Решение № 564 от 04.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Пловдив, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20215300503132 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „КАНИК ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК:

*****, против Решение № 262264 от 21.09.2021 г., постановено по гр. дело № 18623 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което жалбоподателят е осъден да преустанови неоснователните си действия – заключване на вратата към входа на задния двор и паркиране на автомобили в прохода към двора, с които се ограничава достъпът на АТ. Б. К., ЕГН: **********, до вътрешния двор на сградата с идентификатор ***, в която се намира имотът, чийто ползвател е последният, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с административен адрес: гр.

*****, ведно с 3,019% ид.ч. от общите части на сградата и 3,113% ид.ч. от поземления имот, върху който тя е построена.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на така постановеното решение, като се отправя искане към въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от А. Б. К., чрез пълномощника му адвокат М., в който същата се оспорва като неоснователна и се отправя молба за потвърждаване на 1 обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от А.

Б. К. против „КАНИК ИНВЕСТ“ ООД иск с правно основание чл. 109 ЗС. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че е собственик на самостоятелен обект в сграда – ателие, намиращо се в сграда етажна собственост, находяща се на адрес гр. *****. Ответникът от своя страна е собственик на четири гаража и един апартамент в същата сграда. Ищецът поддържа, че през 2016 г. без разрешение и съгласие от останалите етажни съсобственици ответникът, чрез своите управители, поставил на входната врата за външния двор на сградата две електрически пневматични рамена, чрез които се препятствало отварянето на вратата без дистанционно управление, което било под негов контрол. Освен това, сменена била бравата на същата врата, без да се предоставят ключове на останалите собственици в сградата. Във връзка с горното ищецът сезирал органите на МВР и прокуратурата, като след извършени проверки управителите на ответното дружество премахнали пневматичния механизъм от вратата за външния двор на сградата, но все още продължили да ограничават достъпа до него, тъй като само те разполагали с ключове за бравата. В исковата молба се твърди още, че управителите на дружеството ежедневно паркирали в двора на сградата два леки автомобила, като по този начин го превърнали в своеобразен паркинг, до който останалите етажни собственици нямали достъп. Навеждат се доводи, че процесният двор представлява обща по предназначението си част, а с действията си ответникът създава пречки за ищеца да упражнява правата си в пълен обем. По изложените съображения ищецът иска да бъде осъдено ответното дружество да преустанови действията си по ограничаване на достъпа му до външния двор на сградата, да му предостави постоянен достъп до него, както и да му предостави ключове за бравата на външната врата към двора на сградата.

Ответникът „КАНИК ИНВЕСТ“ ООД не е подал отговор на исковата молба.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че към датата на исковата молба ищецът е бил собственик, а впоследствие от датата на сключения между него и малолетната му дъщеря договор за дарение – ползвател на недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, както и че дворът на сградата представлява обща по предназначението си част. Счел е, че ищецът като ползвател на самостоятелен обект в сградата има и качеството на ползвател на общите части на сградата. Приел е за установено по делото, че към датата на подаване на исковата молба на процесната врата по възлагане на ответното дружество е било монтирано устройство за дистанционно отваряне, с което се е 2 препятствал достъпът на ищеца до двора. Приел е още, че след премахване на този механизъм представителите на дружеството са започнали да заключват вратата, без да предоставят на другите съсобственици достъп, която практика е била прекратена след подаване на исковата молба. Изложил е съображения, че паркирането от страна на управителите на ответното дружество на автомобили в дворното място представлява действие, препятстващо възможността ищецът да ползва общите части и ограничаващо правото му.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът намира следното:

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том I, дело № ***** г. се установява, че на 19.03.2015 г. „КАЛИСТО-МАТИ“ ЕООД е продало на ищеца А. Б. К. самостоятелен обект в сграда идентификатор *** по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. *****, *****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – ателие за творческа дейност, брой нива на обекта – 1, с площ от 58,24 кв.м., ведно с прилежащите 3,096 % ид.ч. от общите части на сградата.

По делото е представен договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 31, том I, рег. № 433, дело № *****, от който се установява, че на 14.03.2016 г. Л. П. Д., К. С. Д. и П. Д. К. са продали на ищеца К. общо 3,113 % идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. *****, с площ: 437 кв.м.

Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 21, том II, рег. № 1702, дело № *****, на 23.06.2020 г. ищецът К. е дарил на своята дъщеря Я. А. К.а следния свой недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. *****, *****, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – ателие за творческа дейност, брой нива на обекта – 1, с площ от 58,24 кв.м., ведно с прилежащите 3,096 % ид.ч. от общите части на 3 сградата и от правото на строеж върху поземления имот, ведно с 3,113 % ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, при условията на запазено за дарителя пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения недвижим имот.

