Решение № 6028 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6028 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20211110155346 по описа за 2021 година

Ищците Л. В. С., М. В. С. и В. В. С. твърдят, че с ответника Д. И. М. са съсобственици по силата на наследствено приемство от Д. С. К., починала на 10.09.2005 г., и на влязло в сила решение по чл. 30 ЗН по иск, заведен от В. С. /баща на ищците/, на следния имот, а именно: апартамент с адрес: гр. София, ........................................................., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с площ 88,01 кв.м., заедно с избено помещение № 5, както и 6,472 процента ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващ обект с идентификатор № 000000000000000000000 по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, при съседи: на същия етаж- обект с идентификатор № ********************, под обекта - обект с идентификатор № ********************, над обекта обект с идентификатор

№

*********************.

Ищците твърдят, че тяхната баба Д. С. К., починала на 10.09.2005 г., е завещала ½ ид.ч. от апартамента на съпруга си ............................... Киров, който по този начин е станал след смъртта на последната едноличен собственик на имота и го е продал на дъщеря си Р. Л. С. /първоначална ответница, починала в хода на процеса/, разведена.

Единствен наследник на Р. Л. С. е ответницата Д. И. М.. Братът на Р. Л. С. – В., който е баща на ищците, приживе е завел иск по чл. 30 ЗН срещу баща си ...............................

Киров и с влязло в сила решение по гр.д. № 36620/2009 г. по описа на СРС, 57 състав му е възстановена ¼ ид.ч. от наследството на Д. С. К.. Ищците твърдят да са собственици всеки от тях на по 1/24 ид. ч. от имота, а ответницата – на останалите 7/8 ид.ч. от имота.

В исковата молба се съдържа искане по чл. 344, ал. 2 ГПК. Ищците молят ответницата да бъде осъдена да заплаща на всеки един от тях по 25 лева на месец, понеже ги лишава от ползването на вещта. Искането е оттеглено в първо с.з.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. И. М. не е подал отговор.

С молба – становище, депозирана в първото с.з. /л. 59/, ответникът сочи, че процесният недвижим имот е бил придобит приживе от първоначалния ответник Р. Л.

С. по придобивна давност; единствен наследник на Р. Л. С., починала в хода на процеса и преди връчване на исковата молба за отговор, е дъщеря й - Д. И. М., конституирана с определение от 03.02.2022 г. Сочи се в становището, че Р. Л. С. е владяла имота непрекъснато, явно и необезпокоявано в периода от 17.09.2008 г. /когато баща й ........................ й е прехвърлил по договор за покупко-продажба правото на осбственост връху целия имот/ до 27.11.2021 г. /дата на смъртта на Р. Л. С. /. Излага в становището, че нито дядо й ........................- ответник по иска по чл. 30 ЗН, нито В. С. – нейн вуйчо, нито наследниците на В. С. - ищците, са я уведомили или са уведомили Р. за воденото пр-во за възстановяване на запазена част; всеки те не са заявили каквито и да било претенции относно правото на собственост върху ¼ ид.ч. от имота. Излага, че В. С. – баща на ищците, е бил отстранен от процесния имот по силата на ЗЗДН със заповед за незабавна защита от 05.08.2011 г.

Относно искането за привременни мерки сочи, че никога не е била канена от ищците по см. на ЗС да им предостави възможност да използват имота.

Ищците в първо с.з. чрез адвоката си сочат, че впоследствие В. С. се е върнал да живее в процесния делбен имот. Оспорват Р. Л. С. или ответницата да са манифестирали промяна в намерението си, като от държатели на 1/8 ид.ч. от имота да са формирали и изразили намерение да държат 1/8 ид.ч. от имота като своя.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

Предявен е иск за делба във фазата на допускането й относно апартамент с адрес: апартамент с адрес: гр. София, ........................................................., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с площ 88,01 кв.м., заедно с избено помещение № 5, както и 6,472 процента ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Съобразно представените по делото скици делбеният имот представлява апартамент с адрес: обект с идентификатор № 000000000000000000000 по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, при съседи: на същия етаж- обект с идентификатор № ********************, под обекта - обект с идентификатор № ********************, над обекта - обект с идентификатор № *********************.

Видно от удостоверение за наследници от 13.08.2020 г. и от 17.09.2021 г. Д. С.

К., починала през 2005 г., и ............................... са били съпрузи, като бракът им е заварен към приемането на СК от 1985 г. Страните не спорят, че .......................а и ............................... са придобили през 1994 г. процесния делбен имот в режим на СИО.

С валидно саморъчно универсално завещание от 04.09.2002 г. Д. С. К. е завещала на съпруга си ............................... ½ ид.ч. от процесния делбен имот, придобит в режим на СИО –„собствена ид. част“ от същия съгласно посоченото в завещанието.

Това е тази ид.част от имота, която би подлежала на наследяване след отпадането на СИО между наследниците на Д.К. по закон. Наследници по закон на Д.К. са преживял съпруг ............................... и две деца - Р. Л. С. и В. Л. С.. Страните по делото са първи братовчеди - ищците са деца на В. Л. С., а ответницата е дете на Р. Л. С. . Д.К. почива 2 през 2005 г. и по силата на завещанието и прекратяването на СИО преживелият съпруг ............................... е станал едноличен собственик на имота, предмет на делба.

С нот. акт № 53, том трети, рег. № 10536, дело № 403/2008 г. от 17.09.2008 г.

........................ е прехвърлил по договор за покупко- продажба на дъщеря си Р. С. правото на собственост върху целия имот; запазил си е право на ползване пожизено върху една стая от него.

