Определение № 139 от 01.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 01.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Румяна Панталеева

Росица Ант. Тончева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600222 по описа за 2024 година , при произнасянето взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С обжалваното определение под №223/19.06.2024 година по НОХД №248/2023 година, състав на Добричкия окръжен съд оставил без уважение искането на адв.Г. Я. - защитник на подсъдимия А. Т. Г., за изменение на мярката за неотклонение на последния от задържане под стража в по-лека.

Недоволен от съдебния акт останал защитникът, който обжалва определението с доводи за неговата незаконосъобразност - отпаднали рискове по чл.63 от НПК, вследствие на продължителния срок на задържане на Г., както и наличие на важна социална причина за смекчаване тежестта на мярката за неотклонение в домашен арест.

Съдебният състав на Апелативен съд – Варна, след като съобрази аргументите в частната жалба и след като провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение, при произнасянето си взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждане. Съвсем схематично, неправилно в проверяваното определение е предоставен по-кратък срок за обжалване на съдебния акт по чл.270, ал.1 от НПК, като въззивният състав съобрази и приложи чл.270, ал.4 от НПК. Преценена по същество, частната жалба е неоснователна.

Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимото лице се обосновава с отпаднали опасности от укриване и извършване на престъпление, вследствие времетраеното на задържането под стража.

Окръжният съд внимателно обсъдил доводите на защитника и в съответствие с чл.34 от НПК обстойно мотивирал наличието на актуални и то във висока степен рискове от укриване на подсъдимия и от извършване на престъпление.

1

Ангажираните от съда анализ на относимите към предмета по чл.270, ал.1 от НПК данни и произтичащите изводи, изцяло се споделят от настоящия състав.

Навлизайки в конкретика на база проведена собствена доказателствена оценка, въззивният състав приема, че с действията си по укриване от призоваване в съдебната фаза на наказателното производство, подсъдимият обективно е проявил намерение да препятства съдопроизводството по повдигнатото му обвинение. Опасността от укриване нито е снижена, нито е отпаднала към настоящия момент на основание данните от съседи, че Г. преднамерено не допуска никой до жилището си, на база експертните данни за личността на подсъдимото лице, която характеристика кореспондира с продължителността на издирвателните действия спрямо него и предприетите мероприятия по задържането му. На следващо място, прав е окръжният съд в извода си, че опасността от извършване на престъпление също не е отпаднала.

Тя се обосновава освен с предходната съдимост, която ценена по вътрешно съдържание, сочи на известна еволюция в обективно проявените противоправни действия от страна на Г., и на база на външните (обективни) прояви на инкриминираното деяние, на данните за личността на подсъдимия, установени посредством заключението на КСППЕ и чрез гласни доказателства по делото.

Прецизен в извода си е окръжният съд, че рисковете не са снижени от времетраенето на ареста, чиято продължителност само на пръв поглед изглежда дълга. На първо място, обоснованите рискове почиват на вътрешно присъщи на подсъдимия характеристики, за които няма реалистично основание да се твърди, че са с намален интензитет. На следващо място, разумността на задържането кореспондира с фактическата и правна сложност на предметния казус, спрямо които се наблюдава процесуална срочност на съдебно-следствените действия.

Във фокуса на искането за изменение на мярката за неотклонение е доводът на подсъдимото лице, че неговият дядо Д.П. се намира в тежко положение – след инфаркт, трудно подвижен, социално изолиран и в риск, поради невъзможност за реално медицинско наблюдение. Фактическите данни имат свое основание в представената медицинска документация, но преценени обективно, те не могат да изпълнят социалния критерий на чл.62 от НПК за промяна на мярката за неотклонение. Причините са две: 1)за конкретния житейски случай държавата доставя много и различни социални услуги, в каквато насока са прецизните съображения на окръжния съд на стр.75 от съдебния протокол. За да бъдат тези услуги реално ползвани, може би ще е удачно окръжният съд да изпрати за сведение извлечение от своето определение до кмета на с.Добрин за предприемане на съответни действия за подпомагане на Д.И.П., като сигналната функция би се основала изцяло на хуманния подход и 2)до задържането си подсъдимият е бил с мярка „Подписка“, т.е. реално е имал всички условия за грижа за възрастния си роднина, но няма данни да е полагал такава, напротив концентрирал е усилия в укриване от съда, от което следва, че не чисто човешките подбуди са водещи за искането му, а само се ползват за претекст за облекчаване на процесуалното му положение.

По отношение на обоснованото подозрение по авторството на инкриминираното деяние окръжният съд е взел дължимото отношение, 2 въззивният състав се солидаризира с доводите, а доколкото в тази част определението не се атакува, повече и по-конкретни съображения не биха могли да се изложат.

Преминавайки към обобщение и заключение, данните по делото и тяхната оценка утвърждават обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното и на основание чл.345 от НПК, настоящият въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №223/19.06.2024 година по НОХД №248/2023 година, с което състав на Добричкия окръжен съд оставил без уважение искането на адв.Г. Я. за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия А. Т. Г. от задържане под стража в по-лека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3