Решение № 730 от 05.12.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 686/2023
- Вид
- Решение № 730
- Подписан
- 05.12.2023
- В сила
- 09.12.2025
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 26, ал.2, т.1, б."А", предл.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.26, ал.2, т.1, б."а" , предл.2 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал.1, т.2, предл.2 · Закон за пътищата
- чл. 3 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
- чл.37, ал.1, т.1 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
РЕШЕНИЕ
№ 730 гр. Благоевград, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200686 по описа за 2023 година От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 15.12.2022г. , в 13.30 часа, на път I-1, км 359, в посока гр.С......- гр.Б....... жалбоподателят Д. е управлявал и осъществявал превоз на товари с МПС/ с марка „МАН“ и с рег.№СВ4620СВ, като това МПС било с 4 оси и с 2 управляеми оси. При извършена проверка на това МПС от страна на свидетелите П. и З., двамата –инспектори при санкционният орган, констатирали, че водачът извършва превоз на асфалт с този товарен автомобил, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата /разрешително/ съгласно чл. 8, ал.2, вр. с ал.1 от Наредба №11/03.07.2011г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Последното приели, след като извършили измерване с техническо средство/електронна мобилна везна/ за измерване на часа поосово натоварване на ППС, с модел на везната PW-10 №К020000Р и ролетка №1307/18%м/, при което измерване е констатирано, че разстоянието между осите на МПС е 1.36 метра, а сумата от натоварването на ос на двойната задържаща ос на МПС е 28.600 т. при максимално допустимо натоварване на оста от 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата или превишението в случая е било от 9.600 тона. За така натовареното МПС 1 жалбоподателят не представил в хода на проверката разрешително за специално ползване на пътищата, поради което това му поведение било квалифицирано като административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 7, ал.1, б“в“ и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и за това деяние св.П., в присъствието на колегата си св.З., е издал срещу жалбоподателя АУАН №0009437 на 112.2022г. Акта е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис и на датата на съставянето му.
Въз основа на този АУАН, на 11.01.2023г., Началника на Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, е издал обжалваното НП№7987, с което на основание чл. 53, ал.1, т.2, във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, вр. с чл. 8, ал.2 и ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на жалбоподателя е наложена „Глоба“ м размер на 2500.00лв. В НП е прието, че не се касае за маловажен случай, тъй като констатираното надвишение в нормите при управление на процесното ППС е застрашаващо безопасността на движението и води до износване на пътната инфраструктура. НП е връчено на жалбоподателя, чрез известие за доставяне на 07.04.2023г. и в законния срок по ЗАНН, същият е депозирал жалбата си по настоящото дело.
При разпита на свидетелите по акта П. и З. се установява, че и двамата са присъствали и извършили процесната проверка и замерване на разстоянието между осите и тежестта /натоварването/ на управляваният товарен автомобил от страна на жалбоподателя на процесната дата и място, като констатирали посочените в акта стойности. Измерването било извършено с електронна везна за натоварването и с ролетка за разстоянието между осите. Акта бил съставен на място и връчен лично на водача, без подадени възражения от негова страна, след като установили, че процесното МПС се управлява /движи/ при извършван превоз на товар, в условията на специално ползване на пътищата, без да има разрешение за това.
Управлението на описаното ППС в акта и НП, от страна на жалбоподателя и при процесната проверка, се потвърждава и с приложени към преписката документи за управление на МПС на водача, а именно: пътен лист за процесната дата, от който е видно, че процесното МПС е управлявано 2 по маршрут с.Б....П....-с.Б.....на 15.12.2022г. от водача Д., както и експедиционна бележка №1100010858/15.12.2022г., в която е записано, че с процесното МПС се превозва 31 340 тона асфалт .
Извършеното при проверката измерване от страна на свидетелите Й..... и З. и резултатите от него е онагледено в нарочен Протокол от 15.12.2022г.
/л.16 от делото/.
Санкционният орган представи по делото и доказателства за въвеждане в експлоатация и проверка за техническа изправност преди процесната дата на ползваните електронна везна при процесната проверка/ към 19.04.2016г. /, ведно с Декларация за съответствие на това техническо средство и Заявление за проверка на техническата й изправност от 20.06.2022г., както и сертификат за съответствие на ползваната при проверката джобна ролетка от дата 06.07.2018г.
Материалната компетентност на издателя на НП се удостоверява в процеса с представени Заповед №РД-11-246/31.03.2022г. на Председателя на УС на Съвета на Агенция „Пътна инфраструктура“ . Със Заповед №РД-11247/31.03.2022г. на същият орган, на свидетеля П. , в качеството му на „ инспектор“ при санкционният орган, е възложен контрола по Републиканската пътна мрежа, като за този свидетел се представя и Протокол за проведено обучение от 30.08.2019г. , за работа с мобилна везна и поосово измерване на ППС.
