произход – Афганистан и Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на ЕС за срок от 2 години.

С молба №1210/02.07.2021г. по описа на ДАБ при МС, жалбоподателят, гражданин на А., е поискал закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като Х. Д., роден на ***г.

Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 02.07.2021г., както и покана от 02.07.2021г. за провеждане на интервю, настанителна заповед, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист от 02.07.2021г., докладна записка за напуснали ТЦ чужденци. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

На 05.07.2021г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че няма роднини в държава – членка на ЕС. Напуснал А. през юли 2020г. и бил нелегално в П. за 2 дни, като продължил за И., където се установил за 6 месеца. Работел, карал трактор. После продължил за Турция и останал там 5 месеца, като работел и събирал вторични суровини. С група от 3 души тръгнал за Гърция, където се качили в камион и пристигнали укрити в България. Близо до границата с Румъния слезли и се укрили в гора, като успели да влезнат в Румъния, пренощували и там ги заловила полицията, като ги предали след разпит на българската полиция. Не бил арестуван в родината си, както и не бил осъждан. Живеел в с А. в голяма къща с чичовците си, но откак се помнел там имало война и не било сигурно.

Нямало училища и администрация. Имало постове на армията и нападения върху тези постове. Военните атакували талибаните и ги прогонили, но поискали една къща и това била точно тяхната, защото била най-подходяща за военни операции.

Противопоставили се, но после се преместили, дали им пари. Отишли в различни градове при познати и вече било минало една година от това. Започнали и талибаните да ги заплашват, че били дали къщата. Обстановката станала тежка и баща му казал, че са в опасност и да напускат селото. Така с братовчед си отишъл в Иран.

Чичо му отишъл в Кабул, а за тях парите били малко и се преместили към друго село, но имало непрекъснати сражения. Като се преместили в Д. обстановката била спокойна, но заради това, че било близо до Кабул и там стандартът бил по-висок, но пък тяхното финансово състояние не било добро. Страхувал се от талибаните, които ги били предупредили. Останалите от семейството били още там и не се притеснявали, било спокойно, но имали други проблеми – баща му бил болен от рак, а майка му имала проблеми със сърцето и всичките има пари отивали за лекарства. Не искал да се върне, защото имало талибани и се воювало, но ако има върнели къщата и талибаните вече ги няма можел да се върне. Подал молба за закрила, защото го арестували, но целта му била Франция. Искал документи и да му се помогне финансово, за да праща пари на семейството си, които имали нужда от лекарства..

С Решение №УПХ-195/12.07.2021г. на Интервюиращ орган на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от Х.С. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 13.07.2021г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на същия ден.

Представена е №МД-293/18.06.21г. на Дирекция

Международна дейност при ДАБ относно общото положение в Ислямска република Афганистан, както и актуалната спрака №МД-327/05.07.2021г.

От докладна записка №1442/21.07.2021г. до Директор РПЦ

Харманли се установява, че от 19.07.2021г. посочени лица, сред които и жалбоподателя – т.3, са в неизвестност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а жалбата е подадена още същия ден, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган на длъжност ст.експерт, определен със Заповед №РД05-271/08.06.2021г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.19.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.

Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 02.07.2021г., а оспореният акт е издаден на 12.07.2021г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред решаващия орган при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище.

Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като причина за напускане на А.несигурната обстановка в страната, но не се установяват спрямо него посегателства, които да бъдат определени като действия на преследване по чл.8, ал.5 от ЗУБ. Бежанската история е обвързана с обстоятелство, че семейството е живяло крайно бедно след преместването им в Дехсабз, като парите не стигали за лекарствата на родителите му. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускането на държавата по произход. Посоченото от жалбоподателя не може да бъде определено като акт на преследване, а сочещо, че напускането на А.е поради бедност, безработица, още повече, че самият той сочи, че иска да отиде във Франция, което го определя именно като икономически мигрант, а не бежанец. Като е обсъдена детайлно от интервюиращият орган представената бежанска история, то може да се направи защитен извод за липса на актуална и лична действителна бежанска история – молителят не е бил принуден да напусне родината си, а го е направил сам доброволно и по собствено желание. В изложената бежанска история и при обсъждане причините за напускане на А.следва да се има предвид установеното незаконно влизане на територията на Република България без чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след задържането от полицията, при това и след предаването му от румънските власти. В настоящото производство не се установява причините за напускане на А. да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.

Разпечатката съдържа 44 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af380c5d-ba51-4456-bde2-a2aa47e86955