Решение № 260272 от 14.12.2020, Районен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

260272/14.12.2020г. гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова при секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №415 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е брачен иск, с правно основание чл.49, ал.1 от СК, както и небрачни искове за определяне на мерки по отношение на ненавършило пълнолетие дете.

В молбата си до съда ищецът Ю.К.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, излага, че с ответника Т.Д.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, са сключили граждански брак на 16.07.1994 г., като от брака си имат родени две деца- В.Ю.К., ЕГН ********** и Д.Ю.К., ЕГН **********. Ищецът твърди, че три години след сключване на брака, ответницата му изневерила, като напуснала семейното жилище и осем месеца живяла с друг мъж. През този период голямата им дъщеря останала да живее при него, като посещавала и майка си в гр. Шумен. След осем месеца ищецът простил на съпругата си и двамата отново заживели заедно в дома на родителите на ищеца в с. Белокопитово. В края на 2012 г., началото на 2013 г., съпругата казала на ищеца, че заминава да работи в Гърция. Ищецът се съгласил, като ответницата повече от една година пращала пари за малкото дете, но в последствие спряла, включително и телефонните разговори с него. От него момент съпругата му си идвала в България два-три пъти, за да види малката им дъщеря. Голямата им дъщеря вече живеела и работела в чужбина. Страните водили разговор да се разведат, но не можели да постигнал съгласие кой да се грижи за малкото дете.

Ищецът твърди, че не знае съпругата му какво работи в Гърция, като чувал, че там тя живеела с друг мъж и работи професия, която в България била забранена и срамна. През седмицата ответницата се обаждала по телефона на малката си дъщеря, която се отглеждала от ищеца с помощта на неговата майка. Ищецът попитал дъщеря си при кого иска да живее и тя му отговорила, че иска да остане при него. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде прекратен сключеният между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на ответницата; да му се предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Д.Ю.К., ЕГН **********, като се определи местоживеенето му на адреса на бащата; да се определи режим на лични контакти на детето с майката, както следва: 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, първата половина от зимната и от пролетната ваканция през четна година, а втората половина от зимната и от пролетната ваканция през нечетна година и 2 часа на рождения ден на детето; да се осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на детето Д.Ю.К., в размер на 200.00 лева, платима до първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба, както и месечна издръжка за една година назад /считано от 18.02.2019 г. до 18.02.2020 г./, по 180.00 лева месечно. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответницата депозира отговор, в който заявява, че искът е допустим и основателен само в частта за прекратяване на брака. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно брачния живот на страните. Заявява, че желае да ѝ се предоставят родителските права над детето Д.Ю.К., като на бащата се определи режим на лични контакти, както следва: 20 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина от зимната и пролетната ваканция през четна година и през втората половина зимната и пролетната ваканция в нечетна година; 2 часа на рождения ден на детето. Моли бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 200.00 лв. месечно, с падеж до пето число на месеца, за който се отнася.

Претендира и разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа брачния и небрачните си искове.

Ответникът също поддържа становището си прекратяване на брака по вина на ответника, както и искането си за предоставяне упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете.

По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Във връзка с представен от ответника документ, а именно: Индивидуален безсрочен трудов договор, ведно с превод на български език и при оспорване истинността му, по отношение автентичността на документа, касателно подписа, поставен в графата „Работодател“, съдът, с оглед обективираното изявление на процесуалния представител на ответника, че желае да се ползва от документа, е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така оспорения документ, досежно проверка автентичността на документа в оспорената му част. Така оспореният документ представлява по същността си частен диспозитивен документ и като такъв притежава т. нар. формална доказателствена сила. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване истинността, /в настоящата хипотеза неавтентичността/ на документа пада върху страната, която го представя, в настоящия случай- ответника.

Видно от представения от ответника документ- Единен образец на известие за наемане на работа, безспорно се установи, че ответницата е наета на работа при посочения в оспорения документ работодател, т.е. че е налице оспореното от насрещната страна правоотношение. От същия документ се установи, че този договор е надлежно, по съответния в чуждата държава ред /Гърция/, регистриран и породил своето действие. Ето защо съдът стига до извода, че оспорването не е доказано и документът не следва да се изключва от доказателствения материал по делото.

