Решение № 2674 от 26.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2674 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512701 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 20157034 от 14.07.2021 г., постановено по гр. д. № 51250/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 49 състав, ЗД „Е.“ АД е осъден да заплати на „Д.З.“ АД, на основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 516, 18 лв. – остатък от заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вледи то товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект“, рег. № СВ **** КТ, настъпили вследствие на ПТП на 15.03.2018 г. в гр. Ботевград, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 54, 77 лв. – лихва за забава за периода 18.08.2018 г. – 03.09.2019 г. Отхвърлен е предявеният иск за разликата над 516, 18 лв. до пълния предявен размер от 3 069, 42 лв., както и за горницата над 54, 77 лв. до пълния предявен размер от 322, 31 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 108, 20 лв. – разноски по делото. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 266, 13 лв. – разноски по делото.

Срещу постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ЗД „Е.“ АД.

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Счита, че неправилно решаващият съд е приел вариант 1 от експертното заключение като стойността на ремонта е определена по фактура.

Същевременно такъв въпрос не е зададен на вещото лице. Същото е следвало да даде заключение относно средната пазарна цена на ремонта на увредения автомобил. Съгласно константната съдебна практика отговорността на 1 застрахователя при регрес не е обвързана от изплатеното обезщетение на увреденото лице от неговия застраховател. При пълно или частично погиване на застрахованата вещ се взема предвид пазарната цена, по която, на която тази вещ може да бъде купена., а действителната стойност на вредите е пазарната стойност на ремонта за отстраняване на вредите. С оглед на това счита, че дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по втория вариант на експертното заключение. Въз основа на него се установява, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение надвишава средните пазарни цени. Тъй като ответникът е платил дължимото застрахователно обезщетение, то е носнователен се явява и искът за заплащане на лихва за забава. Налице е надплащане в размер на 503, 69 лв. моли съда да отмени решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Д.З.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че законосъобразно застрахователното обезщетение е определено въз основа на представената фактура от официален сервиз., тъй като това е сумата, необходима за ефективното отстраняване на вредите, причинени на собственика на застрахованото имущество в резултат на настъпилото ПТП, съответстваща в пълна степен на установеното в КЗ и съдената практика действителната стойност на вредите. Съгласно ангажираното по делото свидетелство за регистрация и експертното заключение съм датата на ПТП застрахованият автомобил е бил на по – малко от 1 година. Ремонтът е извършен в „Мото Пфое“ ЕООД – официален вносител на марката „Форд“ за България. С оглед на това счита, че изплатеното застрахователно обезщетение е в минималната долна граница на застрахователното обезщетение, под която не може да бъде определена. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.411 КЗ. Ищецът твърди, че на 02.10.2017 г. е сключил с „Мото - Пфое Лизинг“ ЕООД договор за комбинирана автомобилна застраховка за товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект“, рег. № СВ **** КТ със срок на действие от 04.10.2017 г. – 03.10.2018 г., при уговорено застрахователно покритие по клауза „Пълно Каско“. На 15.03.2018 г. в гр. Ботевград, на бул. „Цар Освободител“, в посока към с. Трудовец, срещу магазин „Кауфланд“ е реализирано ПТП между застрахованото МПС с водач И.П.В. и лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, рег. № СО **** АР и водач Р.Д.К..

За събитието е съставен протокол за ПТП, съгласно който товарният автомобил е бил спрял, изчаквайки насрещно движещите се автомобили, за да направи маневра „завиване наляво“, когато бил застигнат и ударен в задната дясна част от водача на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“. Протоколът е пописан от двамата водачи. Във връзка с настъпилото събитие при ищеца е заведена щета от собственика на застрахования автомобил. Оценката на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 13 604, 56 лв., а разходите да пътна помощ възлизат та 162, 90 лв. Посочените 2 суми са заплатени на застахования. Виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. С регресна покана, връчена на 18.07.2018 г. е отправил покана за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. На 02.11.2018 г. ответникът платил сумата от 10 550, 14 лв., а на 26.02.2019 г. 0 162, 90 лв. – за пътна помощ. Така разликата между дължимото и изплатеното застрахователно обезщетение, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, възлиза на 3 069, 42 лв. Моли съда да постанови решение, с което да заплати на ищеца сумата от 3 069, 42 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, сумата от 322, 31 лв. – мораторна лихва за периода 18.08.2018 г., когато е изтекъл установеният в чл.412, ал.3 КЗ 30дневен срок за доброволно възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, до завеждане на делото. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че изплатената сума обхваща всички вреди на застрахования при ищеца товарен автомобил. Съгласно съставеният протокол да ПТП и изготвената схема вредите в товарния автомобил са в задната част. Твърди, че не всички отстранени вреди са в зоната на удара. Поддържа, че посочените в протокола за ПТП обстоятелства е възможно да не са достатъчни за установяване механизма на ПТП.

