Решение № 854 от 16.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно административно наказателно дело № 20241100604951 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение № 3028/26.06.2024 г. по НАХД 14944/2023 година на СРС, 104 състав, обвиняемият А. С. М. е признат за виновен в това, че на 01.11.2022 г., около 04.30 часа в гр. София, Студентски град, на ул. „Атанас Манчев“ в района на дискотека Плаза е причинил лека телесна повреда на Й.Е.З., изразяваща се в разкъсно-контузни рани на клепачите на дясното око и кръвоизлив под лигавицата на дясното око, довели до разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди на публично място, без извършителя да е бил провокиран, предизвикан и мотивиран от пострадалия , без установен личен мотив – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във. вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78а от НК СРС е освободил М. като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК първоинстанционният съд го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е НАЛОЖИЛ административно наказания "ГЛОБА" в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А. М. е осъден да заплати по сметка на СДВР сума в размер на 187,20 лева /сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляващи разноски в хода на 1 досъдебното производство, както и сума в размер на 5 /пет/ лева, представляващи такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеното решението е постъпила въззивна жалба от А. М. чрез защитника му – адв. З. В.. В документа се излагат доводи в насока, че присъдата решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закона. Моли се градският съд в този му състав да отмени атакувания съдебен акт, като вместо него постанови нов, оправдателен такъв.

В хода по същество пред настоящата инстанция адв. В. навежда доводи, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отделно от това сочи, че процесното обвинение не е доказано по изискуемия от НПК категоричен начин. В тази връзка според защитата навежда доводи, че не е изяснен механизма на деянието, тъй като показанията на разпитаните свидетели са противоречиви и житейски нелогични. В заключение се посочва, че процесното решение е немотивирано и необосновано, поради което и се моли за опрадателен краен съдебен акт.

Обвиняемият, редовно призован, не се явява

Представителят на държавното обвинение моли съда да остави в сила решението на СРС. Счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява авторството на деянието н, както и вината.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е представена от първостепенния съд. Районният съд е събрал всички допустими, необходими и относими доказателства за откриване на обективната истина. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, факта на извършване на деянието, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е осъществено, както и данни за индивидуализацията на наказанието.

Не са налице съществени процесуални нарушения, които да са констатирани от настоящия съд и да налагат връщане на делото и разглеждане му отново от СРС, на основание чл. 335, ал. 2 НПК.

Решението на проверяваната инстанция е постановено при пълното, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като СГС ще възпроизведе същата, без каквито и да е корекции:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 01.11.2022 г. около 04:30 часа пострадалият Й.Е.З. отишъл в дискотека „Плаза“ находяща се в гр. София, ж.к. „Студентски град“, където пред заведението го посрещнал негов приятел – свид. Д.К.И..

2

Двамата влезли в заведението и отишли при две момичета от училището на свид. Й.Е.З. – свид М.П.М. и свид. И.Р.К..

След около 20-30 минути в дискотеката дошъл обв. А. С. М., който е братовчед на свид. М.П. М. и седнал при цитираните по-горе лица.

Между свид. Й.Е.З. и обв. А. С. М. нямало размяна на реплики и конфликтни ситуации.

Около 05:00 часа всички посочени лица излезли пред дискотеката.

Свид. Й.Е.З. чакал свид. Д.К.И. да си вземе довиждане с приятелите им.

Свидетелят Д.К.И. подал ръка на обв. А. С. М. за довиждане, но М. го изгледал и не се здрависал с него.

Тогава свид. Й.Е.З. го попитал „защо се прави на интересен?“. Обв. А.

С. М. започнал да крещи на свид. Й.Е.З., приближил се към свид. Й.Е.З., докато седял пред дискотеката на саксия и му ударил шамар с дясната ръка по лявата му буза, след което свид. Й.Е.З. станал и също ударил шамар на обв. А.

С. М., но не го уцелил много добре с лявата си ръка, т.к. на дясната си ръка имал гипс поради счупване и носил шина.

Свид. М.П.М. застанала пред двамата и ги разделила.

Свид. Д.К.И. започнал да се разправя с присъединили се момчета, познати на обвиняемия, неустановени в хода на разследването по досъдебното производство, като те започнали да крещят „Хайде едно в едно“.

Свид. Й.Е.З. се притеснил да не набият свид. Д.К.И. и отишъл към тях.

Свид. Й.Е.З. искал да издърпа свид. Д.К.И. и да си тръгнат, но както бил с гръб получил силен удар с ръка в областта на десния му клепач.

Свид. Й.Е.З. се хванал инстинктивно за окото и първоначално е видял кой го е ударил.

Впоследствие свид. Й.Е.З. се изправил и видял обв. А. С. М. да стои най-близо до него, като се приближил, замахнал да удари втори път свид.

Й.Е.З. и двамата се сборичкали.

След това свид. Й.Е.З. и свид. Д.К.И. си тръгнали в посока към спирка на автобуси пред УНСС.

Обв. А. С. М. тръгнал след двете момчета сам и казал на свид. Й.Е.З., че ще го бие с една ръка.

Свид. М.П.М. стояла до свид. Й.Е.З. и казала на обв. А. С. М. да се маха и той си тръгнал.

От десния клепач на свид. Й.Е.З. течала кръв и окото му започнало да се подува.

Свид. Й.Е.З. слязъл от автобус в близост до телевизионната кула в гр.

София и оттам се обадил на свой приятел, който с кола го закарал до УМБАЛ „Н.И.Пирогов“, където му била оказана медицинска помощ.

А. С. М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

3

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, оценени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК и проверените в хода на съдебното следствие. От събраните по делото доказателства може да се формира вътрешно убеждение у настоящия съд относно авторството и вината на деянието от обвиняемия, но за пълнота на изложението, настоящият съд следва да изложи свои анализ на доказателствата.

В мотивите на контролираната съдебна инстанция правилно са оценени показанията на свид. Й.М.. Настоящият състав приема същите за еднопосочни, логични, последователни и не съдържащи съществени противоречия, поставящи под съмнение правдивостта на показанията му, нито стремеж на свидетеля към изопачаване на действително протеклите събития. Независимо, че същият е пострадал от престъплението, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме наличието на тенденциозност или предубеденост в изнесените от свидетеля фактически обстоятелства и автоматично да доведе до компрометиране на показанията му. От съда се изисква единствено при осъществяване на дейността си по анализ на доказателствата да прецени същите с изискуемата критичност и през призмата на цялостния доказателствен материал. Именно пълния, задълбочен и всестранен анализ на коментираното гласно доказателствено средство позволи на съдебния състав да установи по делото правнорелевантни факти, непосредствено изясняващи основния факт, предмет на доказване по делото, а именно какъв е механизма на осъщественото посегателство, кои са лицата, присъствали на инкриминираните събития и къде точно е осъществено инкриминираното деяние. Заявеното от свидетеля в тази връзка на пълно кореспондира и с разказа на свид. Д.К., а също и косвено относно местоположението и присъствалите лица се потвърждава и от разказите на свид. М. М.а и свид. И.К.. Съдът не намери основание да счете процесните гласни доказателствени средства за недостоверни, поради което и ги постави в основата на своите фактически изводи.

За напълно акуратни СГС намира и изводите на СРС касателно депозираните от свидетелите М. М.а и И.К. показания. Обсъжданите са познати както на пострадалия, така и на обвиняемия, които са се намирали в компанията на А. М. и Й.М. в процесната нощ. Макар да се забелязва известна липса на спомен досежно конкретни факти и обстоятелства относими към предмета на делото, то същата според настоящия съдебен състав се явява житейски логична пред изминалия период от време, а също и поради обстоятелството, че свидетелите са употребили алкохол в нощта на 01.11.2022 г. Ето защо съдът приема, че тези гласни доказателствени средства корелират с останалите обективни находки по делото, коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства досежно времето и мястото.

Ето защо и СГС намира, че в съответствие с правилата на доказателственото право, първостепенният съд правилно е кредитирал същите и следователно ги е поставил в основата на фактическите си изводи.

4

Съдът напълно кредитира заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза (СМЕ) като намира същата за пълна, обоснована и обективна. От нея се установи, че на свид. М. е причинено следното увреждане: разкъсано контузни рани на клепачите на дясното око и кръвоизлив под лигавицата на дясното око. Описаното е причинило на свидетеля временно разстройство на здравето неопасно за живота. Описаното е причинено на М. по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, каквато може да бъде и свитата в юмрук човешка ръка поради което и отговаря по вид и размер да са причинени от описания механизъм.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА НПК. За този вид диференцирана процедура е характерно отклонението от принципа за непосредственост (чл. 18 НПК) в съдебната фаза. Не е задължително да се разгърне съдебно следствие и да се събират повторно доказателства, които са били събрани в хода на досъдебното производство. Съдът ги ползва директно, стига да са били събрани при спазване на процесуалния ред. Това означава, че в това производство е възможно отклонение от непосредствеността, но не и по отношение на изискванията за допустимост и валидност на доказателствените материали.

Преценка за събиране на доказателства се налага от принципа за разкриване на обективната истина (чл. 13 НПК). Допустимо е разпит или преразпит на свидетели, чиито разпит е бил повърхностен или недостатъчно информативен.

Допустимо е събиране и на нови доказателства. Във въззивното производство съдът може да събира нови доказателства както служебно, така и и по искане на страните, като има всички правомощия по чл. 334 НПК. Но съдът е ограничен в рамките на фактическите положения, изложени в постановлението на основание чл. 378, ал. 3 НПК (т. 11 от ППВС № 7 от 4.11.1985 г. по н. д. № 4/1985 г. и т. 42 ТР № 1/24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 на ОСНК на ВКС).

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Настоящата инстанция намира, че въз основа на констатираната фактическа обстановка и след мотивирано обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние, първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е признал обвиняемият за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т.

12, във вр. с чл. 130, ал.1 от НК

При така установеното от фактическа страна, съставът на СГС намира за правилни направените от първоинстанционният съд правни изводи, за това че подсъдимият с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, като на 01.11.2022 г., около 04.30 часа в гр. София, Студентски град, на ул. „Атанас Манчев“ в района на дискотека Плаза е причинил лека телесна повреда на Й.Е.З., изразяваща се в разкъсно-контузни рани на клепачите на дясното око и кръвоизлив под лигавицата на дясното око, довели до 5 разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди на публично място, без извършителя да е бил провокиран, предизвикан и мотивиран от пострадалия , без установен личен мотив