Определение № 1438 от 05.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438 гр. София, 05.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Частно касационно гражданско дело № 20238003100800 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. З., подадена чрез пълномощника му адв.И.

Н. от АК - П., против определение № 50 от 09.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2986/2022 г. на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 02.11.2022 г. на съдия по вписванията при РС – Асеновград за отказ за вписване на Решение № 109 от 28.05.2004 г., постановено по гр.дело № 30/2004 г. на РС – Асеновград, влязло в законна сила на 14.07.2004 г., представено с молба № 4801/02.11.2022 г. по описа на СП към РС - Асеновград.

С частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, иска се неговата отмяна и връщане на делото за извършване на исканото вписване.

С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси:

1. Относимо ли е изискването на чл.6, ал.3 ПВ за прилагане на скици, издадени от АГКК, както и на данъчни оценки, при искане за вписване на съдебно решение по чл.115 ЗС за допускане на делба на недвижими имоти, в което същите не са описани с реквизити съгласно одобрена кадастрална карта? В случай, че молителят представя кадастрални скици и данъчни оценки само за част от имотите – предмет на решението, като заявява съответно искане за вписване на решението по отношение на тях, следва ли решение от да се впише съответно (също само по отношение на тях) или следва да се постанови отказ изцяло? – противоречие с т.6 на ТР № 7/2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 189/13.03.2014 г. по ч.гр.д. № 868/2014 г. на IV г.о., определение№ 217/29.12.2020 г. по 1 ч.гр.д. № 3947/2020 г. на I г.о.,

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи, изложени в жалбата, като осъществявайки пълен въззив следва да изложи собствени мотиви по тях, обосновавайки се по правилата на формалната и правна логика? - противоречие с определение № 23/10.04.2018 г. по ч.т.д.№ 1767/207 г. на I т.о. , ТР № 1/2001 г. по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, ТР № 1/2013 г. по т.д.№ 1/20113 г. на ОСГТК на ВКС т.2 и т.3, решение по гр.д. № 4287/2015 г. на IV г.о., решение по търг.д. № 823/2010 г. на II т.о., решение по гр.д. № 862/2011 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 1321/2009 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 1163/2010 г. на IV г.о.

Частната жалба е допустима, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице да обжалва същия, спазени са и другите изисквания за допустимост на частната жалба.

Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното:

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че с молба вх. № 4801/02.11.2022 г. по описа на АП, СВ гр. Асеновград е представено от жалбоподателя Решение № 109 от 28.05.2004 г., постановено по гр.дело № 30/2004 г. на Районен съд – Асеновград, влязло в законна сила на 14.07.2004 г., с което е допусната съдебна делба, между страните по делото – наследници на П. Ш., един от които наследодателя на жалбоподателя З. З., на пет земеделски имота в землището на [населено място], при посочени квоти в съсобствеността.

Установено е, че с молбата се иска вписване на съдебното решение само за три от петте недвижими имота, допуснати до съдебна делба с представеното решение на РС Асеновград. Представени са доказателства за легитимация на молителя и данъчни оценки и скици на трите имота, по отношение на които се иска вписване от молителя. Установил е въззивния съд, че отказът на съдията по вписване е мотивиран с изводи, че съдебното решение по допускане на делбата е подлежащ на вписване акт, но само в цялост, а не частично, че сложният фактически състав на вписването включва и подреждане в нарочна книга на подлежащия на вписване акт, поради което следва да бъдат представени необходимите за вписването, съгласно чл.6, ал. 3 ПВ, скица – копие от кадастралната карта и данъчна оценка на всички имоти, посочени в решението, и представените от молителя доказателства не могат да дадат основание за вписване на решението и отказал исканото нотариално действие.

Въззивият съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията при РС – Асеновград, като е приел, че той не е постановено в противоречие с постановеното в т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. по тълк. дело № 7/2021г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдията по вписванията не е проверявал редовността на акт, който изхожда от съда, нито е приел, че представеното с молбата решение не подлежи на вписване. Напротив, посочено е в обжалваното определение, че представеният акт подлежи на вписване, с подробно посочване на основанията за това. Въззивният съд, аналогично на съдията по вписване, е приел, че подлежащият на вписване по чл.112, буква „з“ ЗС акт - влязло в законна сила съдебно решение с което се признава правото на собственост върху недвижими имоти, каквото е процесното решение по допускане на делбата на недвижими имоти, се вписва само в 2 неговата цялост. Изводът на окръжния съд, че е недопустимо частично вписване на съдебно решение, е обоснован отново със същите изложени от съда доводи, като тези, изложени и от съдията по вписване, а именно, че изискването за вписване в цялост следва както от текста на закона, така и от приложимите разпоредби на ПВ, и от самия фактически състав на вписването, включващ записване във входящия регистър, подреждане на акта в нарочна книга и отбелязване по партидата на собственика в партидната книга, както е посочено и в определение № 127/26.03.2010 г. по ч.гр.д. 77/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.

