Решение № 55 от 04.03.2025, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Попово, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20233520100655 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.335 от ТЗ.

Ищецът- „Теленор България” ЕАД гр.София твърди в исковата си молба, че от страна на ищцовото дружество било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Попово, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 410/2023г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което били уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК била връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, предявявали настоящия иск Твърди се, че между Д.Х. А. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни, наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) били сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № 623638092 от 08.09.2020г., Договор за мобилни услуги № 623823832 и Договор за лизинг от 20.10.2020г.

Твърди се, че за мобилен номер ********** се прилагали условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 623638092 от 08.09.2020г.; за мобилен номер условията били договорени в Договор за мобилни услуги № 623823832 от 20.10.2020г. и за мобилен телефонен апарат HUAWEI Telenor 4G MiFi – условията били договорени в Договор за лизинг от 20.10.2020г.

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, като същите били начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2021г. - м. ноември 2021г., а именно във фактура № **********/15.07.2021г., фактура

№

7323935106/15.08.2021г., фактура

№

7325286861/15.09.2021г., фактура № 7327923539/15.11.2021г.

Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:

- по Договор за мобилни услуги № 623638092 от 08.09.2020г., с който се предоставял 1 мобилен номер **********, били начислени и се претендират задължения в общ размер на 158.09 лв., от които 68.21 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 89.88 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

- по Договор за мобилни услуги № 623823832 от 20.10.2020г., с който се предоставял мобилен номер били начислени и се претендират задължения в общ размер на 149.00 лв., от които 51.87 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 97.13 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

- по Договор за лизинг от 20.10.2020г., с който било предоставено ползването на мобилен телефонен апарат HUAWEI Telenor 4G MiFi, били начислени и се претендират задължения в общ размер на 15.00 лв., от които дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер на 3.00 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 1.00 лв. с вкл.

ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 12.00 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на дванадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 1.00 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задълженията за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за номера ********** и били уредени от страните в т. 11 от Договор за мобилни услуги № 623638092 от 08.09.2020г. и т. 11 от Договор за мобилни услуги и № 623823832 от 20.10.2020г.

Съгласно предвиденото в съответните клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договорите до края на първоначално предвидения срок на действието им, като така определената неустойка не можела да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.

Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Предвид твърденията, ищеца претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата общо сумата от 322.09 лв., представляваща парични задължения на длъжника, произтичащи от Договор за мобилни услуги № 623638092 от 08.09.2020г., Договор за мобилни услуги № 623823832 и Договор за лизинг от 20.10.2020г. , обективирани във фактура № **********/15.07.2021г., фактура № 7323935106/15.08.2021г., фактура № 7325286861/15.09.2021г., фактура № 7327923539/15.11.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението-19.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№410/2023г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски.

Редовно призован за с.з., не се явява представител. От процесуалният представител на ищцовото дружество е депозирана молба, с която по същество пледира за уважаване на предявения иск.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен представител на ответника Джевджет Х. А. от гр.Попово - адв.Р.Д. от ТАК, с който не оспорва, че не били действия от страна на ответника, насочени към изпълнение на парично задължение по издадената заповед за изпълнение.

2

Редовно призован за с.з. се явява назначения особен представител на ответника адв.Р.Д. от ТАК, която по същество поддържа депозирания отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №410/2023г. по описа на ПпРС, по подадено от ищецът заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №190/24.07.2023г., за сумата от 322.09 лв., представляваща парични задължения на длъжника, произтичащи от Договор за мобилни услуги № 623638092 от 08.09.2020г., Договор за мобилни услуги № 623823832 и Договор за лизинг от 20.10.2020г. , обективирани във фактура № **********/15.07.2021г., фактура № 7323935106/15.08.2021г., фактура № 7325286861/15.09.2021г., фактура № 7327923539/15.11.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението-19.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК е даден едномесечен срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415 от ГПК.

От приложените по делото доказателства се установява, че на 08.09.2020г. страните сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, за срок 24 месеца, по план Тотал +, и стандартен месечен абонамент в размер на 26.99лв. Към договора е приложена ценова листа за абонаментни планове.

На 20.10.2020г. страните сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, за срок 24 месеца, по план Интернет + 16.99, и стандартен месечен абонамент в размер на 16.99лв. Към договора е приложена ценова листа за абонаментни планове

Съгласно Договор за лизинг от 20.10.2020г., мобилния оператор предоставил за временно и възмездно ползване мобилен телефонен апарат HUAWEI Telenor 4G MiFi.

Съгласно договора лизингополучателят се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 125.99лв., платима чрез ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 1.00 лв., за период от 23 месеца от сключването на договора. Освен това чл.1, ал.3 изр.последно от договора, страните уговорили и неустойка в размер на 1.00лв. В чл.6 от този договор е посочено, че неразделна част от него са ОУ (приложени по делото).

От приложените по делото 4 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2021г. - м. ноември 2021г., а именно фактура № **********/15.07.2021г., фактура № 7323935106/15.08.2021г., фактура

№

7325286861/15.09.2021г., фактура

№

7327923539/15.11.2021г. се установява, че мобилния оператор е начислил на ответника суми, произтичащи от посочените по-горе договори, както следва:

- по Договор за мобилни услуги от 08.09.2020г., са начислени задължения в общ размер на 158.09 лв., от които 68.21 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 89.88 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

- по Договор за мобилни услуги от 20.10.2020г., са начислени задължения в общ размер на 149.00 лв., от които 51.87 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 97.13 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

- по Договор за лизинг от 20.10.2020г., са начислени задължения в общ размер на 15.00 лв., от които дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер на 3.00 лв. с вкл.

3

ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 1.00 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 12.00 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на дванадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 1.00 лв. с вкл. ДДС.

Няма данни и доказателства за това ответника да е изпълнил в срок задълженията по така сключените договор. Няма доказателства и за това сумите по посочените фактури да са заплатени от него

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявената искова претенция е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.92 от ЗЗД и чл.335 от ТЗ за установяване съществуването на парично задължение в размер на 322.09 лв., представляваща парични задължения на длъжника, произтичащи от Договор за мобилни услуги № 623638092 от 08.09.2020г., Договор за мобилни услуги № 623823832 и Договор за лизинг от 20.10.2020г. , обективирани във фактура № **********/15.07.2021г., фактура № 7323935106/15.08.2021г., фактура № 7325286861/15.09.2021г., фактура № 7327923539/15.11.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението-19.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№410/2023г. по описа на ПпРС.

Така предявения иск е установителен, предявен след указания до кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същият е допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:

С доклада по делото в тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си на кредитор; фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. да докаже наличието на действителен договор за далекосъобщителни услуги с ответника; че е изправна страна по договора, като е изпълнил всички свои задължения по него, наличието на действителен договор за продажба на изплащане на стоки; че е предал владението на стоките на купувача; че между страните е постигнато съгласие, че при неизпълнение на договорно задължение по договор за далекосъобщителна услуга се дължи неустойка за определен период и/или в определен размер, че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника; прекратяването на този договор и уведомяването за това на абоната, а ответника носи тежестта да докаже, че е изпълнявал своите задължение за заплащане на предоставените услуги по начина, и в сроковете уговорени в договора, както и всички свои възражения, които изключват, прекратяват или погасяват правото на ищеца.

Разпечатката съдържа 53 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af3552a8-827c-4052-b75b-0de16dbb8ad3