След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: Видно от представеното удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак №0001/16.07.1994 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при с. Лозево, общ. Шумен, се установи, че страните са законни съпрузи от 16.07.1994 г. От представените по делото писмени доказателства- частно заверени преписи от удостоверения за раждане, издадени от Община Шумен, се установи, че от брака си страните имат родени две деца- В.Ю.К., ЕГН **********, пълнолетна и Д.Ю.К., ЕГН **********, малолетна към датата на приключване на устните състезания. Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото гласни доказателства, че към датата на образуване на делото съпрузите не живеят заедно, като съпругът живее в дома на неговите родители в с.

Белокопитово, а съпругата живее в с. Градина, общ. Първомай. Соченото се установява и събраните по делото гласни и писмени доказателства. От събраните по делото гласни доказателства, се установи, че страните са разделени, като съпругата основно е живяла и работила в Гърция, а съпругът е живял в дома на родителите си в България. От същите доказателства става ясно, че между съпрузите е имало неразбирателство, като ищецът често е обвинявал съпругата си в непристойно поведение, като ѝ отправял обиди в този смисъл. И двете страни изразяват категорично желанието си за прекратяване на брака по между им.

Позовавайки се на изложеното и изразеното категорично нежелание на съпрузите да възобновят съжителството по между си, съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече във вреда на съпрузите, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Очевидно е, че към датата на приключване на устните състезания двамата се намират във фактическа раздяла, като липсва желание да възобновят съжителството си. Брачната връзка съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона.

Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на семейството във вида, в който съществува е правно и житейски неоправдано и в никакъв случай не е в интерес на децата. Ето защо, приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и следва да бъде прекратен.

Досежно вината, съобрази следното: От събраните гласни доказателства, се установи, че през 2012-2013 г. страните са се разделили, тъй като съпругата е заминала да работи в Република Гърция, а съпругът е останал в Република България. От събраните гласни доказателства-показанията както на разпитаните по искане на ищеца, така и на разпитаните по искане на ответника свидетели, се установи, че причина ответницата да замине да работи в чуждата държава е необходимостта от средства за издръжка на семейството и изплащане на заем към кредитна институция. Ищецът не доказа наличието на соченото от него в исковата молба противобрачно поведение на съпругата /изневяра и упражняване на непристойна професия/. Нещо повече, изявленията, изложени в исковата молба в този смисъл противоречат на твърденията му, направени в открито съдебно заседание / в исковата молба се твърди, че съпругата е заживяла на съпружески начала с друг мъж около три години след сключване на брака /т.е. около 1997 г./, а в съдебно заседание се изложиха подобни твърдения за 2008 г. На следващо място, от показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел-М., близък приятел на семейството на ищеца, се установи, че не е чувала съпругата да е упражнявала някаква непристойна професия. Ето защо и съобразно всички доказателства, съдът стигна до извода, че вината е обща, т.е. принадлежи и на двамата съпрузи, доколкото те, с поведенията си са нарушили основни принципи, залегнали в основата на брачните отношения, а именно грижа, подкрепа, разбирателство и съвместно живеене.

Относно фамилното име на съпругата, последната не прави изрично изявление по този въпрос, поради което съдът счита, че същата следва да си запази придобитата със сключване на брака фамилия Д..

