Решение № 605 от 12.08.2024, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 605

Разград, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора ИВА РАШКОВА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 24 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Постъпила е искова молба вх.№ 192/17.01.2023г. по Вх.регистър на Административен съд - Русе, изпратена по подсъдност на Административен съд-Разград с вх.№ 184/31.01.2023г. и поправена с молба вх.№ 269/13.02.2023г., от „МИГ-МА-МАЛИНКА АЛЕКСАНДРОВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. Оборище, бл. Бозвели, вх. А, ет. 10, представлявано от управител М. А. И., против Административен съд - Русе, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. Русе, ул. “Цариброд“ № 6, представляван от Председател Д. В., за заплащане на сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева - обезщетение за причинени имуществени вреди от правораздавателна дейност при допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз и представляващи платената от ищеца имуществена санкция по Наказателно постановление № 38-0000813 от 27.06.2019г. на Началник ОО „Автомобилна администрация“-гр.Русе, потвърдено с Решение по КАНД № 372/2019г. на Административен съд - Русе, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 06.03.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението. В съдебно заседание е допуснато уточнение по фактите на исковата претенция поради грешно посочен номер на касационното дело, което да се счита КАНД № 371/2019г. по описа на Административен съд - Русе. Ищецът счита, че касационният съдебен състав е бил длъжен, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, при разглеждане на цитираното КАНД и в условията на служебното начало, да съобрази всички приложими норми на Европейското законодателство, вкл. и тълкувателните решения на Съда на Европейския съюз, което не е направено и с това ответникът е станал причина, при пряка и непосредствена връзка, ищецът да понесе имуществената вреда от наложената му санкция. Изложени са съображения, че приложената от националния съд Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена от министъра на транспорта и изготвена въз основа на задължението на Република България да транспонира Директива 2006/126/ЕО, противоречи на последната. Доводите на ищеца са, че решаващият съд не е съобразил неправилното привнесено европейско законодателство по отношение на резултата, предписан от Директивата, която повелява медицинските прегледи за физическа и психологическа годност на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки, да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството (арг. § 9, изр. последно от Преамбюла на Директивата) и при преценка за засилен контрол държава – членка може да увеличи честота на тези проверки, но те не могат да бъдат в срок, различен от срока на подновяване на свидетелството за управление (арг. чл. 7, т. 3, б. „б“ от Директивата). В тази връзка и тъй като предвидената в Наредба № 36 от 15.05.2006г. тригодишна валидност на свидетелствата за психологическа годност в България не съвпада със срока за подновяване на свидетелствата за управление, ищецът приема, че търпи вреди, причинени от неправилното привнесено европейско законодателство с цитираната Наредба, които националният съд е следвало да поправи съобразно Тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990 на Съда на Европейския съюз (СЕС), като признае правото на директно приложение на правата, които Директивата създава, а именно че психологическата годност на водачите важи в рамките на срока на валидно издаденото свидетелство за управление на МПС. Претендира за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът Административен съд - Русе, представляван от Председател Д. В., действащ чрез упълномощен представител – зам.председателя И. Й. И., ангажира становище в писмен отговор на исковата молба, писмена защита и лично пред съда, за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Аргументи за недопустимост на иска извежда от приложимите стандарти на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз (ПЕС) и изведени в практиката на Съда на ЕС, като счита, че не е налице изключителен случай на явно нарушение на приложимото съюзно законодателство в постановеното на последна инстанция решение на Административен съд - Русе (арг. от чл. 203, ал. 3 от АПК и т. 53 от Решението от 30 септември 2003 г. по дело С-224/01 (делото Kobler)). Поддържат се и подробни съображения за неоснователност на предявения иск, като приема, че не е осъществен фактическият състав, ангажиращ отговорността на ответната страна поради липса на кумулативните предпоставки по т. 51 от Решение от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93, Brasserie du pècheur SA и мн.др.). Основните аргументи са относно липсата на безусловна и достатъчно ясна разпоредба на Директива 2006/126/ЕО, която да има вертикален директен ефект - да поражда субективни права за ищеца в отношенията с Държавата (арг. т. 8 - т. 10 от Решение от 23 февруари 1994 г. по дело С-236/92, Difesa и мн.др.); липса на нарушение, произтичащо от правораздавателна дейност, доколкото неправилното транспониране на директивите на ЕС в националното законодателство са следствие от действия и/или бездействия на органи, притежаващи законодателна инициатива, както и липсата на достатъчно съществено нарушение по смисъла на т. 55 и т. 56 от цитираното горе решение на СЕС по съединени дела С-46/93 и С-48/93, доколкото процесната Директива 2006/126/ЕО не преследва пълна хармонизация на ниво ЕС на обществените отношения, свързани със свидетелствата за управление на МПС, а е такава на минимална хармонизация относно условията за изследване на психологическата годност на водачите (арг. съображение 2, изр. 3 от Преамбюла на Директивата и т. 35 и т. 38 от Решението на Съда на ЕС от 18.01.2024г. по дело С-227/24). Поддържа се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград счита, че исковата претенция следва да бъде уважена като основателна и доказана, и в светлината на Решението на Съда на ЕС от 18.01.2024г. по дело С-227/24.

