Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 693 от 13.08.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1244/2021
Вид
Решение № 693
Подписан
13.08.2021
В сила
14.01.2022
Състав
Ангел Ташев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1, т.3 предл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.313 · Наказателен кодекс
  • чл.313, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл.93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл.375 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.17, ал.1 · Правилник за издаване на българските лични документи

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. П*** , 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ангел Ташев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220101244 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от СВ. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С***, ул. „С***“ № ***, чрез адв. В.С., срещу Прокуратурата на Република Б***, гр. С***, бул. „В***“ № ***, в която ищцата твърди, че по досъдебно производство № 1/2020 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Пазарджик, пр. преписка № 86/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, е била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.313, ал.1 от НК на 18.05.2020 г., за това, че на *** г. в писмена декларация пред Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пазарджик е потвърдила неистинността на обстоятелства, свързани със свидетелство за управление на МПС. Сочи, че свидетелството й за управление на МПС било откраднато в Г***, а не иззето за извършени нарушения, поради което не е извършила вмененото й престъпление. Било внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на ищцата за извършеното по реда на чл. 78а от НК, като било образувано НАХД № 899/2020 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, по което с решение от 08.02.2021 г. съдът признал ищцата за невиновна и я оправдал по предявеното й обвинение. Решението на наказателния съд влязло в сила на 23.02.2021 г.

От незаконното обвинение ищцата претърпяла неимуществени вреди. Изпитвала притеснения и възмущение от обстоятелството, че й е повдигнато обвинение, защото считала, че е невинна. В продължение на десет месеца била подложена на стрес и принудена на търпи обидно отношение от това, че е несправедливо обвинена в извършване на престъпление. Звъняла до Г***, дори ходила там, за да изясни обстоятелствата относно отнетото й свидетелство за управление на МПС. Неимуществените вреди ищцата оценява на 1

1000 лева и претендира заплащането им от ответника Прокуратурата на Република Б***.

Ищцата претендира заплащането на обезщетение и за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени възнаграждения за адвокат - 300 лева по договор за правна защита и съдействие в хода на досъдебно производство № 1/2020 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Пазарджик и 300 лева по договор за правна защита и съдействие в хода на съдебното производство НАХД № 899/2020 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, или общо 600 лева, които сторила, поради незаконното обвинение. Претендира и законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 08.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ищцата моли съда да уважи предявените искове за осъждане на ответника да й заплати претендираните обезщетения за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат С., иска от съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез прокурор Р.П. - прокурор в Районна прокуратура гр. Пазарджик, в който оспорва исковата претенция по основание и размер.

Поддържа неоснователност и недоказаност на претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени и неуимуществени вреди за обвинението, за което е постановена оправдателна присъда по НАХД № 899/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик, тъй като от една страна Прокуратурата на Република Б*** не следва да отговаря за „допусната техническа грешка“ в официален документ на Министерството на външните работи на Република Б***, който е препратен в Прокуратурата на Република Б*** от съответните служители на Министерството на вътрешните работи на Република Б***, каквито са служителите в ГДНП - Главна дирекция „Национална полиция“ и Дирекция „МОС“ към МВР, а от друга страна, защото досъдебното производство приключило в изключително разумен срок - само за един месец и 6 дни, а не както сочи ищцата за десет месеца. Изтъква, че след промяната в НПК наказателните производства не се образуват срещу конкретни лица, т.е. досъдебно производство № 1/2020 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Пазарджик не е образувано срещу ищцата С.К.. С постановление на разследващия следовател от 18.05.2020 г. ищцата е привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК като обвинението й е предявено в присъствието на защитник. С Постановление на Районна прокуратура - Пазарджик от 24.06.2020 г. е предложено на Районен съд - Пазарджик да образува производство по чл.375 от НПК и да освободи ищцата С.К. от наказателна отговорност с прилагане на административнонаказателна такава по реда на чл.78а от НК. Следователно действията на 2

