Определение № 23261 от 24.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23261 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110145552 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 293233/04.09.2025 г., уточнена с молба с вх. № 326986/08.10.2025 г. от П. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, чрез адв. И. С. К., член на САК, личен номер *, със съдебен адрес: гр. София, район „По*, срещу Я. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Ко*, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация, с които ответникът Я. М. М., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на ищеца П. В. К., ЕГН **********, сумите, както следва:

1. чл.79, ал.1 вр. чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД вр. чл.12 от предварителен договор за покупко-продажба на жилище, з а сумата в размер на 4600.00 евро (четири хиляди и шестстотин евро), представляваща дадена от ищеца на ответника като депозит (задатък, капаро) по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.06.2024 г., сключен между страните, който договор е прекратен от ищеца с волеизявление, обективирано в исковата молба, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (04.09.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.92 ЗЗД за сумата в размер на 4600.00 евро (четири хиляди и шестстотин евро), представляваща неустойка, компенсаторно

1 обезщетение, за прекратяване на предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 22.06.2024 г., дължима на основание чл.

12 от договора, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (04.09.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.06.2024 г., по който ответникът, в качеството му на продавач, се задължил да прехвърли на ищеца, в качеството на последния на купувач, собствеността на масивна къща, находяща се във вилна зона на гр. Неа Миханиона, област Солун, Република Гърция, със застроена площ от 40 кв. м. и с дворното място, върху което е построен недвижимият имот, с площ от 260 кв. м., като по договора е уговорена продажна цена в размер от 44000 евро.

Ищецът твърди, че в деня на сключване на предварителния договор в изпълнение на задължението си по чл. 2, б. „а“ от договора заплатил на ответника сумата от сумата от 4600 евро (четири хиляди и шестстотин евро), като договорът служел за разписка за получаването на сумата. Поддържа, че съгласно клаузата на чл. 3 от предварителния договор страните се задължили да сключат окончателен договор под формата на нотариален акт в срок до 15.09.2024 г. пред нотариус в гр. Солун, Република Гърция.

Твърди, че в чл. 12, изр. второ от договора е посочено, че продавачът декларирал, че е единствен законен собственик на продавания недвижим имот, като в случай че последното обстоятелство се окаже невярно, купувачът имал право едностранно да развали предварителния договор и ведно с това да получи обратно платеното в капаро в размер на 4 600 евро, както и да получи неустойка при разваляне на договора в размер на платеното капаро от 4 600 евро. Съгласно изрично предвиденото в чл. 15 от предварителния договор, страните уговорили, че приложимото към него право е българското. Твърди, че на 29.07.2024 г. ищецът и семейството му пристигнали Гърция и извършили оглед на имота. Поради обстоятелството, че ответникът не представил на ищеца каквито и да е документи относно имота, ищецът ангажирал адвокат, който потвърдил, че ответникът не притежава валидни документи да е собственик на недвижимия имот.

Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли на ищеца правото на собственост по отношение на описания имот, предмет на 2 предварителния договор, в уговорения в договора срок, включително и към сезиране на съда ищецът е изгубил интерес от изпълнението на процесния предварителен договор и изпълнение за него е безполезно. Ищецът твърди, че е отправил многократно искания към ответника, но същият не прехвърлил имота, така и не заплатил обезщетение за неизпълнение на договора. Поради това ищецът отправя с исковата молба до ответника изявление за разваляне на предварителния договора, на основание чл. 12 от договора. Поддържа, че с разваляне на договора за ищеца възниква правото да получи обратно платеното в капаро в размер на 4 600 евро, както и неустойка при разваляне на договора в размер на платеното капаро - 4 600 евро, с оглед на което претендира посочените вземания, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане

В допълнителна молба уточнява, че договорът е прекратен по вина на Я.

М. М., тъй като се установило, че същият не е собственик на процесния имот.

Развалянето е било предвидено в чл.12 от договора. Позовава се, че заплатената капаро подлежи на връщане, на основание чл.12 от договора, в който е предвидено е неустойка. При условията на евентуалност твърди, че предявява иска по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: BG30STSA*.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.06.2024 г.; 2.

Адвокатско пълномощно от 01.09.2025 г.; 3. Договор за правна помощ от 01.09.2025 г.; 4.

Документ за платена държавна такса.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Оспорва автентичността на предварителния договор и получател в разписката за връчване от 24.09.2024 г. Оспорва ответникът да не е бил собственик на процесния имот, поради което не се е сбъднало условието за правото на прекратяване на договора. Твърди, че ответникът при сключването на предварителния договор е представил додумент за собственост, поради което е доказана собствеността. Твърди, че не е била налице предпоставката по чл.87 ЗЗД за прекратяване на договора, включително и за подходящ срок чл.87, ал.2 ЗЗД. Ищецът не е бил изправна страна по смисъла на чл.90 ЗЗД. Твърди, че сумата от 4 600 евро не представлява задатък. Твърди, че сумата не е 3 предадена, тъй като формулировката е в бъдеще време. Твърди, че не е допустимо едновременно да се иска връщане на капаро и неустойка на едно и също неизпълнение. Твърди, че не могат да се кумулират задатък в наказателната му функция по чл.93, ал.2 ЗЗД и неустойка по чл.92 ЗЗД, тъй като има едно и също неизпълнение. Твърди, че чл.12 от договора е лишен от самостоятелно основание. Оспорва евентуалните искове. Твърди, че претендираната неустойка е нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и води до неоснователно обогатяване. Твърди, че неустойката е прекомерна. Оспорва началния момент на законната лихва, тъй като не може да е преди прекратяване на договора.

Моли съда да отхвърли исковете.

Моли да се назначи съдебно-графологична експертиза, при условията на евентуалност.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. И. С. К., с представителна власт пред всички съдебни инстанции (л. 7 от делото).

Ответникът се представлява от особен представител адвокат О. Н. Н., със съдебен адрес: г*, тел. **********, назначен с Определение № 16461 / 29.04.2026 г.

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Защитаваният материален интерес по всеки един от исковете е 4 600 евро или общо 9200 евро.

В процесния случай, цената на исковете е 9200.00 евро /с левова равностойност от 17993.64 лева/, поради което държавната такса е в размер на 4

719.75 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л. 4 от делото).

По редовността на ИМ и доклада

Съдът приема, че исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по чл.146 ГПК.

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По производството по чл.193 ГПК

Ответникът е направил в срока по чл.131 ГПК оспорване на авторството на предварителния договор и разписката от 22.06.2024 г., представена от ищеца.

На основание чл.193, ал.2 ГПК следва да се открие производство, само ако ищецът се позове, че ще се ползва от тези доказателства.

И двата документа – договор и разписка са частни диспозитивни документи, поради което няма как да се оспори тяхното съдържание, т.е. материалната доказателствена сила, тъй като те нямат такава. То могат да бъдат истински или неистински, т.е. да се оспори само формалната им доказателствена сила – авторството.

Вабър кореспонденцията носи подписа на ответника, поради което на основание чл.193, ал.3 ГПК тежестта на доказване е на ответника.

Тъй като ответникът се представлява от особен представител, разноските следва да бъдат поети от ищеца, на основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК.

Следва да се разпредели доказателствена тежест и да се дадат указания по чл.146, ал.2 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по 5 производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.