Решение № 11189 от 14.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11189 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №

20211110143921 по описа за 2021 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на

474,68 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.02.2021 г., до окончателното плащане, сумата в размер на 107,10 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., и за които суми е

1 издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.04.2021 г. в производството по ч.гр.д.

№ 12060/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия и лихва за забава в плащането ѝ в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила по отношение на ответника, поради подадено възражение от последния, поради и което навежда за него да е налице правен интерес от предявяване на исковете.

2

Моли за уважаването им. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в предвидения за това срок, депозиран от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди недължимост на процесните суми, доколкото през исковия период не е бил ползвател на процесния топлоснабден имот. Прави възражение за настъпила погасителна давност на част от процесните суми, а именно на тези преди 25.02.2018 г. Сочи, че процесния топлоснабден имот е бил необитаем през процесния период. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът В. Г. Ш., редовно призован, се явява лично, като поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

3

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 12060/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК от ответника възражение срещу исковете.

От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73 от 23.11.2000г., се установява, че ответникът е придобил процесния имот. По делото е приета и молба – декларация от 24.01.2001г., от която се установява, че В. Ш. е отправил искане до ищцовото дружество за откриване на партида, като е декларирал, че имота ще бъде ползван от едно лице.

По делото е приет протокол на ОС на ЕС от 04.07.2002г., от който се установява, че ОС на СЕС е взело решение да сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с /ФИРМА/, като за целта е упълномощено конкретно лице да сключи договора.

Към протокола е приложен и списък на собствениците, присъствали на ОС на ЕС, като за ап.24 списъка е подписан от ответника, обстоятелство, което не се оспорва от него в настоящото производство. Решението по протокола, като необжалвано е влязло в сила и обвързва всички собственици на самостоятелни обекти в сградата на СЕС, включително и техните правоприемници. Няма спор по делото между страните, че услугата топлинно счетоводство се извършва от /ФИРМА/.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита 4 сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лицесобственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В конкретиката на случая, съдът приема, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на имота по силата на договора за продажба, обективиран в НА № 73/23.11.2000г., а и това обстоятелство не се оспорва от ответника.

Страните основно спорят по реалния размер на доставената от ищеца в имота топлинна енергия и размера на нейната цена.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. Посочено е, че за процесния период – 01.05.2017г. – 30.04.2018г.

ФДР е отчитала уредите в имота, като е посочено, че уреда в хола е изгаснал и е за смяна на батерията, която констатация се съотнася на приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства – жалба до /ФИРМА/, формуляр за отчет и декларация от ответника, че собственоръчно е демонтирал радиаторите, тъй като от много години имота не се обитава, както и на приетия по делото на л.140 формуляр за отчет, в който е посочено, че в имота „не се живее“ и че „“9р 2 хол е за подмяна на батерия, като посоченият формуляр бе онагледен в о.с.з. с участието на страните, като съда, констатира конкретни разлики в представения от ТЛП и този от ответника - /л. 109 и л.140/. За този период вещото лице е посочило, че е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителното тяло в хола, съгласно чл. 61, т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното жилище е имало монтирани две отоплителни тела, съответно два топлоразпределителя.Установява се, че в имота се ползва топла вода и има монтиран водомер за топла вода по които се отчита разхода. Вещото лице е посочило, че процесния имот има 5 отопляем обем от 231 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период, като за 2019г. на вещото лице не е било предоставено свидетелство за метрологична проверка.

Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършено плащане, касаещо процесния период.

Вещото лице е посочило, че за периода м.07.2017г. до м.04.2018г. за възстановяване, след корекция е въведена сума от 533,31 лева – 231,39 лева + 533,31 лева, или обща сума от 764,70 лева. Посочено е, че на 30.10.2018г. са заплатени задължения по Обща фактура № 96812283/31.07.2018г. в размер на 300,00 лева, като е останала сума за заплащане в размер на 474,68 лева. Уточнено е, че с направените корекции за възстановяване, не са погасени суми извън процесния период. Посочено е, че законната лихва върху главницата от 474,68 лева е в размер на 107,25 лева, за периода от 15.09.2018г. до 18.02.2021г.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, отопление на имота и БГВ.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.