Определение № 1725 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1604/2024
- Вид
- Определение № 1725
- Подписан
- 26.06.2024
- В сила
- 26.06.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева
Цитирани разпоредби
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417,ал.1,т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1725 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501604 по описа за 2024 година
Образувано по въззивна частна жалба на "Ей Уан Вижън" ЕООД, ЕИК 202047351, чрез пълномощника му адвокат В. В., срещу Разпореждане №12734/26.04.2024 г. постановено по ч. гр. д. № 6781/2024 г. по описа на Районен съдПловдив, VII гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А. И. Д., ЕГН: ********** за сумата от 2763,81 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 04.04.2023 г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на отсрещната страна. Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:
Заповедният съд е бил сезиран със заявление по чл.417,ал.1,т.10 от ГПК, подадено от „ Ей Уан Вижън" ЕООД, ЕИК 202047351, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А. И. Д., за сумата от 2763,81 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 04.04.2023 г. за сумата от 3072 лева, с падеж на предявяване, предявен за плащане на 18.10.2023 г., които права по ценната книга на 10.01.2024 г. са прехвърлени от поемателя ”Кредит Тайм ”ЕООД на джиратаря- заявител "Ей Уан Вижън" ЕООД ,удостоверено чрез подпис върху гърба на ценната книга. С разпореждане № 11854 от 18.04.2024 г., постановено по горепосоченото дело, заповедният съд е оставил заявлението без движение и е указал на заявителя в тридневен срок да представи договора, за обезпечаването на който е издаден процесния запис на заповед. С молба от 24.04.2024г. заявителят е уведомил заповедния съд, че не му е известно записа за заповед да е издаден във връзка с 1 каузално правоотношение и не разполага с договор за потребителски кредит, а между страните е налице само абстрактна правна сделка запис на заповед и само въз основа на него се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление, като е приел, че тъй като процесният запис на заповед е издаден от физическо лице, то той е съставен по повод сключен потребителски договор. До този извод съдът е достигнал след служебно изготвена справка от Електронния търговски регистър за предмета на дейност на дружеството поемател, а именно -отпускане на заеми, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, придобиване на вземания по кредити и други форми на финансиране, финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция и всякаква друга дейност, разрешена от Закона за кредитните институции и БНБ. Тъй като заявителят не представил по делото потребителският договор , то заповедният съд не би могъл да изпълни задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК за проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за неправилно. С разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 и чл. 419, ал. 3 от ГПК е въведено задължение за съда да извърши проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори и съответно да откаже издаването на заповед за задължения почиващи на такива клаузи. Във връзка с така разписаните задължение е въведено изискването в чл.
417, т. 10 от ГПК когато ценната книга обезпечава потребителски договор да се представи договора и др. книжа към него. Следователно, въпреки че заявлението е депозирано въз основа на запис на заповед, ако той обезпечава потребителски договор, заявителят следва да конкретизира всяка дължима сума по този договор поотделно (главница, лихва, такса, разноски, неустойка и др.). В настоящия случай и съгласно изричното изявление на кредитора претендираното по делото вземане не произтича от друг вид договор, а от запис на заповед - абстрактна сделка , при която наличието на основание за издаването не е елемент от фактическия й състав. В този случай заповедният съд дължи единствено проверката на редовността на представената ценна книга съобразно критериите, уредени в нормата на чл. 418, ал.2 от ГПК и ТР № 1/28.12.2005г. по тълк. Д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС, които в настоящия казус са изпълнени. Въпросите дали абстрактната правна сделка има каузално основание и какво е то, следва да се обсъждат в производството по чл. 422 от ГПК ако има съответно възражение от страните – респективно от страна на длъжника, а не служебно от съда, както е посочено в мотивите на т. 17 от ТР № 4/18.06.14г. по търк. Д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС.
По горните мотиви настоящият въззивен състав намира за неправилен обжалвания съдебен акт, с който заповедният съд на процесуално основание е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление, поради непредставяне на потребителски договор сключен с длъжника, и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, на частния жалбоподател се дължат разноски за платена държавна такса за въззивното производство, които следва да бъдат присъдени със заповедта за изпълнение от Пловдивския районен съд, разрешаващ спора по същество.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
О Т М Е Н Я Разпореждане №12734/26.04.2024 г. постановено по ч. гр. д. № 6781/ 2024г. по описа на Районен съд- Пловдив.
ВРЪЩА делото на РС- Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3