274, ал.3 от ГПК. Окръжният съд е посочил, че цитираното от частния жалбоподател в подкрепа на довода му за допустимост частично вписване на съдебното решение определение № 23/10.04.2018 г. по ч.т.д. № 1767/2017 г. на ВКС, I т.о., е неотносимо към настоящата хипотеза, доколкото то касаело хипотеза на искане за вписване на дружествен договор в цялост, като за част от него, с оглед направената дължима проверка от съдията по вписванията, е установено, че са били налице условията за вписване на акта.

От така изложените мотиви на обжалваното определение следва извод, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното му обжалване по втори поставен въпрос, поради противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора ТР на ВКС и решения по чл.290 ГПК на ВКС. По първи въпрос не се установява общата предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото въззивният съд не е обсъждал такъв въпрос, и същият ще бъде разгледан като оплакване по частната жалба относно правилността на въззивното определение.

По втория въпрос, по който се допуска касационно обжалване, в цитираната от касаторачастен жалбоподател съдебна практика, е разяснено (в обощение), че правните изводи на съда, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани, че въззивният съд, дори и при препращане към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, не е освободен от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи и ги изрази писмено в мотивите към решението си, т.е. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. В случая въззивният съд само формално е спазил това изискване, защото не е направил собствена преценка на оплакването на частния жалбоподател по въпроса допустимо ли е частично вписване на съдебно решение, не е изложил собствени правни изводи по това оплакване, а е възпроизвел същите мотиви за недопустимост на частичното вписване на съдебно решение, като тези на съдията по вписване (аналогично на препращане по чл.272 ГПК ).

По основателността на частната жалба:

Съобразно дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното определение е неправилно.

С молбата си до съдията по вписване от 17.11.2022 г., молителят Р. З. З. - като законен наследник на една от страните (на З. С. З.) по съдебно решение за допускане делба на пет поземлени имота по гр.д.№ 30/2004 г. на РС-Асеновград, е поискал вписване на същото 3 съдебно решение, но само за три от петте поземлени имота, допуснати до делба. Видно от представени със заявлението заверен препис от това съдебно решение, то е влязло в сила на 14.07.2004 г., т.е. след изтичане на 6-месечния срок за отбелязване по чл.115, ал.2 ЗС. изр. първо ПВ. В молбата до съдията по вписване са посочени всички лица/респ.наследниците на починали такива, които се сочат като съделители с решението, чието вписване се иска, представено е и доказателство - удостоверение за наследници на П. Ш.- общ наследодател на съделителите по делото, от което се установяват и починалите съделители, посочени в съдебното решение, и техните наследници, с ЕГН и местожителство.

Приложими относно вписването на съдебни решения в случая са тези на Правилника за вписванията/ПВ/. Съдебните решения, с които се уважава подлежаща на вписване искова молба, която е била вписана, се отбелязват по представен препис, по предвидения в чл. 115 ЗС, вр. чл. 14 ПВ ред и в срока по чл.115, ал.2 ЗС - шест месеца от влизане в сила на решението. Пропускането на шестмесечния срок се урежда от чл.115, ал. 2, изр.второ от ЗС , а именно - след изтичането му вписването на исковата молба губи действието си, което обаче не е пречка да се извърши вписване на съдебното решение, чието вписване е предвидено в закона, но действието му вече ще е от датата на това вписване, а не от датата на вписване на исковата молба. С т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, както и че в никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. В практиката на ВКС е разяснено, че съдията по вписванията не може да откаже да впише съдебно решение, което попада в подлежащите на вписване актове, нито поради липса на индивидуализация на имотите в представените за вписване съдебни решения, съобразно данните по чл. 60, т. 1- 7 от ЗКИР, нито поради липса на приложена скица-копие от одобрената кадастрална карта (така напр. определение № 189 от 13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 868/2014 г., ГK, ІV г.о. на ВКС), че спецификата на особеното исково производство за съдебна делба следва да се отчита при изискването за внасяне на държавна такса по вписването на исковата молба/респ. на решението по чл.344, ал.1 ГПК и то в насока, че доколкото е отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса едва с решението по извършване на делбата, то при вписване на исковата молба за делба/ респ. и на съдебното решение по чл.344, ал.1 ГПК/ таксата за вписване по чл.2, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията /ТДТСАВ/, следва е в рамките на посочената минимална цена от 10 лв., а не в размер на 0,1% върху цената на иска или върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ, тъй като цената на иска към този момент не е определена, поради което съдията по вписване няма задължение да следи дали е представена данъчна оценка на имота за определяне внесена ли е дължимата държавна такса (така напр. определение № 266/08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3726/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.), Настоящият касационен 4 състав изцяло споделя горните разяснения, и прилагайки ги към вписването на съдебното решение в настоящия казус, приема, че вписването му е допустимо, дори и при пропускане на срока за отбелязване по чл.115, ал.2 ЗС, но ще има действие за трети лица от деня на това вписване. При вписване на съдебно решение (независимо дали е в срока по чл.115, ал.2 ЗС или след него), съдията по вписване не може да проверява съдържанието на същото и не следва да следи дали към молбата за вписване на съдебното решение се прилага скица на поземлени имот по КК и данъчна оценка на същия имот.