Решение № 579 от 17.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. И. при участието на секретаря Б. Д. М. като разгледа докладваното от Н. И. Гражданско дело № 20253110106804 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Б*** М***“ ****, с ЕИК: ******, с която се претенидра на основание чл. 361 от ТЗ да бъде осъдено „Х****“ *****, с ЕИК: *****да му заплати сумата от общо 948,00 лв. – възнаграждение по сключен между страните неформален договор за предоставяне на спедиторски услуги по организирането на сухопътен международен транспорт, за което е издадена фактура № *****/24.10.2024 г.

По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, препис от който му е връчен надлежно на 24.07.2025 г. по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. Ф. поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Ответникът като възложител и ищецът били в трайни търговски отношения от няколко години за предоставяне на спедиторски услуги, във връзка с което през м. октомври 2024г. бил сключен неформален договор за предоставяне на спедиторска услуга по организирането на сухопътен международен транспорт на 2 палета със стока на ответника от Х***** до Б****. На 17.10.2024 г. съобразно сключен от спедитора договор за превоз с „Т**** – 1

Т****“ палетите били натоварени в гр. В****, Х***** и транспортирани по **** с бордова композиция (влекач/камион и ремарке) с рег. № ***** / ****** до с. З****, обл. Д**** на 29.10.2024г., където била получена от представител на получателя (ответника), за което били подписани 2 броя ****. Транспортната услуга била извършена и приета, като за уговореното спедиторско възнаграждение била издадена фактура на стойност 948 лв. с ДДС с посочен в нея падеж 31.10.2024г., която не била платена от възложителя. Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът не е оспорил тези твърдения в срока по чл. 131 от ГПК.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по 361 от ТЗ, по делото е ищецът е представил следните писмени доказателства, а именно: констативен протокол № ******/09.03.2022 г.; извлечение от сметка; Фактура № ******/24.10.2024 г.; Имейл кореспонденция; 2 броя ****; Фактура на превозвача към „Б**** М****“ ***** и Платежно нареждане за надлежното заплащане;

Определение на ВРС за допускане на обезпечение на бъдещ иск; Разходи по обезпечаване на бъдещ иск и разходи към ***** за налагане на запор; молба за внесена ДТ, които съответстват на твърденията му.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

Относно съдебно-деловодните разноски:

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, чийто общ размер възлиза на 564,90 лева.

Сумите следва да се присъдят в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ на основание Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ, РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 361 от ТЗ, „Х*****“ *****, с ЕИК: ****** да заплати в полза на Б**** М****“ *****, с ЕИК: ****** сумата в размер на 484,70 евро – възнаграждение по сключен между страните неформален договор за предоставяне на спедиторски услуги по организирането на сухопътен международен транспорт, за което е издадена фактура № ******/24.10.2024 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Х******“ ****, с ЕИК: ***** да заплати в полза на Б**** М****“ ****, с ЕИК: ****** сумата в общ размер от 288.83 евро, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2