Решение № 213 от 07.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Пазарджик , 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220200249 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба С. Н. И., с ЕГН- **********, с адрес: с. С., обл.

Пазарджик, ул. „***“ №17, чрез адв. С.Д. от АК- Пловдив, против Наказателно постановление № 20-0340-001508 от 10.11.2020 г. издадено от Началник на РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска и алтернативно се предлага изменение на НП като се наложи минималния размер на санкцията. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага становище за незаконосъобразност на НП, като пледира за неговата отмяна. Прави искане за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските за заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна помощ.

1

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален представител, но депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП.

Не се претендират разноски, но се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят И. е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 29.06.2020 г., около 11,15 часа, в общ. Септември, на общински път № PAZ2201, в посока от гл. път І-8 за с. С., като неправоспособен водач е управлявал МПС- „***“ с рег. № ***, негова собственост, като при извършената му проверка било установено, че водачът не притежавал СУМПС- неправоспособен.

За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 902026 от 02.11.2020 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр от същия.

Въз основа на акта на 10.11.2020 г. било издадено атакуваното НП.

Последното било връчено лично на жалбоподателя на 14.01.2021 г., а жалбата против НП била подадена чрез надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат чрез АНО до съда по пощата на 21.01.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя В.И.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, 2 съдът счита, че на АНП са е допуснато съществено процесуално нарушение, в каквато връзка са и основните възражения на процесуалния представител на жалбоподателя, което драстично засяга правото на защита на санкционираното лице.

От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че на 29.06.2020 г., когато на жалбоподателя е била извършена проверка от контролните органи- полицейските служители на РУ- Септември, сред които и актосъставителя св. И., е имало съмнение, че представеното от С.И. английско свидетелство за правоуправление е неистинско. Още тогава св. И. е направил справка в информационните масиви на МВР, при която е констатирал, че на жалбоподателя не е издавано свидетелство за управление на МПС от българските власти. С оглед породилите се съмнения в истинността на представения документ, св. И. се свързал и с инсп. Ч.- служител в РУ- Септември- експерт в областта на криминалистиката и поискал от него да изследва представеното от И. английско СУМПС. Още същия ден документът бил изследван в лабораторни условия в НТЛ при ОДМВР- Пазарджик от експерт, който установил, че документът е неистински, тъй като не притежавал необходимите защитни елементи, като шрифтът, данните в него и изработката му не отговаряли на установения за този вид документи стандарт. След като бил запознат с резултата от изследването, св.

И. решил да запита официално английските власти чрез Дирекция „МОС“ към МВР дали на С.И. е издавано свидетелство за правоуправление. На 03.07.2020 г. в РУ- септември постъпил отговор от ДМОС, в който било посочено, че при проверка на регистрираните база данни на Великобритания, се установило, че на С.И. не било издавано СУМПС. Въпреки че, св. И. бил наясно с всички тези данни, той не пристъпил към съставяне на АУАН, а изчакал резултата от образуваното наказателно производство срещу И. за извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 от НК, което приключило с влязла в сила на 15.10.2020 г. осъдителна присъда, като поканил жалбоподателя и съставил в негово присъствие АУАН на 02.11.2020 г.

На база така установените фактически положения, съдът намира, че още на 03.07.2020 г., когато е получен и отговора от ДМОС, на св. И. е разполагал с данни, за това че жалбоподателят на процесната дата и място е управлявал МПС без да е правоспособен водач. Вярно е, че справката е получена в РУ- Септември и е била адресирана до началника на РУ- Септември, но от показанията на св. И. се установи, че той лично е изготвил запитването до ДАМОС от името на началника 3 на полицейското управление, който само го е подписал и впоследствие след получаване на отговора, е бил запознат с неговото съдържание. Казано с други думи за ПИ И., който е компетентен административен орган да съставя АУАН, още към 03.07.2020 г. са били налични и очевидни всички данни за това, че жалбоподателят е неправоспособен водач и че като такъв е управлява МПС на посочените в НП дата и място. Дори и да се приеме за достоверно неговото твърдение, че отговорът от ДМОС е пристигнал след две седмици от поискването му, което очевидно с оглед датата на регистриране на документа за постъпването му в РУ- Септември е 03.07.2020 г., то отново дори и към по-късен момент- на 15.07.2020 г., св. И. отново е разполагал с тези данни. В този смисъл не е било необходимо изчакването на резултата от образуваното наказателно производство с влязла в сила присъда. Това означава, че още тогава- на 03.07.2020 г., респ.