В. Л. С. е завел през 2009 г. иск по чл. 29 и сл. ЗН срещу баща си ............................... за възстановяване на запазената му част от ¼ от наследството на .......................а. Искът е уважен. По този начин след влизане в сила на решение № II – 56-46/29.06.2010 г. по гр.д. № 36620/2009 г. в полза на бащата на ищците В. С. на осн. чл. 30 ЗН е възстановена запазената му част от ¼ от наследството на Д. С. К., като е намалено с ¼ ид.ч. саморъчно универсално завещание на Д. С. К. в полза на съпруга й ......................... Със завещанието от 04.09.2002 г. Д. С. К. завещава в полза на съпруга й ........................ ½ ид.ч. от процесния делбен имот, придобит в режим на СИО – „собствена ид. част“.

Следователно с решението е възстановена в полза на бащата на ищците В. С. запазена част в размер на 1/8 ид.ч. от имота /=1/4 от 1/2/.

След смъртта на наследодателя Д. С. К. след прекратяването на СИО преживелият съпруг ........................ е станал собственик на това основание на ½ ид.ч. от имота. Също така той е станал собственик на още 3/8 ид.ч. от имота на основание наследство по завещание от Д. С. К.. ........................ е станал по този начин собственик на общо на 7/8 ид.ч. от имота.

С нот. акт № 53, том трети, рег. № 10536, дело № 403/2008 г. от 17.09.2008 г.

........................ е прехвърлил притежаваните от него 7/8 ид.ч. от имота на дъщеря си Р.

С.. Видно от служебно изготвена от съда справка към 17.09.2008 г. Р. С. е била разведена. ........................ с акта е учредил и си е запазил пожизнено вещно право на ползване върху една стая от жилището. След смъртта на Р. С. на 27.11.2021 г. тези 7/8 ид.ч. от имота са придобити по наследство от ответницата. Ответницата е единствен наследник /дъщеря/ на Р. С. видно от удостоверение за наследници от 05.01.2022 г.

Относно останалите 1/8 ид.ч. от имота договорът за покупко- продажба от 17.09.2008 г. не е породил вещно - транслативен ефект, понеже по силата на решение № II – 56-46/29.06.2010 г. по гр.д. № 36620/2009 г. в полза на бащата на ищците В. С. на осн. чл. 30 ЗН е възстановена запазената му част от наследството на Д.К.. По този начин В. С. е станал собственик по наследство и след възстановяване на запазена част на 1/8 ид.ч. от имота. С успешното провеждане на иска за възстановяване на запазена част от наследството настъпва промяна в отношенията между наследниците.

Облагодетелстваният от завещанието губи правата си над частта, с която е накърнена запазената част на ищеца считано от откриване на наследството. В случая накърняването на запазената част е сторено с универсално завещание, а не със завет или дарение. По този начин през 2008 г. ........................ се е разпоредил с 1/8 ид.ч. от имота, на която не е бил собственик.

1/8 ид.ч. от имота са собственост на осн. наследяване на В. С.. Той е починал на 04.11.2019 г. и негови наследници са ищците – негови деца. Всеки един от ищците е собственик на една трета от 1/8 или 1/24 ид.ч от имота.

Ответницата Д. М. се позовава на придобивна давност, като твърди, че майка й Р. Л. С. е своила 1/8 и.д. от имота, възстановена с решение № II – 56-46/29.06.2010 г. по гр.д. № 36620/2009 г., влязло в сила, в полза на В. С. – брат на Р. Л. С. и вуйчо на 3 ответницата.

Съгласно чл. 342 ГПК възражение за придобивна давност в пр-вото за делба може да се направи не само с отговора, но и в първото с.з., както е сторено в случая.

Ответницата твърди, че майка й Р. Л. С. /първоначален ответник, починала в хода на процеса/ е владяла имота, вкл. и възстановените 1/8 ид.ч. от него, непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано в периода от 17.09.2008 г. - когато баща й ........................ й е прехвърлил по договор за покупко-продажба правото на осбственост връху целия имот, до 27.11.2021 г. - дата на смъртта на Р. Л. С. . Излага в становището, че нито дядо й ........................ - ответник по иска по чл. 30 ЗН, нито В. С.

– нейн вуйчо, нито наследниците на В. С. - ищците, са я уведомили или са уведомили Р. за воденото пр-во за възстановяване на запазена част; те не са заявили каквито и да било претенции относно правото на собственост върху 1/8 ид.ч. от имота. Излага, че В.

С. – баща на ищците, е бил отстранен от процесния имот по силата на ЗЗДН със заповед за незабавна защита от 05.08.2011 г.

Ищците в първо с.з. чрез адвоката си сочат, че впоследствие В. С. се е върнал да живее в процесния делбен имот. Оспорват Р. Л. С. или ответницата да са манифестирали промяна в намерението си, като от държатели на 1/8 ид.ч. от имота да са формирали и изразили намерение да държат 1/8 ид.ч. от имота като своя.

Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В тежест на лицето, което се позовава на давност, е да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху вещта постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно, като е държал вещта като своя.

Според чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на субективния признак на владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на владението.

С ТР № 1/2012 г. гр.София, 6 август 2012 г. Върховният касационен съд на Република България обаче са внесени разяснения относно прилагането на тази презумпция, понеже прилагането й за някои случаи противоречи на нейната същност и би довело до презюмиране на нещо, което обикновено не се наблюдава. Прието е в ТР, че владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си. Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение и следователно е житейски по-логично съсобственикът да е само държател относно чуждите ид. части. Развито е в ТР, че случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, 4 изключващо владението на останалите, т о намерението му за своене се предполага.