По въпроса за упражняване на родителските права върху роденото през време на брака и ненавършило пълнолетие дете Д.Ю.К., ЕГН **********, съобрази следното: Няма спор, а се установи и от всички събрани по делото доказателства, че към момента на приключване на устните състезания детето живее с баща си, в дома на родителите на бащата в с. Белокопитово, като помощ при отглеждането му оказва неговата баба по бащина линия. И двамата родители изразяват категоричното си желание да упражняват преки и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на дъщеря си. От събраните по делото доказателства, се установи, че докато майката е била в Република Гърция детето е отглеждано в дома на родителите на баща си, като бащата също е присъствал. От същите доказателства, се установи, че майката, докато е била в чужбина не е спирала да се интересува от развитието на детето, като редовно е поддържала контакти с дъщеря си. Установи се, че въпреки физическото си отсъствие, майката редовно е подпомагала финансово семейството, в това число детето и се е интересувала от учебния процес на дъщеря си, като е поддържала контакт и с представители на училището, което е посещавала. От представения по делото социален доклад и доклад по повод предоставяне на краткосрочна услуга „Изготвяне на оценка на родителския капацитет, се установи, че майката показва сериозно отношение и постоянство в действията си по отношение на детето, като притежава нужния родителски капацитет да се грижи за детето си. От изготвения от Д“СП“- Шумен доклад става ясно, че бащата също има желание и възможност да полага грижи за дъщеря си, като в семейството на бащата адекватно се задоволяват потребностите на детето. В съдебно заседание Д. заяви, че желае да живее с майка си, като пред социалните работници, отишли в дома на бащата, е заявила, че желае да живее с баща си. По делото е изслушана и СПЕ, от която става ясно, че при детето не е установен синдром на родителско отчуждение към когото и да било от родителите. При детето се набелязват маркери на емоционална незрялост, импулсивност и проблем с привързаността, повлияващи цялостното функциониране, които ако не бъдат преодолени ще поставят детето в риск. Към причините за емоционалната лабилност се добавя и незрелият модел на родителстване от страна и на двамата родители, но Д. е в топло отношение и с двамата си родители. Възрастта, в която навлиза детето, налага същото да има достатъчно добър и пълноценен контакт и с двамата си родители- от една страна с баща си, с когото живее в годините, когато майката е работила в Гърция, но от друга страна е от съществено значение да има редовен и пълноценен контакт с майката, като носител на повечето изисквания към нея, като носител на женския модел за идентификация и подражание, и като родителят, с който могат да се обсъждат изключително важни за възрастта теми, които не биха могли да се обсъждат с бащата. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание, същото заяви, че в първите три години детето е живяло в пълно семейство, основно под грижите на родителите, респ. на майката, като по този начин е изпълнена много важната задача майката, като най-значим възрастен, основно да е при детето. ВЛ посочи, че детето много често дава отговори по начин, по който се очаква от съответния родител. ВЛ заяви, че бащата е на работа, като основно детето се отглежда от баба си по бащина линия. По-контролиращият и по-изискващият родител, според вещото лице, е майката. ВЛ категорично заявява, че предвид навлизането на детето в периода на ранно юношество е необходимо да се полагат специфичните за тази възраст грижи и контрол. Детето е достатъчно голямо и има достатъчно добър ресурс, за да се справи в момента с всяка промяна на ситуациите в живота му. Съдът, след като съобрази гореизложеното и имайки предвид категорично желание на майката и възможностите, които тя има, възпитателските качества на родителите, възрастта и пола на детето, и като цяло интересите на малолетната, заключава, че упражняването на родителските права върху ненавършилата пълнолетие Д. следва да бъде предоставено на майката, като местоживеенето на детето бъде на адреса, на който живее майката в момента- с. Градина, общ. Първомай, ул. “Л. Д.“ №3. За да стигне до този извод, съдът се съобрази със събраните по делото доказателства относно поведението и отношението както на детето към родителите си, така и на родителите към детето. Изслушано в съдебно заседание, детето заяви, че иска да живее при майка си, като да продължи да се вижда с баща си. На следващо място, съдът се съобрази и с изявленията на родителите, направени по реда на чл.59, ал.6 от СК. Водещото при изявлението на майката са интересите на детето, която изрично заяви, че желае пряко и непосредствено да поеме грижите за дъщеря си, но обективно посочи, че детето има нужда и от пълноценна връзка с баща си и баба си, с които е израснало. От друга страна, водещото при изказванията на бащата са твърдения относно поведение на майката и финансовите аспекти на спора.