Решение № 774 от 17.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. П., 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220104327 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от С. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ***, чрез адвокат Е. А. А.- В. от АК П., с адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. Б., ***, против С. П. Т., ЕГН ****, с постоянен адрес: гр. П., ***, вх.А ет.5 и адрес за призоваване: гр. П., ***Б, с която се иска от съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в недопускането на ищцата да преминава през входната врата и стълбищната клетка, водещи до самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес: гр. П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед номер РД- 18-24/20.06.2014 година на Изпълнителен директор на АГКК, представляващ: жилище и към подпокривно пространство /таван/, които се намират в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, която е построена в гореописаният недвижим имот, с което й пречи да упражнява правото си на собственост върху същите.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик въз основа на наследство от покойните й родители С. А. Г. и Т. П. Г.-бивши жители на гр. П. и въз основа на дарение от брат й А. С. Г. на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. П., ***-Б, площ: 243 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на същия адрес, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и заедно с целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

1

Посочва, че ответницата е собственик на останала ½ ид.ч. от част от горепосочения недвижим имот, ½ ид. част от самостоятелният обект с идентификатор *** и на целият самостоятелен обект с идентификатор ***, въз основа на наследство от покойната й майка Е. А. Ц..

Самостоятелните обекти се намирали в една жилищна сграда с общ вход и единствено стълбище, чрез които може да се стигне до тях.

Твърди, че преди 8 г. ответницата сменила и заключила единствената входна врата към единствената стълбищна клетка, която обслужвала самостоятелните обекти.

Ответницата не предоставила ключ и не допуска ищцата да преминава по стълбището и да ползва жилището, което притежава и част от подпокривното пространство, с което й пречи да упражнява правото си на собственост върху описаните по-горе недвижими имоти.

Посочва, че преди известно време, ответницата й се обадила, че има теч и фасадата на къщата била мокра. Когато пристигнала със съпруга й в имота, тя отново отказала да ги допусне да влезнат и стигнат до жилището си, поради което се наложило да поискат съдействие от полицията. След като влезли, констатирали щети в тяхното жилище.

Сочат, че ответницата твърдяла, че тя е собственик на входа и ищцата трябвало да си направи нов. Посочва, че с протокол от 22.03.1967 г. по гр.д.158 от 1967 година по описа на PC П. наследодателите им учредили взаимно право на строеж с определено кой на какво от построената сграда ще бъде собственик. Никъде в този протокол не било предвидено и уговорено между съсобствениците, че всеки ще изгради отделен вход и отделно стълбище, за обслужване на етажа, на който ще стане собственик. Поради тази причина ищцата подала искане до общ. П., да и бъде предоставено копие от одобрения архитектурен проект, въз основа на който е построена жилищната сграда, за да се установи било ли е предвидено построяването на отделен вход и стълбище, които да обслужват нейното жилище. В отговор на искането й, общ. П. изпратила писмо, с което й отговаря, че в архива на общинска администрация не са открити проекти за жилищната сграда.

Излага твърдения за подадени жалби срещу ответницата в РУ на МВР гр. П. и в РП П..

Посочва, че изпратила и нотариална покана на ответницата, която й била връчена от нотариус Георги Карамитрев, с район на действие PC-П.. Със същата я поканила да й предостави един брой ключ от единствената входна врата на жилищната сграда, за да има достъп до жилището си спокойно. В отговора посочила, че входа е неин и няма да й предостави ключ.

Сочи, че с Решение от 02.12.1999 г. на РС П. по гр.д. № 525 от 1999 г. бил определен начина на реално ползване на незастроената част от гореописаният недвижим имот между собствениците на имота към онзи момент. На наследодателите на ответницата било предоставено за ползване празното дворно място, в което попадал и единственият вход на жилищната сграда, като в съдебното решение никъде, не било записано, че наследодателите на ответницата стават собственици на този единствен вход, че праводателите на ищцата и тя 2 самата не могат да го ползват и че се задължават да изградят нов вход и стълбище, за да стигнат до жилището си. С това съдебно решение било разпределено единствено и само ползването на незастроеното дворно място.

Твърди, че в случая дяловете им в общите части са равни и като етажен собственик притежава право на собственост върху външната входна врата, стълбите и подпокривното пространство и като такъв има право да ги ползва. Ответницата С. Т. без правно основание я лишава от достъп до единствената входната врата на жилищната сграда, единственото стълбище, което обслужва отделните етажи и достъп до подпокривното пространство, за да обслужва комините, които ползва, с което й пречи да упражнява правото си на собственост.

Претендира разноски и сочи доказателства.

В проведените съдебни заседание, ищцата се явява лично и Е. А.-В. от АК П., като молят да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Депозира писмена защита.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната страна, в който излага доводи по допустимостта и неоснователността на исковата претенция.

Твърди, че по силата на Решение на РС П. по гр.д. № 525/1999 г., ведно със скица, неразделна част от него се установявало, че единствения вход попадал изцяло в дворното място, разпределено за ползване на праводателите на ответницата, респективно на входа за приземния етаж на ответницата се намирал в частта от дворното място разпределено на ищцата, поради което и ответницата нямала достъп до приземния етаж, от който притежава ½ ид.ч..