По делото не е спорно, че управители на ответното дружество са Н. А.

Б.а и К. А. Б.. Посоченото обстоятелство се установява и от приложената по делото справка от ТРРЮЛНЦ.

По делото не е спорно още, а и се установява от представените нотариален акт от 22.12.2015 г. за покупко-продажба на недвижими имоти № 130, том I, рег. № 2961, дело № *****, сключен между „КАЛИСТО-МАТИ“ ЕООД и „КАНИК ИНВЕСТ“ ООД, и справка от СВ – **** за вписванията, отбелязванията и заличанията по персоналната партида на последното, че ответното дружество е придобило правото на собственост върху следните имоти, находящи се в сграда № 5, разположена в идентификатор ***: самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, представляващ апартамент № 3, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 6, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж № 1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж № 2, самостоятелн обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж № 3, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж № 4. От справката по персоналната партида на дружеството е видно още, че същото в качеството си на купувач е сключило с П. Д. К., Д. В. Н., К. С. Д. и Л. П. Д. договор за покупко-продажба на недвижим имот на 13,78% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

По делото е приобщена справка от ОДМВР – *****, сектор „Пътна полиция“, от която се установява, че лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛА 200 Д“ с рег. № ***** е собственост на „РЕЛАКС ПРОПЪРТИ“ ЕАД, а лек автомобил „ТОЙОТА ЛАНД КРУИЗЕР“ с рег. № ***** е собственост на „АСАРЕЛ ТРАНС“ ООД.

Представен е протокол от проведено на 11.06.2020 г. общо събрание, от който е видно, че на събранието са взети решения за подмяна на бравата и/или патрона на дворната врата към общия за всички съкооператори двор на сградата и премахването на поставения незаконно от семейство Б.и катинар и всякакви други заключващи приспособления и предоставяне на ключ на всеки от собствениците в сградата за дворната врата с цел достъп и ползването му неограничено и при равни права; за забрана на паркиране на всякакви превозни средства в двора и превръщането му в паркинг/гараж на конкретен съкооператор; за забрана конкретно за автомобили, собственост на семейство Б.и (или техни фирми) да бъдат паркирани в двора с указанието, че те имат право единствено и само на преминаване и достъп до гаражите (собственост 4 на тяхната фирма) в общия за всички съкооператори двор, без да извършват каквито и да е самоуправни действия в общи части на имота – в частност двора на сградата; за поставяне на чип за улеснен достъп до входната врата на кооперацията.

По делото е приобщена прокурорска преписка № 3200/2019 г. на РП – ****, образувана по жалба от ищеца А.К. против управителите на ответното дружество Н. А. Б.а и К. А. Б. и техния баща А. Н. Б., като в тази връзка следва да се отбележи, че писмените доказателства по преписката се считат представени и събрани по настоящото дело. От приложения по преписката протокол за доброволно предаване от 01.06.2020 г. е видно, че на посочената дата К. А. Б. е предал на разследващ полицай 1 бр. ключ за катинар от дворна врата, находяща се на адрес гр. *****. От показанията на ищеца А.К., дадени от него на 03.06.2020 г. в качеството му на свидетел в хода на образуваното досъдебно производство, които съдът цени, доколкото в тях се съдържа извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, се установява, че на същия е предаден 1 бр. ключ от дворната врата.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля П. Д.. Същият посочва в показанията си, че притежава жилище и търговски обект (заведение за бързо хранене) в процесната сграда. Дейността на заведението налагала ежедневното зареждане на продукти. То било проектирано така, че отпред имало вход за клиенти, а отзад – вход за получаване на стока. Достъпът до задния вход се осъществявал през двора на сградата. Свидетелят посочва, че нямал свободен достъп до този вход, тъй като постоянно там имало паркирани автомобили. Най-често там се паркирали два автомобила с марка „Мерцедес“ и един с марка „Тойота“ с регистрационен номер *****. Регистрационният номер на един автомобилите марка „Мерцедес“ бил *****. Този автомобил се управлявал от Н. Б.а, а автомобилът с марка „Тойота“ – от К.Б.. Другите собственици в сградата не паркирали в този двор. Според свидетеля след паркирането на посочените автомобили оставало място колкото да мине човек – около 1,5 м. Същият свидетелства, че вратата не се заключва от повече от половин година.