С изпратено писмо до БлРС на 30.10.2023г. на фирма „Агромах продакшънс“ЕООД, че посоченото в МПС в обжалваното НП е негова собственост но не може да посочи за каква дейност е ползвано към 15.12.2022г. От своя страна фирма „Грома Холд“ЕООД от 30.10.2023г. уведомява съда, че процесното МПС се ползва то тях като лизингополучател по принцип, но към дата 15.12.2022г. е предоставено за ползване от фирма „Бул строй груп ИГ“ЕООД за превоз на строителни материали /пясък, асфалт, трошен камък и други/. Посочените обстоятелства от фирма „Грома холд“ЕООД се потвърждават и от писмо на СДВР от 30.10.2023г. по регистъра за собственост на процесното МПС.
Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните писмени доказателства и показанията на свидетелите по акта П. и З. .
При тези фактически дадености, съдът намира, че законосъобразно с 3 обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл. 8, ал.2 и ал.1 и вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган по смисъла на чл. 56, ал.3, т.1, предл.1-во, във вр. с ал.1 от Закона за пътищата, за което по делото се представиха нарочни заповеди за надлежно упълномощаване на процесният издател. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 на ЗАНН, като същите са и надлежно връчени на жалбоподателя. В тях се съдържат и всички изискуеми се и задължителни реквизити по чл. 42 и респ. по чл.57 от ЗАНН като ясно и недвусмислено са посочени : дата и място на издаването им и длъжностно лице – издател, дата и място на констатиране на нарушението и на извършването му, обстоятелства и начин при които е извършено нарушението, правна квалификация на последното и доказателства, с които се установява.
Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно и възраженията на защитата в обратна насока са неоснователни , след като няма липсващи задължителни реквизити в обжалваният акт, нито пък противоречие в неговото обстоятелствено съдържание и санкционна част .
Наред с горното, съдът констатира, че със събраните по делото доказателства в процеса се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ , предл.2 от от Закона за пътищата, във връзка с чл.8, ал.2 и ал., и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно нормата на чл. чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ , предл.2 от от Закона за пътищата, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Понятието „Специално ползване на пътищата" е пояснено от своя страна в т.8 на ДР към ЗП и според това определение, такова ползване на пътищата е 4 налице, когато те се използват за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.
Съгласно чл. 3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и респ. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Така според чл.6, т.5, б.“в“ от Наредбата, моторно превозно средство като процесното с четири оси с две управляеми оси е с допустима маса от 32 тона, според чл. 7, ал.1, т.5 б.“в“ от същата Наредба, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с маса в посочените рамки на чл.6, е до 18 т./19т/ като сума от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средства, при разстоянието между осите от 1,3 м, включително до 1,8 м
В казуса се установи, че при процесната проверка и направено измерване на място на управляваното от жалбоподателя ППС, с технически средства електронна везна и ролетка, от страна на свидетелите П. и З. са констатирали, че процесното МПС е било с маса от 31.3400т по експедиционна бележка за превозван товар, разстоянието измерено между двете задвижващи оси е било от 1.36 м., а сумата от натоварването на ос е било общо от 28 000 тона , при максимално допустимо натоварване по чл. 7, ал.1 т.5 от Наредбата до 19 тона. Следователно, налице е превишение в това натоварване от 9.600 тона, както правилно са констатирали и проверяващите лица.В такава хипотеза управляваното от жалбоподателя ППС се счита за тежко такова по смисъла на чл. 8, ал.2, вр. с ал.1 от Наредба №11, а движението на такова ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата след издаване на разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на такова
5 разрешително, собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи, движението на такова ППС и съгласуването се извършва върху самото разрешително.
Следователно макар и разрешителното да се издава на собственика на ППС, който в казуса е безспорно, че не е водача Д. а трето, неучастващо по делото лице “Агромах пръдакшънс“ЕООД, то движението на такова МПС по пътищата на страната може да се осъществява и от водач -ФЛ, какъвто е процесният жалбоподател, поради което и възражението на защитата , че Д. не може да е субект на такова деяние се явява неоснователно.
При управление и движението на процесното МПС, което е било тежко такова по смисъла на чл. 3, т.2 от Наредбата и за него е било в сила изискването на чл. 8, ал.2,вр. с ал.1 от Наредбата за предварително издадено разрешително за такова движение , съгласувано между собственика и компетентният орган на МВР, защото то е било и в режим на „специално ползване на пътищата“, на процесната дата и място именно жалбоподателят в процесният казус се явява нарушител на нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б.“А“, предл.2 от Закона за движение по пътищата, след като се е движел с това МПС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, без такова разрешително.