Решение № 153 от 10.06.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер: ………153……………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На 10.06.

2020 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА

ПАЛОВА

МАРИАНА

ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 175 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.

Районен съд

Велинград е сезиран с искова молба,подадена от Г. Г.З.

, ЕГН **********, с адрес

***, против А.Т.Д., ЕГН**********, с адрес ***.

С исковата молба е предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот.

С Решение № 434/ 17. 12.2019г. на районен съд Велинград, постановено по гр. д. №

949/ 2019г. по описа на същия съд, предявения иск за делба е уважен изцяло .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителя А.Т.Д., ЕГН**********.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което иска за делба се отхвърли ,като неоснователен.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд

, като правилно и законосъобразно да се остави в сила.Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство .

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните доказателства пред първата инстанция и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( съделител в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл.

269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост.

Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

Делото е в първа фаза ,по допускане на делбата . В тази фаза на съдебната делба съдът в решението си трябва да формира извод относно съсобствения характер на имота/ вещта / и правата на съсобствениците в имота . Въззивната инстанция намира за обоснован извода на районния съд относно съсобствения характер на имота предмет на делбата .

Правата на съделителя Г.Г.З. произтичат от деривативно( вторично ) основание – нот. акт № 73/17. 09. 2018г. за замяна на недвижим имот. Правата на съделителя А.Т.Д. също произтичат от деривативно основание –Решение № 1288Р/ 10. 05. 1996г. на ПК Ракитово и Удостоверение на наследници на наследодателя З.Д.Д..

Оспорването , което съделителя А.Т.Д. е направил в писмените бележки по съществото на спора е по отношение правата на съделителя Г.Г.З. в наследствения имот. Твърди се ,че съделителя Г.Г.З. няма права в наследствения имот , тъй като нот. акт за замяна на недвижим имот представлява нищожна правна сделка. Твърди се ,че договора за замяна е нищожен на три правни основания - поради противоречието му със закона ( чл. 26 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33 ал. 1 от ЗС ) , поради накърняване на добрите нрави ( чл. 26 ал.1 от ЗЗД) и привидност на сделката ( чл. 26 ал. 1 от ЗЗД).

На първо място следва да се отбележи ,че възраженията на съделителя А.Т.Д. са преклудирани по време, според разпоредбата на чл. 131 от ГПК, и не следва да са обсъждат от съда.

В срока по чл. 131 от ГПК съделителя Д. не е подал отговор на исковата молба и не е направил възражения против иска за делба в срока за отговор. . В първото по делото съдебно заседание ответника не се е явил и не е взел становище по иска. Представил е по пощата писмена защита по същността на спора , постъпила в съда преди първото по делото съдебно заседание. Поради процесуалното бездействие на ответника да подаде отговор на исковата молба е преклудирана възможността му да оспори иска за делба след изтичане на срока за отговор.Възраженията против иска за делба са направени от ответника с писмената защита,представена пред първата инстанция и с въззивната жалба .

В т. 4 на ТР 1/2013г. на

ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство ,е посочено ,че възраженията на ответника против иска поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор и не могат да се правят за първи път пред въззивната инстанция . Възраженията могат да се въведат за първи път пред въззивнатао инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила( нарушаване на правото й на участие ) не е могла да ги заяви пред първата инстанция . Тълкувателните решения на ВКС имат задължителен характер за съдилищата в РБ.

Разгледани и по същество възраженията на съделителя против иска за делба са неоснователни .

На първо място, следва да се отбележи ,че акта на разпореждане на наследника Г. А.Г. с наследствения имот не е недействителен на основание чл. 76 от ЗН,тъй като разпореждането не е с отделен наследствен имот , а с идеална част от имота.

На второ място , следва да се отбележи ,че предмет на договора за замяна могат да бъдат както движими ,така и недвижими вещи (потребими и непотребими вещи, заместими и незаместими вещи ,настоящи и бъдещи вещи - аргумент от чл. 223 от ЗЗД , който препраща към правилата на продажбата ) . Няма законова пречка предмет на замяната да са движима вещ и недвижими имот. Касае се за т. нар. „смесена замяна „. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС.

Неоснователно е възражението на съделителя Д. за нищожност на сделката , поради противоречието със закона . Възражението се мотивира с нарушение на чл. 33 ал. 1 от ЗС.

По своята правна природа договора за замяна е двустранен ,възмезден , каузален и консенсуален договор. При този вид договор страните се задължават взаимно да си прехвърлят собствеността върху вещи и / или други права. Договорът за замяна може да бъде разгледан ,като две насрещни продажни правоотношения . При този договор всеки от заменителите се смята едновременно за продавач и купувач на противната страна. При това положение договора за замяна ще противоречи на разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от ЗС , само когато двете насрещни престации са еднородни, тъй като само в този случай заместването е възможно и в двете правоотношения. При разнородност на престациите това не е възможно( виж в този смисъл Р. № 93/31. 10. 2018г. по гр. д. № 4714/2017г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ).

Неоснователно е възражението на съделителя Д. за нищожност на сделката , поради накърняване на добрите нрави . Възражението се мотивира с нарушаване на принципа на еквивалентност на престациите. Твърди се,че при данъчна оценка на ½ ид. част от недвижимия имот в размер на 50 лв. е получена насрещна престация за 500лв.

Според утвърдената практика на ВКС ( виж Определение № 862/22. 11. 2019г. по гр. д. № 3387/2019г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) при договора за покупко- продажба ( респективно при договора за замяна ) само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно основание,за да се приеме ,че договора е нищожен поради противоречието с добрите нрави . Принципът на свободата на договарянето по чл. 9 от ЗЗД допуска известна обективна нееквивалентност. Противоречие с добрите нрави ще има, когато принципът на еквивалентност на престациите е толкова грубо нарушен,че едната престация е сведена практически до нулева стойност. Настоящият казус не попада в тази хипотеза.

Неоснователно е възражението на съделителя Д. за нищожност на сделката , поради нейната привидност.

В случая въобще не може да се говори за симулативна сделка по нито една от двете и форми-абсолютна или относителна симулация . По делото липсват каквито и да са доказателства страните по сделката да не са желали настъпването на правните последици на сделката, като са уговорили привидно и във вреда на трети лица сключването на сделката или сделката да е сключена с единствената цел да се прикрие желаната от страните действителна сделка.

По тези съображения въззивната инстанция счита ,че решението на районния съд, като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди на основание чл. 271 ал.1 от ГПК .

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 200лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд Р Е

Ш И

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 434/ 17. 12.2019г. на районен съд Велинград, постановено по гр. д. № 949/ 2019г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати в полза на Г. Г.З.

, ЕГН **********, с адрес

***, сумата 200лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция .