Акт от 10.05.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18 гр. Русе, 10.05.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Русе, VI

– ти състав, в публичното заседание на 19 април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия: ЕЛИЦА

ДИМИТРОВА при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 130 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на А.М.А. ***, чрез адвокат-пълномощник М.М. ***, против Решение № 2153-17-83 от 28.02.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 17221146342 от 01.01.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, с което разпореждане е извършено преизчисление на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО.

В жалбата се твърди, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по точното прилагане на закона.

Претендира се и присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството –

Директорът на ТП на НОИ – Русе чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ц.Р. оспорва жалбата. В подробни писмени бележки аргументира законосъобразността на обжалваното решение (л. л. 17 и 18 от делото). Моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира присъждане на разноски.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено следното:

Фактически и правни изводи

Жалбата се явява допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, указан и от административния орган в оспорения акт.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Решението на Директора на ТП на НОИ -

Русе е изпратено на жалбоподателя по пощата и е получено от него на 07.03.2022 г. (вж. известие за доставяне на л. 4 от преписката).

Жалбата е подадена в деловодството на административния орган, издал оспореното решение на 21.03.2022 г. (вж. поставения щемпел от деловодството на органа с входящ номер и дата на л. 3 от делото), с което е спазен преклузивният 14-дневен срок за оспорване.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 2153-17-83 от 28.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, постановено по жалба на А.А. срещу Разпореждане № 17221146342 от 01.01.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в същото териториално поделение на НОИ.

Съдът намира, че решението е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директора на ТП на НОИ – Русе.

Спазена е и изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Спорно по делото е правилното приложение на материалния закон като спорните въпроси са два:

1. правилно ли е извършено преизчислението на пенсията на жалбоподателя на основание § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО и

2. правилно ли е приложена разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО относно прилагането на всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след датата на отпускане на пенсията на жалбоподателя.

Релевантните за тези два спорни въпроса фактически обстоятелства са установени по делото, не се оспорват от страните и са следните:

А.М.А. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст отпусната, считано от 31.07.2013 г. по § 4, ал. 1 от ПЗР на

КСО. Бил му е зачетен осигурителен стаж от първа категория - 11 години 04 месеца 15 дни, от втора категория - 01 година

02 месеца 27 дни, от трета категория - 19 години 06 месеца и 03 дни. Общ стаж превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО - 40 години 00 месеца 07 дни. По представените документи е изчислен индивидуален коефициент - 0,853 за времето: от 03.08.1987 г. до 03.08.1990 г. - при осигурителен доход 8 391,00 лева и от

01.01.1997 г. до 30.07.2013 г. при осигурителен доход, вкл. деноминиран за времето до 30.06.1999 г. – 27 915,27 лева. Определен е действителен размер на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т.6 от КСО (л. л. 15 – 23 от преписката).

По повод заявление от 28.10.2015 г. за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 21, aл. 1 от НПОС, е бил зачетен допълнителен стаж от трета категория за периода от 20.08.2013 г. до 15.12.2014г. (с прекъсване) - 01 г. 00 м. 21 дни. Така общата продължителност на осигурителния стаж към 28.10.2015 г. е изчислен на: осигурителен стаж от първа категория - 11 години

04 месеца 15 дни, от втора категория - 01 година 02 месеца 27 дни, от трета категория - 20 години 06 месеца и 24 дни. Общ стаж превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО - 41 години 00 месеца 28 дни. Определен е нов размер на пенсията на основание чл. 70, ал. 1 от КСО, като същият е осъвременен, преизчислен и индексиран съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията (л. л. 26 – 30 от преписката).

Налице са данни за извършвано осъвременяване, преизчисление и индексиране на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с влезли в сила разпореждания на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе съответно: от 01.07.2014 г. на основание чл.100 от КСО (л. 24 от преписката); от 01.07.2015 г. на основание чл. 100 от КСО (л. 25 от преписката); след изменението на пенсията, считано от 28.10.2015 г. (л.30 от преписката) на същото основание за 2014 г. и 2015 г.; от 01.07.2016 г. на основание чл. 100 от КСО (л. 31 от преписката); от 01.07.2017 г. на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и ПМС № 116/22.06.2017 г.

