Акт от 05.05.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№141 гр. Велико Търново, 05.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ при участието на секретаря П.И. и прокурора ………….., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №82 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на ... М. Б., в качеството й на пълномощник на „Вачев табак“ ООД от гр.

В. Търново, срещу Решение №12/05.02.2021г. на директора на ТД на НАП – В.

Търново с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, обективирани в Разпореждане изх. №С210004-137-0000247/15.01.2021г. на ТД на НАП – В. Търново, в частта, в която отказано прекратяване на изпълнителното производство и отписване на вземания поради изтекла погасителна давност на публични държавни вземания, установени с РА №*********/13.06.2014г. на ТД на НАП – В. Търново. В подадената жалба се твърди, че посоченото задължение, представляващо лихви в размер на 35 661,34 лв. и главница от 0 лв. за задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2008г. до 30.09.2013г. по изпълнително дело №**********/2012г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, е недължимо, тъй като същото е погасено по давност. Излага отделно съображения, че решаващият орган по чл. 266, ал. 1 от ДОПК не се е произнесъл по изрично отправено до него искане за обявяване на нищожност на Разпореждане изх.

№С210004-137-0000247/15.01.2021г. на ТД на НАП – В. Търново, в частта, в която е било налице „дублиране“ на публични вземания за сума в размер на 225 955,08 лв. Моли съдът да отмени обжалваното решение, като уважи жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител, както и да даде указания на директора на ТД на НАП да се произнесе по искането за частична нищожност на разпореждането на публичния изпълнител. Претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С Решение №12/05.02.2021г. на директора на ТД на НАП –

В. Търново, постановено в производство по реда на чл. 266 – чл. 267 от ДОПК, решаващият орган е отхвърлили жалбата на „Вачев табак“ ООД срещу Разпореждане изх. №С210004-137-0000247/15.01.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново и е потвърдил изцяло подаденото разпореждане. Решението е връчено на пълномощника на дружеството жалбоподател на 08.02.2021г. видно от намиращата се на стр. 13 от делото разпечатка за извършено електронно връчване. Жалбата срещу него е подадена в ТД на НАП – В. Търново на 15.02.2021г., т.е. в срока по чл. 268, ал.1, изр. І от ДОПК и е процесуално допустима.

Межда страните по делото не е спорно и от представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е депозирал пред ТД на НАП – В. Търново възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията по ИД **********/2012г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, посочени в подадени от „Вачев табак“ ООД справки-декларации по ЗДДС, ГДД по ЗКПО, декларации обр. 6 за дължими вноски към фондовете на ДОО, за здравно осигуряване, към фонд „ГВРСН“ и УПФ, както и по издадени след извършена ревизии на дружеството РА №*********/13.06.2014г. и РА №Р-04-1401254-091-001/20.10.2014г.

По така направеното искане се е произнесъл публичен изпълнител при компетентната ТД на НАП, който с Разпореждане изх.

№С210004-137-0000247/15.01.2021г. е оставил без уважение възражението.

След обжалване на разпореждането по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК ответникът е постановил обжалваното пред АСВТ решение, с което е отхвърлил изцяло подадената жалба срещу това разпореждане като неоснователна.

Законосъобразността на решението в частта, в която е потвърдено обжалваното разпореждане и действията на публичния изпълнител по отношение на публични вземания за лихви по ЗДДС, начислени с РА №*********/13.06.2014г. на ТД на НАП – В. Търново в размер на 35 661,34 лв., както и не е уважено искането за обявяване на частична нищожност на разпореждането, са предмет на спора по делото.

Съгласно чл.

266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл.

268, ал. 1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без уважение, какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се налага изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както действието на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност, изискването за писмена форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в рамките на визирания в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Обжалваното пред административния орган разпореждане е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП – В. Търново, определена съгласно чл.

8, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.

225, ал.1 от ДОПК. Поради това както разпореждането на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – В.

Търново представляват валидни административни актове. Същите са издадени в писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни основания за постановяването им. В тази връзка съдът намира възражението на жалбоподателя за липса на произнасяне по направено искане за обявяване на нищожност на разпореждането на публичния изпълнител за неоснователно.

На първо място правилно е съображението, развито от пълномощника на жалбоподателя, че на съдебен контрол по реда на чл.

267 от ДОПК подлежи решението на решаващия орган по чл. 266 от ДОПК, а не актовете и действията на публичния изпълнител, дори когато са потвърдени с това решение. Липсата на произнасяне от страна на директора на съответната ТД на НАП по подадена жалба по реда на чл. 266 от ДОПК не предпоставя наличие на мълчалив отказ, който може да се обжалва пред съд, както и възможност на обжалване в този случай да подлежи първоначалния акт или действие. Това е така, тъй като по арг. за обратното от чл. 144, ал. 2 от ДОПК, разпоредбите на Глава деветнадесета от кодекса не намират субсидирано приложение спрямо тези по Глава двадесет и седма. В конкретния случай обаче не е налице липса на произнасяне от страна на решаващия орган. В диспозитива на решението на ответника е посочено недвусмислено, че се отхвърля жалбата на „Вачев табак“ ООД срещу Разпореждане изх. №С210004-137-0000247/15.01.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново и разпореждането се потвърждава. По този начин е налице формирана правновалидна воля на решаващия орган, в смисъл, че подадената жалба е изцяло неоснователна, а обжалваният акт е изцяло законосъобразен. Липсата на изложени изрични мотиви по отношение на отделно възражение не правят решението нищожно, по изложените вече по-горе съображения.

Видно от представените по делото писмени доказателства, след издаването на РА

№*********/13.06.2014г. на ТД на НАП – В. Търново, е проведена процедура по чл.

133, ал. 3 от ДОПК, като е бил издаден ревизионен акт за поправка на РА №П-*********/22.07.2014г., с който са поправени редица позиции по установените с РА №*********/13.06.2014г. публични задължения. При въвеждане в облог на новите задължения след корекцията е възможно в разпечатка от досието на задълженото лице да фигурират и двете задължения, но в случая липсват данни да е направена проверка за това обстоятелство от публичния изпълнител или решаващия орган. Това от своя страна би предложило наличие на процесуални нарушения, но такова оплакване би могло да бъде проверено само при направено редовно обжалване с искане за отмяна на актовете в тази им част. Изрично в жалбата е посочено, че се обжалва Решение №12/05.02.2021г. на директора на ТД на НАП – В. Търново с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Разпореждане изх. №С210004-137-0000247/15.01.2021г. на ТД на НАП – В. Търново, в частта, в която отказано прекратяване на изпълнителното производство и отписване на вземания поради изтекла погасителна давност на публични държавни вземания, установени с РА №*********/13.06.2014г. на ТД на НАП – В. Търново, представляващо лихви в размер на 35 661,34 лв. и главница от 0 лв. и се прави искане за отмяна на обжалвания акт само в тази му част.

Възражения срещу други части на решението и потвърденото с него разпореждане, не могат да се релевират надлежно пред съда след изтичане на срока по чл. 268, ал. 1, изр. първо от ДОПК. Възражението за нищожност на актовете както се посочи е неоснователно.

За пълнота на изложението може да се посочи, че не съществува процесуална пречка за жалбоподателя да изиска нова справка за задължения си и ако счита, че те са некоректно отразени да сезира публичния изпълнител с ново искане.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност в частта, в която то не е било уважено от ответника, в обжалваното решение е посочено, че не е изтекла погасителната давност, съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК за задълженията за лихви по РА №*********/13.06.2014г., тъй като са извършени действия с които давността е била спряна, а след въвеждане на Извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., давността повторно е спряна и към момента на произнасяне на решаващия орган тя не е изтекла.

Жалбоподателя излага доводи за неправилно тълкуване на нормите, регулиращи института на погасителната давност от ответника, като счита, че давността е била прекъсната и към настоящия момент вече е изтекла. Тези възражения съдът намира за частично основателни.

Съгласно изричната разпоредба на чл.

162, ал. 2, т. 9 ДОПК лихвите за вземанията по т., т. 1 – 8, са също публични вземания. С оглед на това за тях е приложима предвидената в чл.

171, ал. 1 ДОПК давност. А тя е пет години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

В разпоредбите на чл. 172, ал. 1 от ДОПК са посочени основанията за спиране на давността, а съгласно чл.

172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публично вземане или с предприемане на действия по принудително изпълнение.

По делото от фактическа страна не е спорно, че в хода на образуваното изпълнително производство са били наложени обезпечителни мерки по реда на чл. 195 от ДОПК с постановления на публичен изпълнител/стр.

62-64 от делото/, както и са извършвани действия по принудително изпълнение – опис на недвижим имот по чл. 233, ал. 2 от ДОПК и определяне на окончателна оценка на имота съгласно чл. 235, ал. 6 от ДОПК/стр. 68 и сл. от делото/.

Предприетите действия се отразяват по различен начин спрямо започналата да тече погасителна давност, като налагането на обезпечителни мерки спира давността съгласно чл. 172, ал. 1 ,т. 5 от ДОПК, а действията, чрез които изпълнението се насочва срещу определен недвижими имот прекъсват давността по арг. от чл. 172, ал. 2 от ДОПК.