Решение № 193 от 24.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Перник, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500113 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 24344/06.12.2022 г. от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ 16, ет.

8, чрез пълномощника адв. С. У., срещу Решение № 1240/21.11.2022 г. по гр.д. № 2676/2022 г. на Районен съд – Перник , с което е прогласена нищожността на клаузата на чл. 5.6 от Договор за паричен заем № ***, сключен между Б. Д. Б., ЕГН **********, ***, и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Сребърна“ 16, ет. 8, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 648,24 лв. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като невалидна, и са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Сребърна“ 16, ет. 8, срещу Б. Д. Б., ЕГН **********, ***, насрещни искове за осъждането й да му заплати по Договор за кредит № *** и приложения към него Погасителен план, приложение и ОУ, а именно главница в размер на 600,00 лв., ведно със законната лихва за забава от подаване на насрещния иск – 30.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, и възнаградителна лихва 110,87 лв. за периода 09.12.2021 г. до датата на предсрочната изискуемост, и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, е осъден да заплати на Б. Д. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 50,00 лв. за държавна такса, и на адв. Д. М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата 360,00 лв. с оглед изхода на иска и 360,00 лв. с оглед отхвърляне на насрещния иск, представляващи адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.

1

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в решението съдът не се е произнесъл по всички възражения на дружеството, обсъдил е само част от долказателствата и е дал неясни, противоречиви и неконкретни указания в доклада си като не е посочено за кои факти и обстоятелства страните носят доказателствена тежест и не са представили доказателства, респ. направили доказателствени искания. Излага се, че насрещният иск се основава на неизпълнение на кредитополучателя на задълженията за главница и възнаградителна лихва по договора за кредит, а не на нищожна клауза, поради което дори клаузата, предмет на предявения срещу дружеството иск да е нищожна, тази нищожност не влече нищожност на целия договор. Предвид изложеното, с оглед липсата на възражения от страна на ответницата по насрещния иск, че е усвоила сумата по кредита и че е погасила претендираните суми, същият е следвало да бъде уважен. По горните съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено, предявените срещу дружеството искове да бъдат отхвърлени, а насрещните искове – уважени, ведно с произтичащите от това последици относно разноските, както и за присъждане на сторените разноски за производството по делото.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Б. Д. Б. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, с която е отправено искане да се прогласи за нищожна клаузата, предвидена в чл. 5.6 от Договор за паричен заем № ***, сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 648,24 лв. като нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба се излага, че на *** между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ***, с който се договорили ответникът да предостави на ищеца заем в размер на 600,00 лв., за срок от 12 месеца при годишна лихва 40,55%, ГПР 49,00%, като общата сума, подлежаща на връщане е 739,81 лв. В чл.5.1-5.5 страните по делото се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица с месечен доход не по-малко от 1500,00 лв. или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Съгласно чл. 5.6 от договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка, посочена в погасителния план, платима разсрочено заедно с месечните погасителните вноски. Поради непредставяне в срок на уговореното обезпечение ответникът претендирал от ищцата заплащане на неустойка в размер на сумата 648,24 лв., с което общата сума, подлежаща на връщане възлиза на 1388,05 лв. Счита, че посочената клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, противоречие с разпоредбите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, както и поради неравноправност на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че на *** чрез средствата за комуникация от разстояние между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № *** със съдържанието, посочено в исковата молба. Възразява претендираната неустойка да е нищожна поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че отговаря на присъщата й обезпечителната и обезщетителната функция. Навежда довод, че клаузата е индивидуално уговорена, поради което не е неравноправна. Оспорва уговорената неустойка да противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като сочи, че ГПР е 49% и е съобразен с всички изисквания на ЗПК и ЗЗД.

Предявени са насрещни искове от „Ай Ти Еф Груп“ АД, с които е отправено искане за осъждане на Б. Д. Б. да му заплати сумата 600,00 лв. – главница по Договор за кредит ***/***, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до 2 окончателното изплащане на задължението, и сумата 110,87 лв. – възнаградителна лихва за периода от 09.12.2021 г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Моли за отхвърляне на първоначалните искове, уважаване на насрещните искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Б. Д. Б. – ответник по насрещните искове, е депозирала отговор, с който оспорва исковете. Възразява, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание – ГПР, не е посочена методиката за неговото изчисляване, налице е грешно посочен ГПР, а действителният е по-висок от предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи, че кредиторът губи правото да претендира възнаградителна лихва от датата на прекратяване на договора поради предсрочната му изискуемост до датата на последната погасителна вноска. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски за производството по делото.

При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност.

Съобразно отговора, даден в Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на ВКС, когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца (така Определение № 244/16.04.2013, ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. № 5990/2014 г.). Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия.

С обжалваното решение съдът се е произнесъл по иска за прогласяване за нищожна на клаузата за неустойка на най-тежкия заявен порок - поради противоречието й със закона, поради което решението е допустимо, като относно правилността му въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените от Б. Д. Б. искове:

Предявени са в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № ***/*** с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД – поради противоречие със закона /неспазване на нормите на чл. 11, ал. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и неравноправност във връзка с чл.

143 от ЗЗП/ и чл. 26, ал. 1, предл. 3-то 33Д – поради противоречие с добрите нрави.

Безспорно е, което е обявено и с доклада по делото, че страните са постигнали съгласие от разстояние със съдържанието на договор за потребителски кредит № ***/***, неразделна част от който са Приложение № 1 и погасителен план, представени с исковата молба.

О т приложения по делото договор за договор за потребителски кредит № ***/***, Приложение № 1 и погасителен план се установява, че съгласно постигнатите между страните уговорки, договорът е сключен за сума в размер на 600,00 лв., подлежаща на връщане за срок от 12 месечни погасителни вноски, всяка от по 61,65 лв. с общ размер на всички плащания 739,81 лв. с фиксиран лихвен процент по заема от 40,55 %, и ГПР от 49,00 %., като първата вноска е на 08.01.2022 г., а последната на 08.12.2022 г.

Съгласно чл. 5.1 от договора клредитополучателят се задължава в срок до края на 3 следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да учреди обезпечение съгласно договора и Общите условия. В чл.5.2 е уговорено, че обезпеченията могат да бъдат поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. Клаузите на чл.5.3 до 5.5 уреждат условията, в случай, че кредитът бъде обезпечен по всеки от посочените начини.

Съгласно чл. 5.6 от договора в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на т. 5.1 – т. 5.5 от договора и ОУ или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение 1 към договора за кредит и Погасителния план към кредита и се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

По делото са представени Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и ОУ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, представляващи неразделна част от договора за кредит съгласно чл. 8.5 от представения от ищеца екземпляр на същия.

От удостоверение с изх. № ***, издадено от „Изипей“ АД, се установява, че на *** по платежна сметка при „Изипей“ АД с титуляр Б. Д. Б., с ЕГН **********, е получен паричен превод в размер на 600,00 лв., нареден от ***, с основание „по договор за кредит ***“.

От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което приема, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът се е задължил в качеството на кредитодател да предостави на ищеца в качеството на кредитополучател сумата 600,00 лв. със задължение за връщането й на 12 месечни вноски заедно с възнаграждение в размер 40,55 % годишен лихвен процент.