15.07.2020 г. (ако се вземе предвид заявеното от св. И.), е било установено както нарушението, така и неговия автор От този момент- 03.07.2020 г., е започнал да тече тримесечният срок по чл.34 изр.2-ро от ЗАНН за съставяне на АУАН и е изтекъл на 03.10.2020 г. Дори и да се приеме за дата на узнаване посочената от св.

И.- 15.07.2020 г., то тримесечният срок за съставяне на АУАН е изтекъл на 15.10.2020 г. Тоест отново преди датата на която е съставен АУАН- 02.11.2020 г.

Заявеното от св. И., че изчакал резултата от наказателното производство ,за да бъде сигурен, че използвания документ е неистински, е било единствено с цел да се осуети изтичането на срока по чл.34 от ЗАНН.

С оглед на всичко това, съдът намира, че съставеният АУАН е извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН и неправилно с него е било започнало настоящето АНП на 02.11.2020 г. В случая не следва да се приема по-дългия шестмесечен или двугодишен срок по чл.34 ал.2 и чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН, доколкото ЗДвП и нарушената разпоредба, регулират отношенията свързани с правилата за движение по пътищата, изискванията, правата и задълженията на участниците в движението и правоспособността на водачите и не попада в хипотезата на регулираните отношения посочени в цитираните разпоредби от ЗАНН.

С оглед на изложеното атакуваното НП ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа на неправилно съставен АУАН.

Налице е и още едно основание за отмяна на НП, поради допуснато СПН, а 4 именно на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН не е съставен в присъствието на свидетели-очевидци, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а в присъствието на един свидетел при съставяне на акта.

Нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН императивно разписва две хипотези, в които е допустимо актът да се състави не в присъствието на свидетели на извършване или установяване на нарушението, а именно когато изначало липсват свидетели-очевидци или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие.

Законодателят има предвид във втората хипотеза обективна трайна и непреодолима невъзможност, като напр. тежко заболяване на свидетеля, смърт или др. под. В настоящия случай очевидци при извършване и установяване на нарушението е имало, тъй като от показанията на св. И. се установи, че той е бил в екип с други свои колеги, тъй като са участвали в СПО. Също така не се установи по делото, че е имало невъзможност тези свидетели да участват при съставянето на акта.

Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал. 1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона случаи. Това изискване съответства и на правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да научи въз основа на кои доказателства- в случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт. При положение, че очевидци на извършване нарушението неговото констатиране е имало, не е следвало в АУАН да бъде посочено за свидетел лице, което само присъства при съставянето му, защото това затруднява дейността на административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на обективната истина. В този смисъл е и трайната съдебна практика, като за пример биха могли да се посочат Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС на РБ, Решение от 13.02.2019 г. по АНД № 1940/2018 г. на ПзРС, потвърдено с решение №367/04.06.2019 г. по КАНД № 359/2019 г. на Адм. съд Пазарджик, Решение от 11.06.2020 г. по АНД № 290/20 г. на ПзРС и други.

Следва да се посочи, че съдът не споделя възражението на процесуалния 5 представител на жалбоподателя за допуснато СПН, изразяващо се в липса на яснота в описанието на нарушението и в частност по отношение на субекта на същото, направено в НП. Макар и не достатъчно стилистично издържано, направеното в НП описание на нарушението, според съда е ясно и пълно и не води до каквато и да било неяснота на повдигнатото адм. обвинение. Видно от същото е, че в него е посочено, че НП се съставя въз основа на съставен АУАН против С.

Н. И., за това че на посочените дата, час и място , като неправоспособен водач на цитираното с марка, модел и рег. номер МПС, е управлявал в посочената посока, собственото си МПС без да притежава СУМПС. При това положение е напълно ясно кое е субекта на нарушението- жалбоподателя С.И.. Неприемливо е твърдението, че според описанието на нарушението субект е „***“ с посочения рег. номер. Ясно е посочено, че в качеството си на неправоспособен водач на цитираното МПС, И. е обвинен, че е управлявал същото без да има СУМПС. При това положение съдът намира, че не е допуснато СПН и не е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Съдът не споделя и другото направено възражение за СПН, а именно непосочването в НП на конкретно нарушеното предложение от санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание на която е наложена санкцията на жалбоподателя. На първо място санкционната норма не е сред задължителните реквизити съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН на НП. На второ от описанието на нарушението става достатъчно ясно на какво основание се санкционира лицето, а именно за това че е управлявал неправоспособен. Непосочването на конкретното предложение на т.2 от цитираната разпоредба, а именно предл. 1, не лишава санкционираното лице от възможността да разбере за какво нарушение и на какво основание му се налага наказанието.