Административен съд – Разград, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление (НП) № 38-0000813 от 27.06.2019г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ - гр.Русе по отношение на ищеца „МИГ-МА-МАЛИНКА АЛЕКСАНДРОВА“ ЕООД – гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от управител М. А. И., е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), за извършено нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. последно от същия закон във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. (издадена от министъра на транспорта), за това, че транспортното предприятие, притежаващо лиценз № 14103 за международен превоз на товари, валиден до 25.10.2025г., е допуснало извършване на международен превоз на товари за периоди от 02.03.2019г. до 07.03.2019г. и от 24.02.2019г. до 28.02.2019г. от водач Б. В. Т., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, видно от справка в Регистъра на психологическите изследвания на ИА „Автомобилна администрация“. За двата периода водачът е управлявал товарен автомобил категория категория N3, Ивеко, с рег.№ Р 0283 АТ и прикачено ремарке с рег.№ Р 5562 ЕХ, видно от 2 броя CMR от 05.03.2019г. и от 22.02.2019г. и от 13 броя тахографски листи на водача.

Същото НП е потвърдено с Решение № 757 от 05.11.2019г. по АНД № 1547/2019г. по описа на Районен съд – Русе. Съдът приел за доказани от фактическа и правна страна на всички съставомерни признаци на описаното нарушение, като е направен извод, че е извършено едно деяние, осъществяващо едно нарушение, продължено във времето и довършено на 28.02.2019г. Изложени са съображения за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателното производство, спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Обсъдени са чл. 5 и чл. 7 от Наредбата № 36 от 15.05.2006г. на МТ, които регламентират, че психологическата годност се установява с психологическо изследване, което завършва със заключение за психологическа годност, като при положително заключение на изследваното лице се издава "Удостоверение за психологическа годност", а при отрицателно заключение - не се издава документ. Водачът Б. Т. не притежавал такова валидно удостоверение, но въпреки това наказаното дружество го допуснало да осъществява превоз на товари на посочените дати.

Санкционираното дружество оспорило Решението на РС - Русе с касационна жалба по КАНД № 371 по описа за 2019г. на Административен съд - Русе, като в жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – липсвала яснота относно времето и мястото на извършване на нарушението, и на изискванията за психологическа годност, на които не отговарял водачът, не била извършена преценка за маловажност на случая.

С постановеното окончателно Решение № 15 от 21.02.2020г. по обсъжданото КАНД № 371/2019г., Административен съд – Русе оставил в сила въззивното решението на РС – Русе като правилно. Касационната инстанция приела при задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, че районният съд е събрал по надлежния ред допустими и относими по спора доказателства, установяващи правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и цялостен анализ на доказателствата и е възприел фактическа обстановка на нарушението, която изцяло се споделя от касационния състав. Направен е извод за формулирани правилни и в съответствие със закона правни изводи за безспорна доказаност на нарушението по чл. 7а, ал. 2, предл. последно от ЗАвП, като санкционираното дружество е допуснало осъществяване на превоз на товари от водач, чието удостоверение за психологическа годност е било с изтекъл срок на валидност след 28.11.2018г. Обсъдени са като неоснователни възраженията по касационната жалба относно допуснато съществено нарушение на изискването по чл. 18 от ЗАНН и липсата на описание относно местоизвършване на нарушението, обуславящо преценка за местната компетентност на районния съд. Направени са изводи, че засилената защита и ограничаване на рисковите фактори на безопасността на движението по пътищата са основна цел на законодателя, приел изменението на закона чрез нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП по отношение на безопасното управление на превозно средство и личностните качества на водача, извършващ превози, като във връзка с тази основна цел, неспазването на изискването за психологическа годност на водачите, не може да бъде определено като маловажен случай и не са налице обстоятелства за приложение на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.

При горните обстоятелства и на основание влязлото в сила НП № 38-0000813 от 27.06.2019г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ - гр.Русе, с 3 броя Платежни нареждания/Вносни бележки за извършени части плащания към бюджета от по 1000.00 лева, съответно от 25.02.2020г., от 28.02.2020г. и от 06.03.2020г., ищецът „МИГ-МА-МАЛИНКА АЛЕКСАНДРОВА“ ЕООД – гр. Русе, ЕИК *********, изплатило изцяло наложената имуществена санкция в общ размер на 3 000.00 лева по цитираното НП.