Твърди, че в исковата молба, по която било образувано гр.д. № 525/1999 г. по описа на РС П., ищците са заявили желанието си да се раздели дворното място, съобразно правата им. Заявили са, че искат да си направят самостоятелен вход само за техния 1-първи- редовен жилищен етаж, срещу тяхната врата за двора. Сочи, че ищцата лично е участвала в съдебното производство по делото и изрично тя и нейните праводатели са заявили желанието да си направят самостоятелен вход към жилищната сграда, тъй като общият вход им създавал значителни неудобства и спорове, поискали са да им се осигури „възможност да си изградят стълбище към първи етаж, за което в по-късен момент било дадено и разрешение за проектиране и строителство, което не било реализирано от ищцата през 2014 г..

Твърди, че жилищната сграда нямала обособени тавански помещения, а подпокривно пространство, т.е страните не притежавали обособени тавански помещения.

Смята, че страните са обвързани от постановеното от РС П. решение по гр.д.

№525/1999 г. и в годините са приели и упражняват правото си на реално ползване по начина определен съгласно постановеното решение.

В проведеното съдебно заседание, ответникът се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Б. от АК П., като молят съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

Депозира писмена зашита.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени 3 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, съдът е приел за безспорно между страните, че ищцата е собственик въз основа на наследство от покойните й родители С. А. Г. и Т. П. Г.-бивши жители на гр. П. и въз основа на дарение от брат й А. С. Г. на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. П., ***-Б, площ: 243 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на същия адрес, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и заедно с целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, а ответницата е собственик на останала ½ ид.ч. от част от горепосочения недвижим имот, ½ ид. част от самостоятелният обект с идентификатор *** и на целият самостоятелен обект с идентификатор *** въз основа на наследство от покойната й майка Е. А. Ц.. Не е спорно, че самостоятелните обекти се намират в една жилищна сграда с общ вход и единствено стълбище, чрез които може да се стигне до тях. Не е спорно и че с Решение от 02.12.1999 г. на РС П. по гр.д. № 525 от 1999 г. бил определен начина на реално ползване на незастроената част от гореописаният недвижим имот между собствениците на имота. На наследодателите на ответницата било предоставено за ползване празното дворно място, в което попадал и единственият вход на жилищната сграда. Горното се потвърждава и от представените по делото заверено копие от протокол от 22.03.1967 г., съставен по гр.д.№ 158 от 1967 г. по описа на РС П.; заверено копие от протокол от 19.11.1990 г., съставен по гр.д. № 269 от 1990 г. по описа на РС П.; заверено копие на нотариален акт № 88, том I, н.д. 184/1991 г., издаден от РС П.; заверено копие на нотариален акт № 117, том 3, рег. № 4297, н.д. 511/2014 г., издаден от Нотариус Георги Връбчев, с район на действие РС П.; заверено копие на съдебно решение от 02.12.1999 г. на PC П. по гр.д. № 525 от 1999 г. по описа на PC П., ведно със скица-проект за реално ползване на дворното място; удостоверение за наследници № 702 от 25.09.2023 г., издадено от общ. П.; удостоверение за наследници с изх. № А0-594/02.06.2014 г.;

По делото са приложени писма от общ. П., адресирани до ищцата, в които е посочено, че за сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., не са открити архитектурни проекти в архива на общината.

Приложено е удостоверение от общ П., по искане на ответницата, в което е посочено, че от заключение за извършена СТЕ по гр.д. № 525/1999 г. по описа на РС П., за процесния имот се обособявали два входа.

По делото е приложена преписка от РП П., ТО Велинград, касаеща подадена жалба от ищцата, срещу ответницата за възпрепятстване на достъпа от последната през единствения вход за жилището на ищцата.

От приложената по делото нотариална покана, изходяща от ищцата и адресирана до ответницата се установява, че последната е поканена да предостави на ищцата ключ от 4 процесната входна врата на сградата /изрично са посочени дни и часове, в които ищцата ще се намира в гр. П. на адрес: ***/. Приложен и отговор на поканата, в който ответницата е посочила, че входът е неин и няма как да и предостави ключ от него доброволно.

От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Н. П.-Т. – дъщеря на ищцата се установява, че е запозната с процесния имот, както и че за втория и третия етаж имало само един вход, който бил заключен от ответницата. Това се случили преди 8-9 години. Посочва, че се е случвало родителите й да влизат в имота, но било свързано със скандали. Споделя, че миналата година била заедно с майка си и свекърва й, като поискали доброволно да влезнат в етажа си, но били изгонени от ответницата. Свидетелката посочва, че ключ за вратата на единствени вход имала нейната баба, която е починала. Не знае дали майка й има ключ за тази врата.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа им съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.

В хода на производството, ищцата е дала обяснения, в които заявява, че майка й била подала искане за изграждане на самостоятелен вход, по гр.д. № 525/1999 г. по описа на РС П.. Искала по този начин да спести проблеми с другите съсобственици. Посочва, че е заявила и искане до общ. П. през 2014 г. за построяване на стълбищна площадка, която не е реализирана.