Решение № 7885 от 23.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7885 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100501116 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от 27.11.2023 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез юрк. А. И., срещу Решение № 17805/31.10.2023 г., постановено по гр.д. № 37796/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 85 състав, в частта му, в която съдът е уважил частично предявените от Р. В. Р. и А. Т. Р. искове с правна квалификация чл.

55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, като е осъдил ответното дружество да заплати на ищците недължимо платените от тях суми по Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 336-796/15.12.2012 г., както следва: на Р. В. Р. сумата от 3 437.97 евро – недължимо платени възнаградителни лихви за периода от 10.05.2017 г. до 10.03.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 12.07.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 16.66 евро – недължимо платени годишни такси за управление на кредита за периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане, а на А. Т. Р. сумата от 2 526 евро – недължимо платени възнаградителни лихви за периода от 10.10.2017 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 12.07.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 16.66 евро – недължимо платени годишни такси за управление на кредита за периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2022г., ведно със законната лихва 1 от 12.07.2022 г. до окончателното плащане.

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната му част.

Сочи се, че съдът без да обсъди задълбочено възраженията и доводите на ответника, както и в противоречие със събраните в хода на производството доказателства, е достигнал до неправилен извод за неравноправност, респективно нищожност на т.1.6.2. от процесния договор за кредит, касаеща размера на дължимата на банката възнаградителна лихва. Поддържа се подробно становище за действителност на горепосочената договорна клауза, като се посочва, че от граматическото тълкуване на т.1.6.1 и т.1.6.2. от договора, е видно, че размерът на лихвата, е конкретно обвързан с определени обективни критерии (6-месечния EURIBOR), уговорени в полза на двете страни по кредитното правоотношение. Допълва се, че е регламентирана възможност както за увеличение на размера на лихвата, така и за нейното намаляване, като предвиденият в договора минимален лихвен праг от 9,45% не води до извод за едностранно прехвърляне на валутния риск върху кредитополучателите, още повече с оглед установеното в хода на производството, че в случая не е налице едностранно увеличаване на лихвения процент по кредитната експозиция, водещ до неравнопоставеност между правата и задълженията на потребителите и търговеца по смисъла на чл. 143 ЗЗП. На последно място се застъпва становище, че клаузите в процесния договор за кредит са индивидуално уговорени и не нарушават изискванията за добросъвестност, установени в ЗЗП. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъде отхвърлени в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от насрещната страна – Р. В. Р. и А. Т. Р., чрез адв.

В. В., в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност.

Посочва се, че правилно първоинстанционният съд е приел за нищожна клаузата на т. 1.6.2. от процесния договор за кредит, включително в частта й, предвиждаща минимален праг на лихвения процент, тъй като същата е в нарушение на принципа за добросъвестност, създава значителна неравнопоставеност между страните в правоотношението и е уговорена във вреда на потребителите. Оспорват се твърденията за индивидуално договаряне на горепосочената клауза от процесния договор, поради което и считат предявените искове за основателни. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски.

Решение № 17805/31.10.2023 г., постановено по гр.д. № 37796/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 85 с-в, в останалата му част, като необжалвано, е влязло в законна сила.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания за неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищците е да установят при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /чл. 154 ГПК/.

Въпросът за валидността на спорните договорни клаузи – т.1.6.2 и т.1.8.2. от процесния кредитен договор, е релевантен за извършваната от съда преценка за съществуването и реализацията на спорното материално право и респ. за основателността на исковете по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, тъй като от тяхната липса /поради твърдяната нищожност и неравноправност/ ищците извеждат правото да искат връщане на платените без основание възнаградителни лихви и комисионни за управление на кредита, съответно от тяхното наличие /като валидни/ ответникът извежда правото си да задържи платените по кредитния договор суми.

Между страните в производството не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД, (с правоприемник „Първа инвестиционна банка“ АД) - кредитор и с кредитополучатели А. Т. Р. и Р. В. Р., със солидарен длъжник Р. Х. Р., е сключен Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 336-796/15.12.2012 г., при 3 отпуснат и усвоен размер на кредита от 49 000 евро, издължаван на 360 анюитетни вноски съгласно погасителен план.

Съгласно т. 1.6. от договора формираният редовен дълг по кредита се олихвява, както следва: за първата година, считано от датата на първо усвояване на средства по кредита, главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг в размер на 9.45 % /т. 1.6.1./; след изтичане на срока по т. 1.6.1. непогасената част от главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на действащия 6-месечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 730 базисни точки, но не по-малко от лихвения процент по т. 1.6.1.

В т. 4.6. е уговорено, че една базисна точка е равна на 1/100 от един процентен пункт или 0.01 процентни пункта. Според т. 4.1.2. 6-месечният EURIBOR е междубанковият лихвен процент „продава“ за 6-месечни депозити в евро за Еврозоната, публикуван на страница EURIBOR на REUTERS, който се изготвя като средна величина от котировките „продава“, подадени от представителна група банки, като се приемат изписаните стойности на индекса, закръглен до втория десетичен знак, публикуван в 11:00 часа централно европейско време 2 работни дни преди 15 юни и 15 декември, и важи от 15 юни и 15 декември /съответно първия следващ работен ден, ако някоя от посочените дати е неработен ден/ до деня, предхождащ първия работен ден от следващия 6-месечен период включително, като банката уведомява кредитополучателите и солидарните длъжници за размера на прилагания EURIBOR индекс чрез изнасяне на информацията на видно място в банковите салони. В т. 1.6.3. е посочено, че действащият към датата на сключване на договора 6-месечен EURIBOR е 0.94 %.

Съгласно т. 4.5.1. банката уведомява писмено най-малко 2 седмици предварително кредитополучателите/солидарните длъжници относно предстоящата промяна и датата, от която тя ще се прилага, а при анюитетни кредити предоставя при поискване новия погасителен план със служебно преизчислени погасителни вноски по кредита, като измененията влизат в сила от датата, посочена от банката в уведомлението, и са задължителни за страните, без да е необходимо допълнително писмено предоговоряне.

Според т. 4.5.2. ако кредитополучателите/солидарните длъжници не са съгласни с промяната на лихвата, имат право до влизане в сила на изменението й да погасят изцяло предсрочно кредита, без да дължат заплащане на комисиона за предсрочно погасяване.

Съгласно т.1.8. кредитополучателите дължат на банката заплащането на такси и комисиони, включително комисиона за управление на кредита по т.

1.8.2., която за първата година от срока на действие на договора за кредит е еднократна такса в размер на 1.50 % върху разрешения размер на кредита и е дължима при сключване на договора /т. 1.8.2.1./, а за всяка следваща година от срока на действие на договора за кредит е съгласно действащата Тарифа на банката към датата на възникване на вземането и е дължима в началото на 4 всеки следващ годишен /или остатъчен/ период от срока на действие на договора за кредит /т.1.8.2.2./.

Пред първоинстанционния съд са приети без възражения от страните заключения на първоначална и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи.

Съгласно заключението на първоначалната счетоводна експертиза отпуснатата по процесния договор сума в размер на 49 000 евро е усвоена на 21.01.2013 г. Уточнено е, че лихвеният процент EURIBOR представлява средното лихвено равнище, при което банките в Еврозоната си разменят срочни депозити в евро. Той се изчислява от Европейската банкова федерация в Брюксел /Белгия/; обявява се ежедневно в 11.00 часа /централно европейско време/ на страница „EURIBOR=“ на REUTЕRS и показва базовата лихва на междубанковия паричен пазар в Еврозоната за депозити в евро за 1, 3, 6 и 12 месеца. 6-месечният EURIBOR е междубанковият лихвен процент „продава“ за 6-месечни депозити в евро за Еврозоната. За периода от датата на сключване на договора до датата на изготвяне на заключението размерът му се е променял, като от 13.12.2012 г. до края на исковия период /11.07.2022 г./ той е бил под стойността му към датата на сключване на договора /0.94 %/.

Вещото лице е посочило също, че по договора не е имало промяна в лихвения процент и не е съобразявано увеличаване или намаляване на EURIBOR, т.е. прилагал се е първоначално уговореният лихвен процент от 9,45%.

Съгласно заключението внесените суми за погасяване на задълженията по процесния кредит са в общ размер от 49 058.03 евро, които са внасяни на каса главно от Р. Р. и от А. Р. и с тях са погасени следните задължения: 4 461.89 евро – главница; 42 322.53 евро – възнаградителни лихви; 2 112.61 евро – годишни такси за управление; 19.94 евро – наказателна лихва; 141.06 евро – такса за поддръжка на сметка.