Излага съображения, че при частични вреди обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество се определя от експертна комисия и не може да бъде по – голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Твърди, че ищецът е платил сума, която е по – голяма от реално претърпяната вреда по сключената от него имуществена застраховка, което не вменява в тежест и отговорност на ответника да възстанови пълния размер на изплатеното застрахователно обезщетение. С оглед акцесориня характер на претендираната лихва за забава и тази претенция счита за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск претендира сторените по делото разноски.

Видно от представения протокол за ПТП № 1637944 от 15.03.2018 г. на същата дата, в 12.50 ч. е настъпило ПТП в гр. Благоевград, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, рег. № СО **** АР, собственост и управляван от Р.Д.К. и товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект“, рег. № СВ **** КТ, собственост на „Пото Пфое Лизинг“ ЕООД и управляван от И.П.В.. В протокола е удостоверено, че първото МПС се е движило в гр. Ботевград по бул. „Цар Освободител“ н посока с. Трудовец, срещу магазин „Кауфланд“ не оставя достатъчно разстояние от движещото пред него второ МПС, което спира и изчаква ляв завой, когато го удря отзад и реализира ПТП. Съставена е схема на ПТП и са описани видимите щети по автомобилите. Удостоверено е също така, че за лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника със срок на действие 23.11.2017 г. – 22.11.2018 г.

Представена е застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ от 02.10.2017 г., сключена между ищеца и „Мото - Пфое Лизинг“ ЕООД относно товарен автомобил рег. № СВ **** КТ. Срокът на действие на 3 договора е 04.10.2017 г. – 03.10.2018 г. застрахователната сума е в размер на 17 254 евро.

На 16.03.2018 г. „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД е депозирал искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ във връзка с настъпилото на 15.03.2018 г. в 12.50 ч. застрахователно събитие.

Съгласно протокол за приемане и предаване на автомобили при каросейни и бояджийски ремонти от 19.03.2018 г. „Мото - Пфое“ ЕООД е предал застрахования при ищеца товарен автомобил, за който е посочено, че е докаран с пътна помощ след ПТП.

Във връзка с изготвените опис заключения, както и представените фактури ищецът е изготвил на 29.06.2018 г. рекапитулация по щета 210311377 относно товарен автомобил марка „Форд“, модел „Конект“, рег. СВ **** КН, общо дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 13 604, 56 лв. с ДДС.

С платежно нареждане от06.07.2018 г. ищецът е превел по сметка на „Мото - Пфое“ ЕООД сумата от 13 604, 56 лв. – обезщетение по щета № 210311377/18 за МПС рег. № СВ **** КТ, Форд Конект.

На 18.07.2018 г. на ответника е връчена регресна покана от ищеца за заплащане на сумата от 13 619, 56 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски.

По делото е представено извлечение от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно МПС рег. № СО **** АР, съгласно която за периода 21.11.2017 г. – 22.11.2018 г. за посочения автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.

От заключението на вещото лице инж. А.М. по изслушаната пред СРС автотехническа експертиза се установява, че товарният автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № СВ **** КТ е произведен пред 2017 г. с първоначална регистрация 28.09.2017 г. Стойността на ремонта на посочения автомобил възлиза на 13 604, 56 лв. Вещото лице приема, че стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени с ДДС е 12 517, 73 лв.

Автомобилът е на 6 месеца от производството към датата на ПТП.

Одобреното от ищеца застрахователно обезщетение е 13 604, 56 лв. по фактури. Механизмът на ПТП е следният: на прав участък от пътя, с двупосочно движение, водачът на товарния автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ спира за извършване на маневра „ляв завой“ и в него се удря движещият се зад него попътно направо лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, в задна лява част. Описаните повредени части в протокола на КАТ и описите на ищеца, които са ремонтирани, са в зоната на удара на автомобила – в задна лява част и са повредени в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Стойността на обезщетението на автомобила по фактури е 13 604, 56 лв., а ликвидационните разноски са 15 лв. Ответникът е платил сумата от 10 550, 14 лв. Разликата възлиза на 3 069, 42 лв. Вторият предложен от вещото лице вариант е стойност на ремонта по средни пазарни цени с ДДС – 12 517, 73 лв., 15 лв. – ликвидационни разноски, от които като се приспадне и платеното от ответника обезщетение в размер на 10 5550, 14 лв., се формира разлика от 1 967, 51 лв. Минималната разлика между двете стойности вещото лице обяснява с факта, че сервизът е дал отстъпка на новите части, а трудът е на стойност близка до средната пазарна цена.

4

Завишението е под 10 % от минималния средно пазарен труд.