Решение № 76 от 10.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Стара Загора, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20245500500655 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 765/23.08.2024 г. по гр. д. № 3320/2023 г. на Районен съд – Стара Загора, I I граждански състав, са частично уважени предявените от ищците В. З. З., ЕГН **********, И. С. К., ЕГН **********, И. К. И., ЕГН **********, М. К. Г., ЕГН ********** и Д. И. Ж., ЕГН **********, срещу Община С.З. субективно и обективно съединени положителни установителни петиторни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като съдът е признал за установено по отношение на ответника, че ищцте са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 478 кв. м., защрихована в червено, попадаща в имот № 488 по плана от 1936 г. на с. К. – по контур между т. 13, т. 18, т. 17, т. 26, т. 3, т. 25, до т. 13 по скица – приложение № 2 към СТЕ, която скица се счита за неразделна част от решението, от УПИ VIIIобщински в кв. 24 по плана на с. К., одобрен със Заповед № 742/17.06.1983 г., целият с площ от 768 кв. м., при граници на имота: от североизток-улица между о.т. 110-111-112, от югоизток: УПИ IX-общински, от югозапад: улица – тупик с о.т. 114-115, от северозапад – УПИ VII-358 и улица – тупик с о.т. 114115, попадащ върху незастроената част от имот с планоснимачен номер 488/1936 г., на основание наследяване и земеделска реституция, като исковете са отхвърлени като неоснователни за разликата над признатите 478 кв. м. до пълния предявен размер 768 кв.м. С решението са отхвърлени изцяло като неоснователни и предявените срещу Община С.З. положителни установителни петиторни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за 1 признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследяване, реституция и давност на недвижим имот, представляващ УПИ IX-общински, находащ се в кв. 24 по плана от 1983 г. на с. К., ***, с площ 930 кв.м., при граници: от североизток – улица с о.т.

111-112-113, от югоизток – УПИ X-общински, от югозапад – улица с о.т. 115114, от северозапад – УПИ VIII-общински, попадащ върху част от имот с планоснимачен номер 488 по плана на с. К. от 1936 г.

Ищците са обжалвали решението в частта, в която предявените от тях евентуални искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото им на собственост на основание изтекла придобивна давност са отхвърлени като неоснователни. Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Считат за неправилни изводите на съда относно липсата на изтекла в полза на ищците придобивна давност. Сочат, че ответната страна не е оспорила твърдението, че процесните имоти са били отчуждени през 1983 г. за строителни мероприятия, които не са били извършени. Навеждат довод, че имотите не са включвани в ТКЗС, а обстоятелството, че е проведена процедура по възстановяване собствеността по реда на ППЗСПЗЗ не значи, че имотът е земеделски. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че придобивна давност в полза на ищците започва да тече от влизане в сила на решение № 15423/10.09.2003 г. на ОЗСГС.З.. Имотите са били отчуждени през 1983 г. и за тях е било учредено право на строеж за трети лица, което не е било реализирано, като от очуждаването им до настоящия момент същите се намират във владение на ищците и техните наследодатели. Доколкото в случая давностното владение на ищците, включително присъединеното такова по реда на чл. 82 ЗС, е продължило повече от 10 години, то същите са придобили имотите на основание чл. 79 ЗС.

Предвид изложеното, молят решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете да бъдат уважени. Въззивниците претендират присъждане на сторените в настоящото съдебно производство разноски.

Въззиваемата страна - Община С.З. не е подала в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

Решението не е обжалвано от страните в частта, в която съдът се е произнесъл по главния установителен иск за собственост на основание наследяване и земеделска реституция, поради което в тази част решението е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като 2 по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Районен съд – Стара Загора е сезиран с обективно и субективно съединени положителни установителни петиторни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Във връзка с предявените евентуални искове, предмет на настоящото въззивно производство, в исковата молба, уточнена в проведеното по гр. д. № 3320/2023 г. на Районен съд – Стара Загора о.с.з от 19.12.2023 г., се твърди, че процесните имоти – УПИ VIII и УПИ IX по плана на селото, одобрен със заповед № 742/17.06.1983 г., са били отчуждени през 1983 г. за строителни мероприятия, които не са били извършени. Посочва се, че общият наследодател К.И.К.. и наследниците му са упражнявали непрекъснато владение върху имотите от момента на отчуждаването до предявяване на исковата молба. Въпреки че имотите са били одържавени, а впоследствие са преминали в собственост на общината, ищците са придобили същите по давност, тъй като са продължили да го владеят и след отмяната на мораториума, въведен с установен с § 1 ЗР на ЗДЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./.

Предвид изложеното, ищците молят съда, в случай че отхвърли главните петиторни искове за признаването им за собственици на основание земеделска реституция и наследяване, да уважи евентуално съединените с тях искове с основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че в случая е била проведена процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като за част от заявения за възстановяване имот, обхващаща отчасти площта на процесния имот УПИ VIII - общински в кв.24 в с. К., е възстановено правото на собственост, а за друга част е отказано - за процесния УПИ IX - общински в кв. 24 в с. К..

Съдът е приел, че за имот УПИ VIII е съставен акт за държавна собственост от 04.11.1986 г., като имотът е актуван въз основа на заповед № 742/17.07.1983 г., отстъпено е правото на строеж върху държавното дворно място с договор от 08.05.1989 г. на П.Й.Г., като са заплатени неговата стойност и режийни разноски. Със заповед № 348 от 10.05.2007 г. на Областния управител имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост - с посочено основание съгласно § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС - преминал в собственост на Община С.З., тъй като е отреден за жилищно строителство.

Съставен е АЧОС от 22.06.2007 г., поправен с АЧОС от 06.02.2019 г.

След решение на Общински съвет за прогласяване погасено по давност отстъпеното право на строеж, със заповед на кмета Общината е възстановила владението си върху недвижимия имот. Строителството в мястото не е осъществено, като правото на строеж е погасено, издадена е заповед за възстановяване на владението от Община С.З., надлежно съобщена на всички заинтересовани страни чрез обявление и изрично съобщение до П.Й.Г.. В 3 частта от имот план. № 488 по плана на с. К. от 1936 г., обхваната от УПИ VIII общ. в кв.24 не е установено започване на реализация на отстъпеното право на строеж. Имотът не е обхванат и от мероприятие, съставляващо пречка за реституцията по чл. 10б от ЗСПЗЗ. След приемане на ЗОС до момента на приключване на реституционната процедура с влязло в законна сила решение имотът е бил общинска собственост по силата на закона - като незастроена част от имот, отреден за жилищно строителство, попадащ в строителните граници на населеното място с. К.. Към момента на възстановяване на правото на собственост към 10.09.2003 г. не са били налице правоизключващи факти, изразяващи се в реализирано строителство, респ. друго обществено мероприятие, което да прави съответната част от имота невъзможна за реална реституция на бившите собственици. С оглед изложеното предявеният иск за собственост, касаещ имот УПИ VIIIобщ. в кв.24 по плана на с. К. от 1983 г. следва да бъде уважен до размера на 478 кв. м., очертани по скицатаприложение № 2 към заключението на вещото лице по контура, очертаващ частта от имот VIII-общински, защрихована в червено, попадаща в имот № 488 по плана от 1936 г. на с. К. - по контур между точки т. 13, т. 18, т. 17, т. 26, т. 3, т. 25, т. 13 - с площ от 478 кв. м., като в останалата част до размера на търсените за признаване 768 кв. м. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът е приел, че за имот УПИ IX-общински в кв.24 по плана на с. К., Община С.З., е съставен АДС от 17.01.1984 г., като имотът е актуван въз основа на Заповед № 742/17.07.1983 г., отстъпено е правото на строеж върху държавното дворно място с договор от 19.11.1987 г. на М.Р. К., като са заплатени неговата стойност и режийни разноски. Отстъпеното право на строеж е било като обезщетение за отчужден имот в с. К. на бащата на приобретателя на правото – Р.К.С.. Поради извършено строителство е отказано възстановяването на имота на наследниците на собственика преди колективизацията, като и в тази му част решението на административния орган е необжалвано и е влязло в законна сила. Имотът не е бил вписан в актовите книги за държавна собственост, като за него е съставен АЧОС от 14.03.2012 г.

Съдът е приел за установено по делото, че процесните имоти към момента на обобществяването им са представлявали по своето предназначение земеделска земя. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализацията и затова то има конститутивно действие. От този момент възниква собствеността в имуществената сфера на правоимащия, поради което преди този момент е невъзможно да тече придобивна давност. Придобивна давност по отношение на имот УПИ IX-общински в кв.24 по плана на с. К. може да започне да тече от момента на влизане в законна сила на решение № 15423/10.09.2003 г. на ОСЗГ-С.З. /съобщено на заявителя на 19.09.2003 г./ - т.е. най-рано на 03.10.2003 г. За периода 31.05.2006 г.-30.12.2017 г. и 20.01.2018 г.07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска 4 собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум, въведен с § 1, ал. 1 от ЗД към ЗС, като същата започва да тече с влизане в сила на РКС на 08.03.2022 г. Придобивна давност върху процесния имот в случая може да тече само за периодите от 03.10.2003 г. до 30.05.2006 г.; от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. и след 08.03.2022 г. до завеждане на исковата молба в съда на 08.08.2023 г. - по-малко от 4 години и два месеца - срок, недостатъчен за придобИ.е на имот частна общинска собственост по давност.

Следователно искът за признаване на установено, че ищците са собственици на имот УПИ IX-общински, целият с площ от 930кв.метра - по реституция и наследствено правоприемство и по давностно владение е неснователен.

Настоящият съдебен състав счита, че чрез предявените при условия на евентуалност петиторни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищците искат от съда да признае за установено по отношение на ответника, че същите са придобили процесните недвижими имоти на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 1983 г. до 08.08.2023 г. – датата на подаване на исковата молба в съда.

Придобивната давност представлява оригинерно основание за придобИ.е право на собственост, което намира своята правна уредба в чл. 79 ЗС. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно ал. 2, при упражняване на добросъвестно владение - в продължение на 5 години. Според чл. 68 ЗС основните признаци на владението са два - обективен /упражняване на фактическа власт върху вещта/ и субективен /намерение да се държи вещта като своя/.