(л. 32 от преписката), от 01.07.2018 г. на основание § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и/или ПМС № 106/22.06.2018 г. (л. 33 от преписката); от 01.07.2019 г. на основание § 7б, ал. 2 и § 7в от ПЗР на КСО и/или ПМС № 136/06.06.2019 г. (л. 34 от преписката); от 01.07.2020 г. на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 107/28.05.2020 г. (л. 35 от преписката); от 01.07.2021 г. на основание чл. 100 от КСО и/или ПМС № 200/23.06.2021 г. (л. 36 от преписката).

Последното постановено разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване, което е било потвърдено с оспореното в настоящото производство решение на горестоящия орган, е Разпореждане № 17221146342 от 01.01.2022 г., с което на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО пенсията на жалбоподателя е преизчислена, считано от 25.12.2021 г. (л. 37 от преписката).

При преизчислението е приложен по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,35% (при досегашен 1,2%) като този процент е приложен върху общия осигурителен стаж на жалбоподателя без превръщане към ІІІ категория, т.е. сбора между стажа от І, стажа от ІІ и стажа от ІІІ категория, който е 33 години 02 месеца 06 дни. За останалия стаж до 41 години 00 месеца 28 дни (формиран от превръщането стажа от първа и втора категория в трета) е приложена тежест от 1,2%. Изчисленият при използването на тези величини размер на пенсията (293,09 лева) е осъвременен със съответните коефициенти за 2014 г. (с 1,027), 2015 г.

(с 1,019), за 2016 г. (с 1,026), за 2020 г. (с 1,067) и за 2021 г. (с 1,050).

Окончателният определен размер е 370 лева, като е приложената разпоредбата на чл. 70, ал. 12 от КСО, тъй като при изчислението за 2021 г. е получен размер за изплащане 352,56 лева, който е по-нисък от минималния за този вид пенсия, затова този размер от 352,56 лева е приравнен към минималния за този вид пенсия – 370 лева.

Именно това последно преизчисление на пенсията на жалбоподателя от 25.12.2021 г. е предмет на настоящия спор.

Съгласно разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.), на която се позовава пенсионният орган в разпореждането от 01.01.2022 г., отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 25 декември 2021 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1.

Съгласно ал. 2 на същия параграф преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително.

Според ал.

3 преизчислението на пенсиите по ал. 1 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето.

Съдът намира, че съобразно цитираната разпоредба на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО правилно пенсионният орган е приложил новият процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по реда на чл. 70, ал.

1 от КСО спрямо сбора на осигурителния му стаж без превръщане, каквото именно е изискването на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО.

По делото не е спорен зачетеният на жалбоподателя осигурителен стаж осигурителен стаж от първа категория - 11 години 04 месеца 15 дни, от втора категория - 01 година 02 месеца 27 дни, от трета категория - 20 години 06 месеца и 24 дни. Общ стаж превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО - 41 години 00 месеца 28 дни, а без превръщане общ сбор от трите категории – 33 години 02 месеца 06 дни. Така определените в § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно по отношение на стаж с продължителност от 33 години 02 месеца 06 дни без превръщане.

Така извършеното преизчисление е напълно съобразено с изискванията на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КСО.

Тъй като полученият размер е по-нисък от минималния за този вид пенсия като окончателен размер е определен именно размерът, съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО.

Следващият спорен по делото въпрос е за приложението на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.

Както вече беше цитирано, според тази разпоредба преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021г. включително.

Спорът в случая е свързан с това, какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал. 1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021 г.

Видно от представените по делото разпореждания върху пенсията на жалбоподателя са приложени 5 осъвременявания на основание чл. 100 от КСО и 3 преизчисления въз основа на различни разпоредби от ПЗР на КСО и на ЗИДКСО/2015 г.

С оспорваното разпореждане след преизчисляване на пенсията на жалбоподателя по реда на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО са приложени петте осъвременявания (за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2020 г. и 2021 г.), но не са приложени преизчисления за 2017 г., 2018 г и 2019 г.

За преценка основателността на жалбата на А.А. следва да се извърши анализ на правните норми, въз основа на които са извършени преизчисления и увеличения на пенсията на жалбоподателя за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.