Прокуратурата срещу ищцата са от момента на привличането й в качеството на обвиняема 18.05.2020 г. до внасяне на постановлението в Районен съд - Пазарджик с предложение по реда на чл.78а от НК - 24.06.2020 г., като същите са продължили един месец и 6 дни. Твърди, че в писмото на Генералното консулство, с което е изпратено българското СУМПС № 232828256, била допусната техническа грешка, като неправилно било записано, че свидетелството било отнето, а не върнато. Сочи, че Прокуратурата на Република Б*** осъществява взаимодействие със съответните служби към Министерството на външните работи на Република Б***, но не притежава оперативна самостоятелност да проверява постъпили от съответните служби, в случая „Консулски отношения“ към Министерството на външните работи на Република Б***, официални документи. Поради това ответникът не следва да отговаря за действията на длъжностните лица от състава на органите на изпълнителната власт - Министерството на външните работи на Република Б*** и Министерството на вътрешните работи на Република Б***. Сочи, че ищцата не е ангажирала доказателства за претърпени от нея неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото обвинение. Претендираните от ищцата неимуществени вреди са недоказани, а претенцията силно завишена с оглед критерия по чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, престъплението, за което е повдигнато обвинение на ищцата не е тежко по смисъла на чл.93, т. 7 от НК, поради което и претендираните имуществени вреди в общ размер на 600 лв. за заплатен адвокатски хонорар са завишени. Адвокатският хонорар трябва да бъде съответен на правната защита, необходима на лицето с оглед на повдигнатото му обвинение. Разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението, а в случая в наказателното производство не са представени оригиналите на договорите за правна помощ, удостоверяващи направените разходи за адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание ответникът, чрез прокурор Б*** П***, иска от съда да отхвърли исковата претенция. Депозира в предоставения от съда срок писмени бележки.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното към настоящото дело АНД № 899/2020 г., по описа на РС Пазарджик, съдържащо в себе си и досъдебно производство № 1/2020 г. по описа на ОСлО при ОП Пазарджик се установява, че последното е образувано с постановление от 13.01.2020 г. на прокурор при РП Пазарджик, за това, че на *** г., в гр. П***, в писмена декларация до КАТ ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, която по силата на чл.17, ал.1 от ПИБЛД се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелствата по загубването, открадването, повреждането или унищожаването на документ за самоличност, е била потвърдена неистина, а именно, че свидетелството за управление на МПС на името на СВ.

В. К. от гр. С***, ЕГН 7807140072 е откраднато в чужбина, в гр. М*** на *** г. – престъпление по чл.313 от НК.

3

С постановление от 18.05.2020 г., ищцата С.К. е привлечена като обвиняем за извършено престъпление от общ характер за това, че на *** г., в гр. П*** е потвърдила неистина в писмена декларация до сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик от *** г., изискваща се по силата на чл.17, ал.1 от ПИБЛД, която е дала пред орган на власт – Р*** М*** С*** – системен оператор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, за удостоверяване истинността на обстоятелствата по загубването, открадването, повреждането или унищожаването на документ за самоличност, а именно, че на *** г. в Г*** и е откраднато СУМПС, издадено на нейно име и контролен талон – престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което се предвижда наказания лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, като на тази дата К. е разпита в качеството на обвиняем. С постановлението за привличане в качеството на обвиняем на К. е определена МНО „Подписка“.

При извършването на горепосочените процесуално-следствени действия ищцата е представлявана от адвокат В.С. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен. Видно от приложения на л. 75 и л. 87 от цитираното дело договори за правна защита и съдействие, страните аа уговорили възнаграждение в общ размер на 350 лева за оказване на защита по ДП № 1/2020 г. по описа на ОСлС при ОП Пазарджик, в които е отразено, че същото е заплатено.

С постановление за освобождаване от наказателната отговорност с налагане на административно наказания на основание чл.375 от НПК по ДП № 1/2020 г. по описа на ОСлС при ОП Пазарджик, пр.пр. № 86/2020 г. на РП Пазарджик ищцата е предадена на съд, по което е образувано АНД № 899/2020 г., по описа на РС Пазарджик, по което ищцата отново се е представлявала от адвокат В.С.. Видно от приложения на л.13 от цитираното дело договор за правна защита и съдействие, страните по същото са уговорили възнаграждение в размер на 300 лева за оказване защита по АНД № 899/2020 г, по описа на РС Пазарджик, което е отразено да е заплатено.

В рамките на съдебното производство пред РС Пазарджик са проведени 4 съдебни заседание, като за първото съдебно заседание ищцата не е била редовно призована, поради което делото се е отложило. В следващите две съдебни заседания не се явявала, като се явила на последно заседание. Във всяко съдебно заседание се е явявал пълномощникът й В.С..

С Решение № 260036/08.02.2021 г. ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото обвинение, за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Видно от представеното в досъдебното производство свидетелство за съдимост, ищцата не е осъждана, има добри характеристични данни, няма регистрирани противообществени прояви.

За доказване на търпените от ищцата имуществени вреди, страната е ангажирала писмени доказателства /приложени по приобщеното АНД и досъдебно производство към 4 него/ – договори за правна защита и съдействие, от които се установява, че във връзка с процесуалното представителство от страна на адвокат С., ищцата му е заплатила сумата в общ размер на 650 лева.

За доказване на претърпените неимуществени вреди ищцата е ангажирала гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И*** К*** /съпруг/.

От показанията на свидетеля, които съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК се изяснява, че е бил запознат с образуваното дело срещу съпругата му, както и неговия предмет. Споделя, че ищцата много лошо е преживяла делото, имала притеснения, налагало се да ходи в Г*** във връзка с книжката й. Сочи, че съпругата му е била задържана на границата, като не може да посочи за какъв период, тъй като се намирал в Англия, след което е била пусната. Посочва, че във връзка с делото съпругата му е направила разноски 600 лева, като изяснява, че първите 300 лева са дадени от съпругата му, а другите 300 лева от свидетелят, като уточнява, че били семейни пари. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката като логични, последователни и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства.