Решение № 2398 от 05.06.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2398

Хасково, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20267260700378 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „БМК Перник“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], *, представлявано от управителя Р. В. – М., подадена чрез пълномощник адв. М. Б. от АК-Бургас, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С4869-0164695/02.03.2026г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се отбелязва, че заповедта противоречи на разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, тъй като била необоснована по отношение на срока, за който е приложена мярката, като по този начин бил нарушен принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК. На следващо място се възразява, че дружеството вече е санкционирано с издадено наказателно постановление, за същото описано в заповедта нарушение, поради което се настоява да бъде приложена практиката на СЕС по дело С-97/2021г. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ София, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на жалбата в депозирано по делото, чрез процесуален представител становище.

Административен съд - Хасково намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

На 17.12.2025г. е извършена проверка от служители на Главна дирекция „Фискален контрол“, ОД-София на търговски обект- склад за млечни продукти, находящ се в [населено място], стопанисван от „БМК Перник“ ЕООД, за която е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0164695/17.12.2025г. (л.74 от делото).

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С4869-0164695/02.03.2026г. на началник отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на „БМК Перник“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, за това, че при извършена контролна покупка на 24 бр. айран „Народен дар“ 400 гр., на обща стойност 21.60 лв., платени в брой в 8:00ч. на 17.12.2025г. от А. В. Т. – инспектор по приходите, не е издадена фискална касова бележка от фискално устройство модел „Datecs“, с индивидуален номер № [рег. номер] и фискална памет 02766475. Отчетен е КЛЕН за дата 17.12.2025г., от който е видно, че горепосоченото плащане не е отразено като ригистрирано чрез издаване на фискална касова бележка, нито касова бележка от кочан. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.03.2026г.

За така констатираното нарушение на дружеството е съставен и Акт за установяване на административно нарушение AN № [рег. номер]/18.12.2025г. (л.83-85 от делото), за това, че при извършена проверка на 17.12.2025г. в стопанисвания от търговеца обект - склад за млечни продукти, находящ се в [населено място], след контролна покупна на 24 бр. айран „Народен дар“ на обща стойност 21.60 лв., заплатени в брой в 08:00 часа, не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство.

Въз основа на посочения по-горе АУАН е издадено и Наказателно постановление № 871585- [рег. номер]/20.01.2026г. (л. 72 от делото), с което за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „БМК Перник“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 700 евро. Наказателното постановление не е влязло в законна сила, като същото е обжалвано по съдебен ред.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С4869-0164695/02.03.2026г. на началник отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, представляваща индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съответно, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Не е налице неяснота относно субекта, на който се налага ПАМ, респ. липсата на адресат на същата. Задължението по чл.118, ал. 1 ЗДДС, съответно по чл.25 от Наредба № Н-18, има за адресат лицето, което осъществява търговска дейност посредством обекта, като в настоящия случай това е „БМК Перник“ ЕООД, на който търговец е наложена ПАМ, като в случая е без значение кое е виновното физическо лице, неиздало изискващата се касова бележка.

В оспорената заповед, се съдържа ясно и коректно описание на фактическите основания, което осигурява възможност както адресата да разбере за какво точно му е наложена ПАМ, така и на съда, да извърши преценка на законосъобразността на заповедта.

В случая са налице и материалноправните предпоставка за налагане на процесната ПАМ, които са коректно посочени в заповедта, а именно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Въпреки изложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не стават ясни мотивите на административния орган да определи именно 14-дневен срок на наложената ПАМ.

За да се приеме, че законосъобразно е определен срокът на наложената ПАМ, трябва във всеки отделен случай конкретно да се обоснове избраната продължителност на запечатването, като при това тя трябва да е такава, че с нея да не се нарушава предвидения в чл.6 от АПК принцип за съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Целите, които следва да се постигнат с налагането на ПАМ, са предвидени в чл.22 от ЗАНН, като те могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил този максимален срок, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е равен на почти половината от нормативно установения.

В случая, определеният 14-дневен срок за запечатване на обекта е мотивиран с общи бланкетни мотиви – като настъпване на негативни последици за фиска, поради неотчитане на приходи, отклонение от данъчното облагане, начина и вида на организиране на отчетността, организацията на работа при търговеца, които биха били относими към всяко нарушение от посочения вид, както и към всяка продължителност на срока на действие на мярката. От изложените мотиви не става ясно как е била формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респективно кои конкретни обстоятелства са били от значение при тази преценката. В тази връзка, в зависимост от обстоятелството, че видът и начинът на организиране на дейността на търговеца не са били описани, то направените констатации не биха могли да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда. Следва да се посочи, че наличието в търговския обект на регистрирано ФУ предполага, че е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги, поради което запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на „организация“. Също така, в заповедта не се сочи, че при извършената проверка на място е установена касова разлика, която да обоснове извода, че дружеството действително е извършило и други продажби, които не е отчело. Ето защо, не може да се приеме, че е правилен извода на органа по приходите, че е създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство и води до укриване на приходи, съответно до отклонение от данъчно облагане, тъй като той остава изолиран от фактическите констатации. В този смисъл, по делото не се твърди и не се установява търговеца да е извършвал други административни нарушения на данъчното законодателство, за да се приеме, че този извод се базира на конкретни факти. Отделно от изложеното следва да се отбележи и че доколкото превенцията е цел на мярката, тя също е неотносима към избора на срока за прилагането.

След като, административният орган не се е позовал и на никакви конкретни факти, които да са относими към други подобни случаи на нарушения в обекта по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, изцяло несъответстващ на данните по преписката е и изводът му, че „срокът на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца“.

Видно от изложеното, посочените в заповедта мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ необосновават определената продължителност на запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до него. Това води до извода, че определяйки необоснована висока продължителност на срока на ПАМ, административният орган е нарушил изискването на чл.6, ал.5 АПК да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Вредите за търговеца безсъмнено ще бъдат свързани с пропуснати имуществени ползи от продажбите в 14-дневния период на запечатване на търговския обект, поради което не би следвало да се определя срок на ПАМ по-дълъг от конкретно необходимия за да се постигнат целените правни последици.

В допълнение на изложеното, следва да се има предвид и че налагането на процесната ПАМ е несъразмерно, тъй като за същото нарушени е издадено и Наказателно постановление № 871585- [рег. номер]/20.01.2026г. (л. 72 от делото), с което за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „БМК Перник“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 700 евро.

Съгласно постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на чл. 2 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата, съгласно което "никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.).